Проф. Стоян Миланов ще участва в "Здравен дебат" на Puls.bg, организиран от Клуб Investor.bg във вторник, 10 февруари, в х-л Шератон. Темата на дискусионния форум е: Неотложните реформи в здравеопазването, като един от акцентите ще бъде концепцията за Спешна помощ.

Участници в "Здравен дебат" са още: д-р Петър Москов, Министърът на здравеопазването, проф. д-р Генчо Начев, изпълнителен директор на болница “Св. Екатерина“ и национален консултант по кардиохирургия, доц. д-р Божидар Финков, ръководител на Клиника по кардиология в УМБАЛ „Св. Анна“ и национален консултант по инвазивна кардиология, проф. д-р Красимир Иванов, ректор на Медицински университет – Варна и председател на Борда на директорите на МБАЛ „Св. Марина“ - Варна, както и представители на бизнеса и администрацията.

Проф. д-р Стоян Миланов е изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” от 30.01.2013 г. Преди това е изпълнявал дейнoстта изпълнителен директор, бил е заместник-директор по лечебната дейност и началник на клиниката за интензивно лечение.

Проф. Стоян Миланов е национален консултант по Спешна медицина.

- Проф. Миланов, кой обезпечава финансирането на Спешна помощ?

Финансирането на системата за спешна медицина и спешна медицинска помощ в момента е изцяло прераготив на държавата, така както е в съвременния цивилизован свят. Тук обаче възникват много въпроси, тъй като под финансиране на системата за спешна медицинска помощ би трябвало да се разбира финансирането както на доболничната ѝ част, така и да се премине през транспорта, логистиката, поддържането на центрове за спешна медицинска помощ, координационните централи, автопарка, обучението на хората...

В този ред на мисли има един специфичен сериозен терен „плаващи пясъци“, наречен „болнична спешна медицина. Тоест всички пациенти, попадайки в този диагностично-терапевтичен мол, наречен Спешно отделение, подлежат на спешна хоспитализация, на спешни оперативни интервенции, на отсрочен престой в болницата и съответното лечение.

В момента спешният пациент в България е спешен до момента, в който му се напише история на заболяването. След като се попълни история на заболяването и се хоспитализира, той престава да бъде грижа на системата за спешна медицинска помощ, което е повече от абсурдно за мен.

- Как е редно да бъде според Вас?

Финансирането на подобни пациенти минава през общи финансови инструменти. Тоест дали ще е клинична пътека, диагностично-свързана група и т.н. би трябвало в този аспект финансирането на спешния пациент в болнични условия да бъде малко по-добре обмислено. Тъй като спешният пациент, попаднал в болница, е непредвидим -  той е с множество заболявания, освен острото му заболяване; тези пациенти прекарват доста дълго време извън така наречения минимален престой, тоест на тях трябва да се гледа с малко по-различно око и да бъдат с малко по-различно финансиране. Разбира се - по-високо.

Един спешен пациент може да постъпи с едно заболяване, да се установи друго, да бъде опериран за трето и да го загубим заради нещо съвсем различно, така както се случва с „тежките пациенти“.

Нека да кажем така – системата за спешна медицинска помощ не е само една добре организирана транспортна и логистична служба, която да се отзовава на повиквания и да закарва пациента в лечебно заведение. Системата за спешна медицинска помощ би трябвало да включва и болничните структури, които осигуряват качествено лечение на пациента занапред. Защото, ако беше така, би трябвало при нас да съществуват единствено центрове за спешна медицинска помощ, лекари, които се движат с линейки, отзоваващи се на повиквания и дотам.

- Решаването на този проблем залегнало ли е по някакъв начин в концепцията за реформа на Спешната помощ на здравния министър д-р Москов?

Да, залегнал е. Това е един добър старт. Смятам, че в момента българските граждани имат уникалния шанс през това ръководство в Народното събрание, на здравната комисия, разбира се, от страна на Министерството на здравеопазването, да получат една добра възможност да бъдат качествено и навременно лекувани, що се отнася до областта на спешните състояния. Тоест смятам, че не е само добър шанс, който е залегнал в концепцията, то е и последен шанс.

- Какво е новото в тази концепция?

Ново е, че пътят на спешния пациент е проследен от начало до край, от отсяването на повикванията към спешния телефон, през адекватен медицински триаж (полева сортировка, б. ред.), през получаване на доболнична спешна помощ според случая на пациента, тоест какъв медицински екип се изпраща на място, бързина на постъпване на екипите, техния брой, въвеждане на карта на спешната медицинска помощ за покриване на територията на страната, което е малко по-различно от Националната здравна карта...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase