"Политиката „Атестиране на педагогическите специалисти“ е една от скандалните политики, защото категорично не се приемаше от двата най-големи учителски синдиката. Напук на синдикатите законотворците на ЗПУО вкараха политика, която в този си вид няма аналог в европейските образователни системи. Разбираемо тази политика не е задействала и в момента буксува в очакване", пише Синдикат "Образование" в становище до медиите.

Според анализа 66,8% от анкетираните са предложили категорично тази политика да отпадне от закона. 32,9% пък предлагат този процес да се слее с политиката диференцирано заплащане. Останалите са заявили, че това е рестриктивен инструмент, останал от тоталитаризма, че не трябва да се извършва от колеги в образователната институция, че е атестирането е обречено на формализъм и че е елемент на образователната бумащина, без никакъв смисъл.

Синдикат „Образование“ неколкократно е заявявал, че тази политика е обречена още в зародиш. Нямаме световна практика на работеща атестация на учители извън процеса на инспектиране. Атестацията е политика, характерна за държавните служители и категорично неприложима за българските учители. Синдикат „Подкрепа“ настоява за пореден път политиката Атестация на педагогическите специалисти да отпадне от ЗПУО. Някои елементи от нея могат да се интегрират в политиката диференциално заплащане.

Друга напълно фиктивна политика е политиката „Обществен съвет“. Разбираемо и научно доказано е, че всяка политика, която не е обсъдена с българските учители, ще бъде спорна и с мрачно бъдеще. Подобна е и тази политика, за която 39,5% от респондентите казват да отпадне от ЗПУО. Да се преструктурира и слее с училищното настоятелство са предложили 33,5% от участниците в проучването, а 26,4% са за това, да му се вменят задължения, освен правата.

Част от анкетираните смятат, че „Общественият съвет“ със своите активности трябва да осигурява поне една трета от бюджета на образователните институции. Синдикат „Образование“ смята, че интерпретацията на капацитета на субекта „Обществен съвет“ е силно преекспонирана и неговата роля в българското образование на практика е диаметрално противоположна, в сравнение с образователните системи в САЩ, Канада, и др.

Общественият съвет далеч не можа да постигне своите цели, защото му беше възложена една огромна за системата експертиза, която очевидно този комедиен стожер на публичността нямаше. Последният нагледен пример за това беше, че участници на обществения съвет щяха да избират бъдещи директори на образователни институции, като авторът на скандалната наредба 16 за избор на образователни директори беше пропуснал, че някои участници в обществения съвет не само са без основно образование, но и трудно владеят българския език.

Синдикат „Образование“ смята и ще настоява политиката „Обществен съвет“ да отпадне от ЗПУО, като припомняме, че и сега някои елементи на съвета съществуват в Училищните настоятелства.

Следващата трасирана неработеща политика е "Права и задължение на родителите“.

Разбираемо тази политика кореспондира силно с други важни политики като възпитание, гражданско образование, обща и допълнителна подкрепа, формиране на ценностна система и др. От лошото партниране с родителите, от липсата на отговорност от някои семейства, гореизброените политики ще бъдат в турбулентност.

93,6% от респондентите смятат, че на родителите трябва да се вменят ясни задължения и ефективни инструменти, и финансови санкции, при нарушение на училищния правилник. От това ясно следва, че много родители не съдействат и не спазват училищния правилник, а обществените институции нехаят за това поведение на някои семейства.
Да се поощряват партниращите родители, смятат 42% от запитаните.

Други предложения са:

Да се облекчи процедурата по налагане на санкции към ученици, като се минимизира влиянието на родителите;
Да се ограничат правата на родителите в ЗПУО и да им се вменят задължения;
При механизма за обхват да се насочат ефективни санкции към родителите, включително и в Наказателния кодекс, като се освободят учителите от тази неприсъща им роля;
Да се намали тежестта на броя ученици като компонент за формиране на бюджета на образователната институция и др.

Правилното, ефективно, отговорно и безкомпромисно партниране с родителите е в основата на всяка успешна образователна система по всички краища на света. В България родителите на деца и ученици се третират от политическите партии като бъдещ електорат, криворазбраната толерантност към някои тип родители пречи на работата на общинските и държавни институции да бъдат ефективни в образователните политики, и това вече е прието за новата нормалност.

Синдикат „Образование“ смята, че партнирането с родителите трябва да се изведе от режима на родителски диктат в много ситуации и да се преведе в гражданско отговорно поведение на толерантни партньори, спазвайки йерархията в образователната система.

Спазването на училищния правилник трябва да е неоспорим факт, а всеки родител трябва да подписва договор с образователната институция за спазване на всички изисквания, вменени от ЗУПО и прилежащите наредби.
Училищният закон не е само за българските учители, допълват от синдиката.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase