Законът за кирилицата: Неясни разпоредби, противоречия, множество езикови грешки

Законопроектът за българския език, внесен от "Възраждане" и приет на първо четене, съдържа неясни разпоредби, противоречия и множество езикови грешки. Това коментира създателят на платформата "Как се пише" д-р Павлина Върбанова в студиото на "България сутрин".

По думите ѝ в придружаващите документи има над 50 правописни, пунктуационни и граматични грешки.

"Преди някой да започне да пише закон за езика, той трябва да познава законите на езика", цитира тя проф. Владислав Миланов от Софийския университет в ефира на Bulgaria ON AIR.

Според д-р Върбанова проектът прилича повече на декларация, отколкото на закон, тъй като не посочва конкретните институции и механизми за изпълнение. Тя отбеляза и разминаването между понятието "български книжовен език" в проекта и текста на Конституцията.

Неясни правила за транслитерацията

Тя посочи, че са спорни и текстовете за изписването на имената на държавните институции само на кирилица, без превод или транслитерация.

Експертът предупреди, че препращането към Закона за транслитерацията създава допълнителни неясноти около понятия като "културни реалии".

"Вместо да урежда обществени отношения, каквото е предназначението на един закон, той ще внесе повече хаос в нашата действителност".

Тя постави под въпрос и необходимостта от нов консултативен съвет, след като Институтът за български език към БАН може да изпълнява тези функции.

Българският език не е застрашен

Д-р Върбанова смята, че българският език не е застрашен и усилията трябва да бъдат насочени към образованието и културата.

"Ако създадем условия, ако предразположим младите хора да използват по-активно родния си език, ще свършим много по-добра работа", коментира тя.

Като положителен елемент посочи идеята за държавен стандарт за българска кирилица, но отбеляза, че и тази разпоредба не е достатъчно разработена. "Не виждам особен смисъл от един закон, чиято философия е изначално погрешна", заключи д-р Върбанова.