Кристалина Георгиева има необичайно ярък спомен къде и кога е открила първата си истинска банкова сметка. Годината е 1987 г., тя е на 34 години и тъкмо е пристигала в London School of Economics от родината си България, която по онова време е под комунистическо управление, като научен сътрудник.

Близо до университета в центъра на града се намирала банката, на която късно в живота си по западните стандарти тя става клиент, като депозира стипендията си от 361 паунда и още 21 паунда, които носела със себе си от България, пише Financial Times.

Късното навлизане на Георгиева в капиталистическата финансова система не й попречи да направи кариера на ръководни позиции в световни организации от Вашингтон до Брюксел.

Сега тя е напът да оглави Международния валутен фонд, смятан за световния кредитор в най-краен случай. Ако не настъпи обрат през идните седмици, Георгиева ще бъде избрана от борда на МВФ като управляващ директор, заменяйки Кристин Лагард, която подаде оставка от поста, за да оглави Европейската централна банка.

Георгиева беше подкрепена за поста от френския президент Еманюел Макрон и спечели одобрението на останалите страни членки на ЕС, както и мълчаливата подкрепа от САЩ без конкуренти по пътя си.

Началото й на новия пост ще бъде трудно заради започналото забавяне на световната икономика, предизвикано от търговското напрежение и сериозните сътресения в някои от страните с нововъзникваща икономика като Аржентина, която получи спасителна помощ от МВФ на стойност 57 млрд. долара.

Хора, които са работили с Георгиева, казват, че тя е упорита и пряма, с чувство за хумор и сърдечност, които могат да спечелят симпатиите на скептиците. Подобно на Лагард тя има проницателни политически инстинкти и умения да постига консенсус сред различни кръгове.

"Мисля, че тя е забележителен човек. Тя има познания…, практически опит, не бяга от конфликт, но и не го търси", казва Маргрете Вестагер, еврокомисар по конкуренцията, която работи с Георгиева в Европейската комисия.

"Хорята я харесват, защото казва как вижда нещата по конкретен начин", допълва тя.

Георгиева има относително привилегировано детство в София като дъщеря на строителен инженер, който наблюдава държавни пътностроителни проекти. Той е внук на известния революционер от XIX век Иван Кършовски, адвокат и журналист, който участвал в изграждането на новата българска държава след независимостта от Османската империя.

Но младежките й години са трудни, след като баща й се разболява тежко. Това влошава финансовото положение на семейството й, а тя получава някои трайни уроци.

"Колкото по-тежък е животът, толкова повече се усмихвайте", казва Георгиева пред Financial Times през 2017 г.

"Паника? Щеше ли да помогне? Не – това ме накара да порасна много по-бързо", споделя тя.

Георгиева учи политическа икономия и социология в престижния Висш икономически институт "Карл Маркс", завършва през 1976 г. и избира академична кариера. Тя получава докторска степен през 1986 г., а темата на дисертацията й е смела за източноевропейски изследовател по онова време – екологична политика и икономически растеж в САЩ.

Академичният успех я довежда до London School of Economics, а след това и Масачузетския технологичен институт в Бостън, нейния трамплин към Световната банка. Но мандатът й там е прекъснат внезапно с началото на втория мандат на Жозе Мануел Барозо като председател на Европейската комисия. Когато българската кандидатка за еврокомисар се проваля, Барозо звъни на българския премиер Бойко Борисов и на тогавашния президент на Световната банка Робърт Зелик и тя се озовава в самолет на път за Брюксел.

"Веднага я харесах", спомня си Барозо, който сега е част от ръководството на Goldman Sachs International. "Тя е добър комуникатор, умее да изгражда екип…, не се вписва в профила на технократите, с които понякога се връзва МВФ", допълва той.

Първата й работа в Комисията беше да отговаря за хуманитарната помощ, включително реакциите при земетресенията в Хаити и Чили. По-късно тя оглавява ресора, свързан с бюджета на ЕС".

"Бюджетите са сложни упражнения, трябва да балансираш гледните точки на 28-те страни членки", казва заместник-председателят на Комисията Валдис Домбровскис.

Към края на 2016 г. Георгиева, която слуша Петата симфония на Бетовен, когато се готви за тежки решения и големи битки, е готова за ново предизвикателство. Тя води неуспешна кампания за поста генерален секретар на ООН и в началото на 2017 г. се завръща в Световната банка като главен изпълнителен директор.

"Когато ни съобщиха, че тя се връща, всички помислиха, че това е истински удар", казва Карън Матиасен, бивш изпълнителен директор за САЩ на банката.

Георгиева договаря увеличаване на капитала на институцията с 13 млрд. долара чрез трудно споразумение с Белия дом на Доналд Тръмп. Тя затвърди ангажимента си към мултилатерализма в банката, фокусирайки се върху климатичните промени, половото неравенство и подкрепата за нестабилните държави.

Докато Георгиева се готви да оглави МВФ, висш служител в Световната банка изказва съмнение дали е подходяща за поста. "Тя няма този калибър. Организирана е и прави хората щастливи, тя е човек, който се съгласява с всичко и ще направи каквото Макрон или някой друг влиятелен политик иска", допълва представителят.

Други са доволни. "Тя ще поеме поста с огромни знания за финансовите министри в по-бедната част от света, не само Г-20", казва високопоставен представител на банката.

Още икономически новини четете в Investor. bg!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase