Текстът, даден за матура на 7 клас днес по Братя Мормареви, е достъпен и не би трябвало да затрудни учениците, смятат от МОН.

Всяка година търсим функциалната грамотност, искаме да накараме учениците да четат, не да зубрят, призна  министърът на образованието Красимир Вълчев на пресконференция по повод приключването на учебната година.

Вълчев заяви, че в задачите от теста "Задача с много неизвестни" са включени много повече въпроси, свързани с измерване на умения, а не на заучена информация.

"Това е една от основните критики към МОН, че на ниво функционална грамотност имаме много ниски резултати на учениците, а целта е да ги готвим за живота", каза още министърът.

И припомни, че затова всяка година за преразказ на 7 клас се дава непознат текст.

Обучението в електронна среда не е алтернатива на присъственото обучение, а може само да го допълва. "Присъственото обучение в училище и пряката връзка с учителя е най-добрата форма на обучение", каза Вълчев по повод приключилото за много ученици онлайн обучение. Но министърът призна, че не можем да сме наивни, че днешните ученици ще са като нас - ще четат книги и ще пишат на хартия толкова много, те пишат много повече на клавиатура, четат от екрани.

Той обясни, че електронното обучение ще влезе в промените на Закона за предучилищното и училищното образование, които МОН внася в парламента.

По думите му оттук нататък при грипни и дървени ваканции веднага ще се преминава към електронно обучение. "В бъдеще такива ваканции няма да има. Децата губят до 10% от съдържанието при тях", обясни той.

Второ, ако има ученик с по-дълъг период на отсътвие или пътуване - той може да се включи във виртуална класна стая

Трето, има идея да се разреши до 20% от учебния план след 4 клас да се провежда в електронна среда, за да не се налага учениците да става прекалено рано или да си тръгват прекалено късно от учебните занятия. Това няма да е възможно за всички училища обаче, уточни Вълчев.

"Един час от учебното време да се провежда по този начин. Това ще е много полезно за учениците с двусменен режим. Има изследвания, които показват, че раннното ставане демотивира учениците и това води до недобро усвояване на учебните знания", каза още министърът.

Целта е учениците да почват 1 час по-късно, но това ще трябва да го реши всяко едно училище. Според министъра най-добре децата да започват 8.30 - 9.00 часа училище, но при двусменен режим няма как да се случи, затова в електронна среда може да се проведе някой час, между 4 и 6 следобед, например

Той постави и въпроса за дигиталната грамотност, как учениците прекарват времето си пред компютрите. По думите му целта е до 2027-2028 година МОН да има пълна база за споделено, безплатно визуализирано съдържание.

Другото, което МОН прави, е всеки ученик ще има свой акаунт. Децата няма да се регистрират във всички системи, както беше през тези месеци, допълни Вълчев.

От МОН обмислят учениците ще учат електронно не само от вкъщи, а и от училище. Квалификацията на учителите също ще се провеждат вече неприсъствено, онлайн.

В Закона за предучилищното и училищното образование част от него е задължителното обучение на 4-годишните, припомни министърът.

"По отношение на задължителния обхват на децата на 4 години – това е възрастта, която е най-важна за когнитивното, социално-емоционалното и езиково развитие на децата. Лишаването на децата от образователна среда в този период е пагубно за тяхното образователно развитие, особено когато става дума за деца, чийто говорим език в семейството не е български. Всяка допълнителна година има значение за техните образователни резултати. Нашите анализи показват, че децата, които са били обхванати в предучилищна връзка от семейства, в които майчиният език не е български, а и често липсва отношение към образованието, много по-често достигат до гимназиално образование и придобиване на професионална квалификация“, допълни той.

"Между 91 и 92% са включените деца на 5 години в системата на предучилищно образование, едва 78% са 4-годишни. 14% са необхванати деца, предимно от семейства, в които липсва отношение към образованието и майчиният език не е български. Преди всичко ще бъдат обхванати тези деца“, уточни той.

„Дори при сегашния брой места в детски градини Столична община и големите градове декларират, че могат да осигурят подготовката на децата на 4 години. Ние предлагаме тя да се осъществява само в детските градини, не в училищата. Това не означава, че недостигът на места в Столична община ще изчезна, той ще се прехвърли към 3-годишните“, допълни той.

По този повод МОН предлага 3-годишна програма на стойност 210 милиона за настрояване, строене и реконструкция на детски градини и училища.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase