Спира ме неотдавна една ромка и ми казва "Трябва ми лична карта, ща та почерпа". Докато стреснато се чудех каква ли точно далавера иска да извърти с личната ми карта, жената извади някакви бумаги и ги размаха: "Да са попълва за лична карта, да са попълва".

Не знам защо се замислих за резултатите от матурата и за поредния модел на две Българии, който очертаха, както го правят всяка година. Тази е завършила преди 4-5 години поне основно образование, а имаше проблем с написването на името си и родния си град.

Чудя се на какво е научило родното образование „Сефда от Семитли“, както бе убедена, че трябва да го напишем. Как я е оставило да вземе диплома в седми клас и никой ли не е забелязал тия грешки? Въпросът е реторичен – естествено, че са забелязвали, но тихомълком са пускали Севда да мине по-нагоре заради делегиран бюджет, защото има и такива, които са по-зле, защото тя и без това няма да го научи, дори да я оставим да повтори годината.

Всеки нов образователен министър тръгва с похвалната амбиция да промени учебните програми и никой от тях няма достатъчно времеви хоризонт, за да го направи сериозно. Просто знаят хората, че родители и учители винаги ще са недоволни от програмите, каквито и да им ги направиш, така че по-добре да нямаш много време и да си останеш само с амбициите.

Защото никой не знае нито какво точно пречи в тях на сегашните ученици, нито каква точно философия искат да следват в новите програми, които ще напишат, и следват като зомбирани европейската мантра „образование, ориентирано към компетентности, не на знания“.

Добре бе, хора, на какво се базира дадена компетентност, ако не на някакъв вид знание? Как ще разтовариш програмата от знание и ще я оставиш да обучава само в компетентности – все едно да откачиш локомотива и да оставиш влака да се движи сам? Залитането в подобна крайност заплашва децата да могат да правят презентация с пауър пойнт, но да не могат да изберат какво да презентират.

Директорът на 51 СУ Асен Александров твърди, че в момента имаме средноаритметична програма, направена за средноартметични ученици, при която на силните им е скучно, а слабите нищо не разбират.

И това е самата истина – МОН от години изпитва ученици на тотално различни нива с едни и същи тестове. Нещо повече – част от тях могат да се оплачат от дискриминация,  защото държат изпити по едни и същи теми с ученици, чиито часове са с двойно по-висок хорариум. Едните имат четири часа по литеартура или никакви по география, другите двойно повече – и им се налага да отговарят на едни и същи въпроси на изпитите. Да не говорим, че вторите, които обикновено са в професионални гимназии, имат точно нуждата от двойни часове, защото знаем как класира образователната система в 7-ми клас. Класира ли те в група „карък“, е трудно да преобърнеш системата.

Неотдавна в медийното пространство се появиха две писма – в първото ученици и учители от Втора немска гимназия посочиха, че не е оценено креативното им мислене, защото проверителите ползвали шаблон.  Второто бе от преподаватели на деца, за които българският не е майчин, и които бяха дали всичко от себе си, за да ги научат как да напишат поне името си – не като Сефда от Семитли. Не да пишат творчески, а да си напишат името. И едните, и другите дават всичко от себе си, а държавата държи да оценява и тях, и учениците им еднакво.

Очевдно единна матура с изисквания за изпит само на едно ниво не бива да има. Не и когато точно децата, които имат огромни дефицити в граматиката, имат по-малко учебни часове. А тези, за които матурата е важна, всъщност ползват паралелната образователна система – тоест частните уроци.

Същото важи и за изпитите в седми клас, където системата разпределя деца в училища по дърводелство и химия на базата на оценките им по български и литература.

Ако МОН иска реално оценяване, е крайно време да съобрази изпитите с училищата, в които учат децата. Не да се опитва да сравнява ябълки с круши.  Защото в резултат на това получаваме след седми клас класиране на деца, които заради двойки по български и математика са насочени от системата в професионална гимназия по индустриална химия.  И нямат възможност да променят ситуацията.

В крайна сметка държавата трябва да приеме, че въпреки твърдението на Наполеон, че всеки войник носи в раницата си маршалски жезъл, не всички ще станат маршали. Дори и да им даде подобна възможност. Нейната работа е да се погрижи за тези, които не искат и нямат перспектива да станат маршали – да им даде качествено обучение за тяхното ниво и справедливи изпити. И да даде адекватна подготовка на другите - които държат на жезъла.

Иначе ще си стоим в разкраченото положение на оценките от матурите, които оценяват две Българии, но все по-често децата от третата – със средния резултат, ще питат „Какво да правя“. А така можем да ги загубим и трите.

А МОН, в унисон с известния израз, да си направи лимонада с лимоните от матурите, както направи на последния изпит и както посочи една образователна организация - "Заедно в час".
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase