Много екшън и съмнителни финали, коментира "Капитал" серията уволнения през седмицата. Зад всяка от кадровите промени има различни причини, някои основателни, други не чак толкова. Всички те обаче са показателни за стила на управление на ГЕРБ - бягство от реалните проблеми (разразилата се буря с бонусите на висшите чиновници), вярата, че всичко е наред и просто по случайност неподходящи хора са се озовали на висши държавни постове (поредният бюрократ без диплома, този път и с възобновено дело) и че конфликтите в страната се решават не принципно, а с мимикрия и опит за задоволяване на двете страни (скандалите около лекарствата).

Честата смяна на хора по горните етажи на властта има своята положителна страна, защото създава усещането у тях, че могат да си отидат и за най-малкото провинение. В същото време обаче е важно уволненията да са справедливи и да решават проблеми. Това означава правилата да стават по-ясни за всички. За да се случи това обаче, правителството и всичките му подразделения трябва да имат ясна политика във всеки сектор, смята изданието.

"Борисов запушва пробивите в държавата като опълченец", твърди в интервю за "24 часа" социалният антрополог Харалан Александров. Той посочва, че целият морален авторитет е отчужден от държавните институции и е съсредоточен във фигурата на вожда. Всеки може да си прави каквото му е угодно, неограничаван от морални съображения, докато не попадне под бдителния поглед на строгия баща и не открие с изненада, че е сгазил лука. Тази морална инфантилност на овластени служители издава страховит регрес в общността и изправя политическото лидерство пред невъзможната задача да носи цялата отговорност за разпадащата се държава. Бойко Борисов самоотвержено се е нагърбил с тази непосилна отговорност и вече видимо изнемогва, казва още Харалан Александров.

Темата за трагедията в с. Бисер е сред водещите за в. "Труд". "Президентът иска регистър на язовирите", съобщава изданието. "Ако е имало постоянен контрол на язовир "Иваново", щяхме да избегнем жертвите." Това заяви вчера министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов след среща с президента Росен Плевнелиев.Двамата обсъдиха мерките за преодоляване на щетите от бедствието в Хасковска област. 14 млн. лева ще бъдат отпуснати
за населените места, които пострадаха при наводненията. Водната реформа и промяната в Закона за устройство на териториите са приоритетни за България, е позицията на Плевнелиев.

Трагедията е заради човешката глупост, продължава с коментар по темата и в. "Сега". Големите беди не зависят нито от историческото време, нито от географията. Не са проблем на капитализма или социализма. Те говорят за всеобщо несъобразяване с природата и липса на човешка отговорност. Трагедията в с. Бисер е продължение на низ от нещастия, случили се поради човешка грешка или безстопанственост. Бедствията се множат, също и
производствените аварии, транспортните произшествия, падащите сгради. Ако приемем, че не са случайност, то разрухата е следствие на логика, закономерност. И тук идва теорията за безредието, отсъствието на силна държава като първопричина. Плюс неминуемата носталгия по социализма, примесена с хули срещу капитализма и "хаоса на демокрацията".

"Битката за лихвите - битка за коректност", коментира "Труд". Данните на БНБ ясно показват, че по време на трите кризисни години - от 2009 до 2011 г., приходите от лихви на банките са постоянни - 5 млрд. лева годишно. На фона на драстично нарасналия обем на лошите кредити това означава само едно - че цената на провалените заеми до голяма степен е прехвърлена върху онези кредитополучатели, които редовно, всеки месец си плащат вноската. Никой банкер не отрича, че част от загубите от кредитите на неизрядните платци се калкулират в лихвите на останалите. Затова и лихвите не падат.

Така и няма отговор на въпроса защо коректният платец трябва да носи кръста на банката, затова че тя не си е свършила работата и не е оценила коректно риска, който поема с един или друг бизнес проект. Едно от малкото смислени неща, които може да направи държавата, е да отпуши конкуренцията за лихвите. В момента такава почти няма заради солените такси за смяна на банка при вече изтеглен ипотечен заем.

Поскъпването на горивата ще бъде за смекта на фирмите, отбелязва "Стандарт". Крайните цени на повечето стоки едва ли ще се повишат, след като дизелът удари 2,70 лв., заради силната конкуренция.

Превозите на товари няма да поскъпнат, заяви Красимир Лалов, заместник-председател на Националното сдружение на българските превозвачи и на Конфедерацията на сдруженията в автомобилния транспорт. Дизелът формира 60% от разходите на автофирмите, но превозите няма да поскъпнат заради жестоката конкуренция, обяснява Лалов.

Ако дизелът продължава да поскъпва, няма начин да не вдигнем цените на билетите, заяви Галя Топалова, шеф на автобусните компании "Груп" и "Етап Адрес". Поскъпването ще бъде от 10 ст. до 1 лев за най-дългите дестинации.
 
Държавата съвсем притисна фирмите си заради проблемите в бюджета, пише на първа страница "Сега". В стремежа си да намери пари правителството прибягва до все по-нестандартни решения. Всички фирми с държавно участие тази година ще бъдат длъжни да върнат в бюджета натрупани в предходни години печалби, които са останали неразпределени. Така компаниите ще могат да оперират само с 10-20% от текущата печалба, защото са длъжни да връщат в бюджета 80% от нея под формата на дивидент. Задължението за връщането в бюджета на натрупаните неразпределени печалби ще засегне както предприятията и едноличните държавни дружества, така и смесените фирми, в които държавата има контролен пакет, става ясно от постановлението за изпълнение на държавния бюджет за 2012 г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase