Анализ: Редовната и електронна форма е новата визия на образованието ни

Съвместяването на редовна и електронна форма е новата визия на образователната система.

Синдикат „Образование“ вижда хибридното обучение с интеграция на електронни педагогически методи като настояще на българското училище, а не като бъдеще на образованието, пише в анализ за изминалото онлайн обучение синдикатът.

Въпреки липсата на единна платформа, българските училища се интегрираха и направиха възможно успешното завършване на учебната година и провеждането на матури и външни оценявания.

Според Синдиката голям недостатък в организацията е била липсата на оценки в първия етап от провеждането на дистанционния процес.

"Още по-демотивиращ елемент беше забраната от МОН за писане на отсъствия. Тази свобода лиши от мотивация хиляди ученици и те не участваха ефективно в работата на класовете. Но това е задължаващо към законотворците - да ситуират регламент за електронно обучение – писане на отсъствия и включени видеокамери и т.н.", се настоява в позицията.

Според анализа дължината на работния ден на учителя, включващ подготовка за дистанционен урок и провеждане на часовете, подготовка на материали и изпращане на учениците, организация на обучението от разстояние от ръководствата на образователни институции, много често е бил около 12 часа.

"Болшинството от педагогически специалисти – 56% са работили между 10 и 12 часа, а 13,1% над 12 часа. 25,3% са работили от 5 до 8 часа и 5,6% са работили по 5 часа", пресмятат синдикалистите.

Синдикат "Образование“ поддържа идеята обучение в електронна среда да стане част от промените в ЗПУО. Промените ще дадат възможност за онлайн обучение при грипни ваканции, при форми на обучение извън редовната и интегриране на дистанционно обучение чрез електронни платформи в присъствения учебен процес.

Дистанционното обучение следва да се използва приоритетно в прогимназиален и гимназиален етап.

По повод на електронното обучение в предучилищната и начална степен на учениците до 4 клас Синдикат „Образование“ е убеден, че електронното обучение няма почва поради възрастовите особености на деца и ученици и специалните образователни приоритети в тези степени.

Ако приемем, че промените в ЗПУО ще станат факт, веднага трябва да изработим регламент на дистанционното обучение, който да дублира редовния учебен процес. В правилата за електронното обучение трябва да фигурират задължително отсъствия на ученици от дигиталната класна стая, задължително включени видеокамери и оценки, настояват от Синдиката.

За да стане добра политика, трябва да има още няколко условия.

До три години МОН да ситуира национална дигитална безплатна платформа, която да съдържа дигитални уроци и помагала, които да обхващат поне 90% от учебния материал. Подобни платформи има и сега, но те са платени и не обхващат целия учебен материал.

Синдикат „Образование“ счита, че всяко българско училище трябва да изгради и използва свой собствен дигитален облак на домейн на училището и да го изпълни с ресурси. Това ще даде възможност образователните институции да започнат симбиозата редовно и електронно обучение. Подходящи приложения, ресурси и електронни услуги, предоставени от МОН, биха ускорили процеса на дигитална интеграция.

660 са образователните институции, които досега са изградили собствени облаци, което означава, че МОН трябва да съдейства на останалите да се включат в тази кампания.

Лишени от голяма ефективност бяха „безплатните“ интернет акаунти към Microsoft, които МОН раздаваше по време на пандемията и със същата спорна ефективност ще бъдат и евентуални „безплатни“ акаунти към Google. И двата технологични гиганта предоставят безплатни услуги за образователни институции. Но тук е важно обучението на учителите, което може да започне по ОП НОИР.

По-успешните училища разполагаха с облачна услуга на собствения си домейн и тази философия трябва да бъде подкрепяна от МОН, а не да се раздават необезпечени от добри практики “безплатни” акаунти. 

Електронните часове рано сутрин и късно вечер като превенция на двусменния режим могат да бъдат възможна алтернатива, но това ще затрудни немалко директорите на училища и със сигурност ще изисква солиден финансов ресурс за техника, обучение на учители, дигитални средства и повече и по-добре подготвени щатни педагогически специалисти, които да осигурят хибридния учебен процес