Представете си следната ситуация - детето ви е прието в първи клас, в уж "елитно" училище. Но оказва се, училището не иска точно вашето дете - не е удачно да бъде записано там.

Именно с това се сблъсква Надежда "Хера" Данабашева, чиито син Борис трябва да е първокласник наесен.

Детето й е със специални образователни потребности (СОП), и оказва се, училищата не го искат. Тя описва перипетиите си във Facebook, където одисеята й предизвиква вълна от гняв и съпричасност.

Надежда подала документи за приема на Борис в няколко училища. В крайна сметка неговото училище се оказва 32-ро СУ.

"Много добро, централно, какви възпитаници има ехее-е-е му се не знае и Оксфорда на Софията", възмущава се Надежда.

Събрала всички нужни документи и отива да го запише - бърза, защото след първо класиране детето трябва да бъде записано до 24 работни часа. Ни повече, ни по-малко.

И се започва:

Влизам, седят цяла стая жени, приемат документи. Попълвам, подавам, всичко както си му е реда. Стигаме до удостоверение, че е завършил предучилищна група. Понеже Борис не е завършил такава, тъй като по закона за приобщаващото образование е на самостоятелен план и е завършил група за деца със СОП, подавам документите от тази група и заповедта от Инспектората, че Борис има нужда от подпомагане.

Вика се заместник директорката, която ме поглежа все едно искам да измия прозорците на колата ѝ на произволно софийско кръстовище. "Не може" , отсича тя, трябва да има удостоверение за завършена предучилищна. Показвам документи, говоря за наредби, закони...

"Не може" пак отсича тая и се фръцва. Почвам пораженчески да си прибирам документите, една жена ме поглежда със съчувствие и казва: Срокът е до утре в 17 часа, върнахме няколко деца с такова бележки, като вашата и никой не се е върнал.

Надежда прекарва цял следобед в разговори по телефона, разхожда се до Столичния инспекторат по образованието, говори с директорка и преподаватели на детска градина, и получава заветната бележка в 17:33 часа. С компромис, за който е благодарна на всички, влезли в положението й.

И така вчера в 9:30 тя отново отива в 32-ро СУ - уверена, че не може да я изгонят под предлог, че няма документи. Попълва документи, разговаря и с училищния психолог на име Люси, от която е останала с добри впечатления. Надежда отива в кабинета на психолога, а самата Люси е заинтересована от детето.

Тогава телефонът на психоложката звъни - насреща е директорът на училището.

"Люси затваря телефона, и аз даже без да я изчакам питам: "Директорката иска да ме види?" Люси свежда поглед и потвърждава. Казва: "Вие знаете как са нещата". О, да, знам", разказва Надежда.

И така стига до директорския кабинет, своеобразната съдебна зала на 32-ро СУ. Надежда се изправя срещу трима души, сякаш на разпит. Отново, това е процес по записване на дете в първи клас, но дали?

След разпит какво може и какво не може детето, дали е агресивно и как така ще бъде на индивидуален план на обучение (защото нали закона какво му предоставя и те какво искат да му предоставят са две различни неща) следва:

- Защо не му намерите друго училище? Защо при нас?
- Защото никъде не го искат. Само вие го приехте.
- Ама аз също не съм сигурна, че ще го приема!
- Хм, сега точно по кой критерий ще ни дискриминирате?
- Ама те са много деца. Ама то няма да е удачно. Дайте го някъде другаде.
- Значи, уважаеми дами, искате да ми кажете вие трите, че без да сте видели детето ми, не сте му видели очите, какво може, какво знае, какво иска, вие сте готови да го дадем в Помощно училище?!- (и трите ужасени в един глас) НЕ НЕ НЕ, не сме казали подобно нещо, ама ако може в ДРУГО училище, не в нашето.
- Кажете ми кое е това друго училище, кажете ми къде да го запиша и го местя, на момента.

Насреща й - мълчание!

"Защото, уважаеми педагози, общинари, държавни служители... нашите деца са за ДРУГО училище, да бъдат нечий проблем, на някой друг, не на великото елитно училище, да не им разваляме рахатлъка. Защото трябва да промените, себе си, начина по който преподавате, начина по който третирате всички деца като говеда от едно стадо, начина по който НЕ разрешавате проблеми", възмутена е майката.

В крайна сметка Борис вероятно няма да учи в елитното 32-ро СУ.

"Вие не заслужавате Борис", категорична е майка му, но най-вече: Той не заслужава всичко, което ще му причините, ако го дам в повереното ви учебно заведение.

"Продължаваме търсенето. На другото училище. Там, където Борис ще е у дома. И ще бъде обичан и разбиран. А до тогава, успех на първокласниците и напред, науката казват била слънце", завършва разказа си Надежда.

Надежда заяви пред БНР, че вече не иска да се среща с учителите, с които е разговаряла при подаването на документите.

От Регионалния инспекторат по образование и от Министерството на образованието са се свързали с майката: "Заместник-министърът лично се ангажира да помогне с каквото може. Институциите определено проявиха загриженост“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase