Мълчанието на български: Какво свързва българите в чужбина?

През март те се познават, по мартеничките на ръцете си
Обновена: 1 мар 2017 20:17 | 1 мар 2017 11:52, Елка Василева
142
Мълчанието на български: Какво свързва българите в чужбина?
Снимка: БТА

Какво свързва българите в чужбина? По какво си приличат? По бяло-червения "белег" на ръцете им. По езика, на който мълчат, пише Мария Илчева в редакционния блог на "Дойче веле".

През януари не сме знаели, че съществуваме.

През февруари не сме разбрали, че сме се срещнали. На чаша вино на Трифон Зарезан.

През март се познаваме. По конците на ръцете. Не се поздравяваме, правим се на разсеяни.

През април ще знаем къде сме били, когато са разцъфвали дърветата. Ще гледаме самодоволно другите. Само ние ще знаем. Кой е накачил конците по клоните.

През май ще се сближим. По спомена. За 24 май и буквите. За връзките, манифестациите и другарките. Клас равнис, ноктите и кърпата.

През юни ще презираме лятото. Германското. Ще броим облаци вместо овце. Ще ни мокри един и същ дъжд. Който ще опушваме със скарата. В очакване на юли.

През юли ще си допаднем - покрай мечтите. За истинското. Предстоящото. Идния месец у дома. Истинско само в мечтите и спомена. Разочароващо, щом стане реалност. За жалост?

През август ще се засечем на летището. Ще запечатаме образите. За да се разпознаваме и в града. И не само през март. Или за да мълчим. Когато се видим. За да не се разпознаваме по езика, който ни свързва.

През септември ще си приличаме. По завръщането. По носталгията. По опушените лица. По куфарите, пълни с луканка, лютеница и ракия. Сусамки, вафли, джунджурийки. Сега, Дневник, Труд. Наблъскани в ръчния багаж. До родните солети.

През октомври ще потънем в есента. Може би няма да се срещнем. От понеделник до събота. На седмия ден - вероятно. Друг няма да има. Освен нас. По улиците. Които тук не се будят. Не и в неделя.

През ноември ще бързаме. Да догоним деня. По светло да сме вкъщи. Да включим мрежата. Световната. На чашка вино и наздраве от екрана. Безплатно е. Че друго трябва ли ни? През ноември?

През декември ще се видим по опашките. В магазина. Турския. Ще се познаем по корите за баница, червените чушки и сиренето. Ще се усетим по миризмата. На баница и кисело зеле. Ще се срещнем на свещи. В гръцката църква. И ще се подминем. За да разпознаем лицата си през следващия януари. И да търсим "белега" по ръцете си. През новия март.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


142
Още по темата: чужбинабългари
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
15
33
 
11
 
! Отговори
хм преди 7 години
Какъв е този глупав обичай баба Марта?Кой народ си честити баба Марта?Ако разчитаме на тази баба за здраве и берикет трябваше всички,които и вярват и държавата да цъфти,а то кво става?Не може и хриатияни и езичници да бъдем
14
8
 
21
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
До Циниктова с голия патриотизъм го повтарят хората,които ги мързи и ги е страх да тръгнат по света да си помогнат на семействата,имаш право,и не се връщай,не се подлъгвай по носталгията,че аз го направих и сега се скубя косите.
13
1
 
17
 
! Отговори
Кой бе?? преди 7 години
По злобата ,завистта и мазолите по ръцете ще се разпознаем !
12
10
 
25
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
хубава статия,и вярна!първата ми мартеничка в чужбина я закачих на една от малките палмички в палма де майорка..и така през следващите 10 години все бг мартенички в чужди страни съм връзвала,тъжно,но вярно.И после се връщаш в Бг-и о реалност!По добре бг мартенички в чужбина,отколкото този абсурден начин на живот у дома..
11
8
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
Българина като всеки европеец обича дома си и собствеността. Но разликата , че в България тази собственост му я отнемат /1944г/, къде със закон, къде със сила! И той се лута и работи на парче в колективи, касти и винаги си е един "прекерии угнетен",/ както се пее в стария химн на Върви народе възродени./. Това го принуждава да търси по сигурни места. Това е Запада с традиция и по уредена. Този модел за съжаление бавно се получава тук. И като почне да се получава ще се прибираме. БРАВО ДВ
10
6
 
11
 
! Отговори
sakin преди 7 години
браво бе "Сега", хайде направо "Дума" или стар брой на раб.дело. Сълзливи статийки, безмислени
9
8
 
11
 
! Отговори
Шерлок преди 7 години
Елементарно Уотсън, избягали са от комунИЗъма !
8
5
 
26
 
! Отговори
Братство и равенство преди 7 години
Единни в злобата и завистта
7
9
 
9
 
! Отговори
123 преди 7 години
Ако нас ни бяха натоварили за Аушвиц, сега нямаше да сме такива зомбита...ние сме просто едни разглезени пролетарчета без бъдеще и визия за единство и нация
6
9
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
bay ganyo
5
4
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
Е,и ...?!?!
4
6
 
20
 
! Отговори
Хмм преди 7 години
Доста тъжно и депресиращо, но истинско. Никакво бъдеще...
3
7
 
21
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
Като я чета тази мелодрама, се чудя, нас ли са ни товарили по вагоните към Аушвиц.
2
3
 
41
 
! Отговори
Тъжно , но все пак . преди 7 години
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА ! На всички и тук и там !!!
1
6
 
24
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
"Гениялна" статия!!!