50-те години на миналия век: Началото на края на българското село!

България сред страните с най-бързо обезлюдяващите се селски райони в света
3 ное 2017 20:16, Елка Василева
373
50-те години на миналия век: Началото на края на българското село!
Снимка: архив, Булфото

Началото на края на българското село започва още през 1950-те, когато в резултат от колективизацията животът на село става непоносим. Хиляда села изчезват от картата на България. А сега предстои смъртта на още стотици, пише Дойче веле.

Преди 70 години комунистическият режим унищожава последните остатъци от парламентаризъм в България и конфискува индустриалните предприятия и банките.

Отнемането на земята на селяните обаче не върви по план. Въпреки масовите фалшификации на изборните резултати през 1946 година над 1 милион жители на селските райони гласуват за все още съществуващата обединена опозиция начело с лидера на БЗНС Никола Петков. Обесването му през септември 1947 г. също не сплашва мнозинството селски стопани, поради което се проваля планът те да дарят доброволно земята и добитъка си на българските колхози - ТКЗС.

В края на 1950 г. таен пленум на ЦК на БКП алармира, че въпреки насилията над селяните и наложените им непосилни „наряди“ от месо, жито, вълна, мляко и много други земеделски продукти по-малко от половината от стопанствата са вкарани в ТКЗС.

Изпратените по селата „групи за натиск“ бият, арестуват, конфискуват реколтата и добитъка и интернират десетки, а в някои случаи стотици семейства от селата, където съпротивата срещу грабежа е най-активна.

Колапсът

Насилието над непокорните „кулаци“ трябва да продължи, настоява новата власт начело с Вълко Червенков. Неговият приближен Титко Черноколев докладва: „На редица места, особено в Добруджа, са били приети много кулаци в ТКЗС. След доклада на др. Червенков сега ТКЗС масово изключват тези кулаци. Съгласно устава на ТКЗС не им връщат добитъка и инвентара, поради което кулаците не могат да обработват оставената им земя. Освен това органите на Финансовото министерство пристъпват да събират данъка по общия доход от тези кулаци, но понеже те не могат да го платят, им описват и вземат къщите, което вече е равносилно на пълно разкулачване".

В книгата си „Преорани слогове“ историкът Михаил Груев е събрал много свидетелства за реакцията на ограбените.“Убиец! Защо ни взимате хляба и го давате на руснаците и търговците?“, крещи разгневена тълпа от 400 селяни при появата на прочутия комунист Иван Тодоров-Горуня в плевенското село Ставерци.

През 1950-те години животът в българските села става непоносим. Срещу надници от 50-80 стотинки за 10-12 часов труд на полето доскоро самостоятелните земеделски стопани не могат да свържат двата края. В Северозападна България, в селата край Пловдив, Асеновград, Първомай и други региони избухват спонтанни селски бунтове. Въоръжената съпротива на горяните е подкрепена от десетки хиляди нови бойци и ятаци. В крайна сметка българската „колективизация“ по съветски модел отнема на комунистическия режим цели 14 години, в планинските райони тя приключва чак през 1962.

Мизерията в селата принуждава над 2 милиона души в активна възраст да ги напуснат и да се заселят в панелните предградия на градовете. Прекъсването на връзката между селския стопанин и земята заедно с вродените дефекти на социалистическата икономика на дефицита довежда селата и селското стопанство до фалит.

Още през 1970-те години натрупаните от аграрно-промишлените комплекси (АПК) дългове и пагубната за бюджета на НРБ натурална размяна на земеделска продукция срещу допотопни съветски машини и въоръжение водят селото и селското стопанство към колапс.

От 1980 г. насетне загубите от тази политика достигат и надминават 1 милиард лева годишно, сочат отчетите на БНБ. От крупен износител на земеделска продукция България се превръща в страна, принудена да внася зърно за изхранване на населението.

Бягството на младите към градовете постепенно превръща селата в един вид „старчески домове" за възрастните поколения. Депопулацията се засилва рязко, когато към демографските загуби се прибавя и отрицателният естествен прираст, който е резултат от превеса на високата смъртност над падащата раждаемост сред бързо застаряващото селско население.

Преброени ли са дните на селото?

Към обезлюдените по времето на комунизма близо хиляда села до 2050 година ще се присъединят навярно половината от все още съществуващите 5 000 селски селища.

Заедно с Русия, Беларус и Украйна България е страната с най-бързо обезлюдяващите се селски райони в света. Според прогнозата на Фонда на населението към ООН до 2050 година селското население ще намалее от 1,8 милиона души понастоящем до 800 хиляди, а делът на селските жители в общото население ще спадне от 26% към момента до едва 14 на сто.

За същия период селското население на Полша например ще намалее само незначително. Експертите на ООН предвиждат, че през 2050 година всеки трети поляк ще продължава да бъде селски жител. Случайно ли е тогава, че вече целогодишно българите консумират внесени от Полша домати, ябълки, лук, картофи, месо и още редица земеделски продукти?

Демографските прогнози сочат, че поне 800 български села имат потенциал и ресурси да оцелеят и да се развиват в дългосрочен план. Стига, разбира се, да се превърнат от места за напускане в привлекателни селища с условия и стандарт на живот, доближаващи ги до показателите за градовете.

България обаче се оказва единствената страна-членка на ЕС, в която разликите между доходите на селските и градските жители продължават да растат. В началото на българското еврочленство доходите на селските жители са представлявали 70% от доходите на градските обитатели. Днес това съотношение силно се е влошило - десет години след присъединяването към ЕС средният доход на селските жители е едва 53% от този на гражданите. За сравнение: средностатистическият селски жител в ЕС изкарва като цяло 80% от доходите на градските жители.

 


373
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
309
0
 
0
 
! Отговори
след селата иде ред преди 10 месеца
на крадливите и алчни полититици, които ще бъдат ограбени от манговците и мутрафоните, които си отгледаха. честито и успех.
308
2
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 10 месеца
Много точен анализ!
Това доведе до необратими вреди в обществото и държавата!
307
1
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 10 месеца
Те пропогандистите не спят Дойчовци мойчовци си собс с печат ойро а наше село заминава да мием дупаритте
306
14
 
36
 
! Отговори
Анонимен преди 10 месеца
Комунизма разруши всичко което можеше да съсипе - това беше най-ужасяващи експеримент в човешката история.
305
14
 
18
 
! Отговори
дедо поп преди 10 месеца
При социализма на село беше подменен целият жилищен фон,с който днес се разпореждат димукратите
304
3
 
7
 
! Отговори
Герчо с тамбурата преди 10 месеца
Епке, ето твоя болшая шутка?
303
12
 
17
 
! Отговори
fred 13 преди 10 месеца
"Още през 1970-те години натрупаните от аграрно-промишлените комплекси (АПК) дългове" ..............
"От 1980 г. насетне загубите от тази политика достигат и надминават 1 милиард лева годишно, сочат отчетите на БНБ."

Колко е годишната субсидия на година на днешните арендатори земеделци ?

Защо за АПК нямаше субсидия а за днешните кулаци има ?.................
302
21
 
20
 
! Отговори
асс преди 10 месеца
има много големи пропуски и грешки в информацията засегната тук. повечето от фактите са изопачени и измислени
301
15
 
15
 
! Отговори
Кирил преди 10 месеца
абе тия от дойче веле що не си гледат емигрантските проблеми, че при тях катастрофата ще е доста по - сериозна
300
14
 
34
 
! Отговори
Василев преди 10 месеца
"Бягството на младите към градовете постепенно превръща селата в един вид „старчески домове"
Преди 89-та наше село наброяваше 3000 човека, хората работеха на държавна работа, а след /доста често и в / работно време, събота и неделя всеки си гледаше личното стопанство, строяха се къщи на 3 етажа, правеха се сватби с 600-700 човека гости и т.н. а в годините на "демокрация" и "европейско" развитие към днешна дата 70% са в чужбина, в София и Пловдив останаха само тъмно сините и шепа старци!
299
12
 
29
 
! Отговори
Анонимен преди 10 месеца
"Дойче Зеле" и лелка Зелка - идилия, какъв синхрон!Красота!В българското село през 50-те години дойде електричеството, унищожиха въшките и дървениците, започнаха водоснабдяване, построиха много обществени постройки - магазини, "хоремаг", здравпунктове.Постигнаха се високи добиви, всяко лично стопанство бъкаше от животинки - птици, прасета.Зимата бе осигурена - хората се произвеждаха стотици консерви.През лятото мнозина ходеха на море и планина. Е,крадяха по малко зърно, торове. За собствените ст
298
12
 
29
 
! Отговори
324 преди 10 месеца
Седнете и се замислете за 500 години не си знаеш историята затрита е сега за 30 години се изтрива всичко що е българско с какво се гордеете жалки сте това, че никой не ни признава сами сме си виновни ,когато бяхме много напред някой ни направи сечено и това е анархията която се роди или американския план за унищожение на българина излъган е народа и го вкара в глухата.Мислете?
297
1
 
2
 
! Отговори
3 преди 10 месеца
До Анонимен
Това не анархия.
296
1
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 10 месеца
До Сокол 9

А машината иска скъпи части.
295
1
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 10 месеца
Село Кутловица, днес Монтана е перфектният пример
294
11
 
30
 
! Отговори
свидетел преди 10 месеца
до 1950 годин българските села;Много и разпокъсано земеделие.в селата никакава канализация вода се носеше от 3водоизточника на гръб с кобилица.дворове итоалетни обградени с тръни семеиствата 10 -12 члена спяха по 3-4 встая.без ел ток месо само на коледа и велик ден дребно земеделие сс синури дървени рула и мотики.......спрете да лъжите ......обиколил см света и много добре знам дайте данни за кап.свят тогава.......
293
12
 
37
 
! Отговори
Анонимен преди 10 месеца
Поредната пропагандна тъпотия от Дойче Веле.

Селото "загива" навсякъде в Европа непосредствено след края на Втората световна война. Трудът е изцяло механизиран, индустриализацията измества производството към градовете. Смъртната присъда на селото идва с въвеждането на компютрите и преминаването към икономика на услугите.

Апропо, като колективните стопанства са толкова лоши, защо в Израел работят? Защо в Чехия не ги разтуриха, а просто ги дадоха на тогавашните стопани? Няма нужда от отговор.
292
6
 
22
 
! Отговори
Анонимен преди 10 месеца
До СатаНАТО™

И начело на това "царство" стои "царска" фамилия в която не тече и какпка българска кръв. Да не би Сакс-Кобургите да са наследници на Иван-Асен или Симеон, а :-)?

Да не давам връзки, на кой трон са днес, че ще ме изтрият :-))).

За това и Дякона не говори за монархия а за РЕПУБЛИКА, ясно осъзнавайки, че "монархията" няма как да е българска, без значение дали ще е руско или немско влиянието.
Да ви се чуди човек на германофолията довела България и до 44-а.
Маркс руснак ли е ;-)?
291
15
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 10 месеца
Благодарение на мъдрата политика на БКП, нацинализацията и колективизацията трудовите земеделски кооператори надминаха до-комунистическа Булгария по производство на тикви на кратуна от населението
290
9
 
3
 
! Отговори
Сокол 9 преди 10 месеца
319 Вече не си актуален , на господарят му е нужна машина а не работник.
Работникът струва скъпо , бунтува се , не работи винаги с едно и също темпо и качество