Битката през XXI век няма да е за ресурси – например храна, а за активно население, каза за БТА доц. д-р Георги Бърдаров, специалист по демография, етно-политически конфликти, география на населението и селищата, геодемография и геоурбанистика. Той е преподавател и заместник-декан по учебната дейност на образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ на геолого-географския факултет на Софийския университет.

Обществата, не само в България, застаряват бързо и съвсем скоро в целия свят ще има жестока битка за привличането на човешки ресурси, посочи Бърдаров. Според него няма как да се отрича, че демографската криза у нас е много сериозна, но не е безнадеждна и не може да се правят прогнози през коя година ще изчезне последният българин. Неговата позиция е, че не бива да се правят апокалиптични изчисления, защото демографски нещата могат бързо да се обърнат, макар и с отложен ефект. „Примерно, през 1989 година имаше прогнози, че към 2000 година България ще е с между 9,5 и 10 милиона души население, а ние бяхме под 8 милиона“, посочи Бърдаров. По думите му нещата винаги са обратими, както в негативна, така и в позитивна посока, въпросът е каква ще е държавната политика.

Според него за нашата страна големият проблем е, че се акцентира върху нещата, на които не може да се влияе и затова няма резултати. У нас, когато се говори за демография, се акцентира основно върху раждаемостта, но това е грешен подход, смята Бърдаров. Той припомни, че този проблем се отнася за целия развит свят, той е продиктуван от обективни фактори и в обозримо бъдеще няма да се промени. Средният брой деца, раждани от жена във фертилна възраст в ЕС, е 1.5, в България е 1.56, т.е. ние сме над средното ниво за Европа, посочи експертът. Най-ниският коефициент на раждаемост в Европа е на Италия - 7.8 промила, най-високият - на Ейре - 12.8 промила, България е с 8.9 промила и пак е по средата, допълни Бърдаров.

Предстои тотална демографска промяна

Има една теория за демографския преход, че той минава през четири фази, разказа още експертът. Последната е с ниски и изравнени стойности на раждаемост и смъртност, нулев естествен прираст, който в един момент преминава към отрицателен естествен прираст, обясни Бърдаров. По думите му в момента развитият свят е в тази четвърта фаза, но другите региони по света също ще влязат постепенно в нея. Прогнозата на Бърдаров е, че след около 40-50 години това, което в момента се случва в Европа, ще става по целия свят. На въпрос какво следва след четвъртата фаза, експертът обясни, че засега няма продължение на теорията. Неговото лично мнение като демограф е, че ще се стигне до крайно критични нива на раждаемост и крайно високи на средната продължителност на живота. Възможно е това да е естественият начин на Земята да се стигне до оптимален брой население и после по естествен път броят на хората да тръгне надолу, каза още Бърдаров. Според него обаче, така или иначе, предстои тотална демографска промяна. Всъщност, тя вече настъпва, допълни Бърдаров. Своята теория той развива в новата си монография „Глобализация и нови демографски модели на 21 век“, където посочва, че има три изцяло нови демографски модела, непознати досега в човешката история. Това са много ниски нива на раждаемост, все по-застарели общества (през 2018 г. за първи път в целия свят населението на 65 и повече години става повече от населението под 5-годишна възраст) и третият модел – глобалното разместване на населението. Не че в миналото е нямало миграции, например Великото преселение на народите, но мащабите в момента са коренно различни, обясни Бърдаров. И уточни, че според него през 21 век човечеството влиза в изцяло нов свят по отношение на демография и идентичност.

Дори в Китай вече се появява недостиг на човешки ресурси, на активно население, разказа още експертът. Според него това е станало факт по изкуствен начин, заради модела за едно дете в семейство, но и там има застаряване на обществото. Че миграционните потоци в последно време се насочват към Европа, е ясно, допълни Бърдаров. По думите му за пръв път в историята на света има толкова изразен поток от юг на север, макар по принцип по-логичното е да бъде от север на юг, заради природните условия. Като цяло обаче, според Бърдаров, за много от предстоящите процеси може само да се гадае, тъй като светът се променя и ще бъде коренно различен с технологиите, с дигиталните номади, с това, че може да се работи от всяка точка на планетата.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase