"Без будилник": На хорото се хвани, като вятъра литни!

Забавно и социално - "щипка" от магията на народните танци
Обновена: 27 юни 2015 10:26 | 27 юни 2015 07:57, Веселина Йорданова
3
"Без будилник": На хорото се хвани, като вятъра литни!
Надиграване за любителски клубове "Приятели чрез танца" в Перник. Снимка: Dnes.bg

В "Без будилник" днес ще се хванем на хорото. Не знаете как? Като за всяко нещо - трябва единствено желание.

Времето наистина лети, когато се забавляваш. Има много начини за това и един от тях са народните танци, чиято магия съвсем не се е загубила във времето на високите технологии.

Доказват го десетките клубове, в които малки и големи могат да усвоят неравноделните тактове, както и различните инициативи за популяризиране на българския фолклор.

Ако искате да се раздвижите, без да повтаряте до втръсване едни и същи упражнения, може би това е вашият "спорт". Бързите хора те загряват буквално за няколко минути, но пък и нали не сме в залата, за да стоим...

Добрата новина е, че е забавно и социално – може да се запознаете с много различни хора, а защо не и да създадете прекрасни приятелства.

"Екипната" работа също носи удовлетворение – когато всички искат да подскачат като един, но не винаги се получава, май е най-весело и заразително.

И не се тревожете, ако никога не сте се хващали на хорото – ще ви подхванат от най-простото и преди да се усетите, ще научите десетина.

Няма как да е скучно – има танци с една фигура, но и такива с по няколко, които се редуват. Автентичният български фолклор е достатъчно богат, за да отговори на всяко желание – и за по-лесно, и за по-трудно, защо не и за "висш пилотаж" с хореографски разработки за сцена.

Да, танцуващите в любителски клубове имат много възможности за изява на различни фолклорни фестивали, в които да се представят не по-зле от професионалистите.

Първата стъпка обаче е да си намерите къде да танцувате, за което е нужно просто да се огледате около себе си.

Народни танци има в програмите на зали за фитнес, в училища и културни домове и къде ли още не. Може да се каже без преувеличение, че в последните години завръщането към корените е модерно и хореографите отговарят на засиления интерес.

Лесно ще откриете по-големите клубове в интернет. Периодично те откриват групи за начинаещи, но на практика има преподаватели за всякакво ниво.

Таксата за един час обикновено е 6-8 лева, а за редовните има и абонаментни карти. Два или три пъти седмично, за по час разтоварване от ежедневния стрес, след което ще се почувствате по-добре и физически, и психически.

Ами да, проблемите бързо, бързо се предават, докато броиш на ум, повтаряш новите стъпки, а понякога се оказва истинско предизвикателство да движиш едновременно ръцете и краката си.

Истината е, че цялото тяло играе. Подскоци, прикляквания, стъпки по посока на хорото или обратно, напред и назад... Народните танци определено няма да ви оставят, докато не дадете всичко от себе си. Но, както казахме, не сме отишли да стоим. Нищо чудно и да откриете, че сте скрит талант и носите ритъма в кръвта си.

И да не е точно така, не се отчайвайте. Рано или късно упоритата работа дава резултати, от които гарантирано ще се изненадате.

Сред тях е и прекрасното усещане, че най-сетне "чувате" музиката. Или че не стоите залепени за стола, докато останалите доволно потропват по какви ли не поводи и на различни събирания.

Народните танци са ни в кръвта, няма какво да се убеждаваме в това. Те са част от богатството на културната ни традиция, от което можем да черпим с пълни шепи само красота и положителни емоции.

Раз - два, раз - два...

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


3
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
2
0
 
7
 
! Отговори
Родолюбец преди 8 години
Тренирам от вече над две години и чуството е уникално.Народните танци ти дават толкова много и научаваш толкова много за себе си, за народа си ,че чак се учудваш колко богати всъщност сме ние бъларите.
1
0
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Супер си е българското хоро, ама това си е "щипка" национализъм и безличие... Друго си е да се хванеш на хорото пред "Невски", горд си и едно спокойствие чувстваш, че си си като на село...