45% от българчета – в риск от бедност, средно в Европа – 26%

Само румънчетата са по-зле от нас, почти половината живеят на ръба
Обновена: 21 ное 2017 11:12 | 21 ное 2017 07:54, Камелия Цветанова
56
45% от българчета – в риск от бедност, средно в Европа – 26%
Снимка: Reuters, архив

Близо 550 хиляди българчета на възраст под 18 години са живяли в риск от бедност и социално изключване през 2016 г., показват данни от анализ на Евростат за децата в ЕС в тази възрастова категория, които са били изложени в риск от бедност през миналата година.

Това означава, че около 45 процента от децата у нас на възраст до 17 години са били изложени на риск от бедност през миналата година, при среден показател за ЕС - 26,4 процента.

За около шест години обаче процентът на децата у нас в тази възрастова категория и по този показател, е намалял значително - през 2010 г. у нас е имало повече от 635 хиляди деца /или 49,8 процента/, които са битували в риск от бедност и социално изключване /при 550 хиляди и 45 процента през 2016 г./, показват данните на Евростат.

Анализът регистрира децата, които живеят в домакинства с най-малко едно от следните три условия: изложени са в риск от бедност, живеят в силни материални лишения или в домакинства с много ниска интензивност на работа.

По тези три показателя страната ни е на предпоследно място в ЕС - в дъното на тази класация е Румъния с регистрирани 49 процента деца, които са живяли в риск от бедност или повече от 1 милион и 800 хиляди.

При съседите ни този показател е както следва: Сърбия - 40 процента или около половин милион деца в риск от бедност, в Гърция - 37,5 процента или около 700 хиляди деца и в Турция - около 15 милиона деца или повече от 50 процента.

През 2016 г. 24,8 милиона деца в ЕС или 26,4 процента от населението на възраст между 0 и 17 години са били изложени на риск от бедност или социално изключване, показва европейската статистика.

Все пак делът на децата, изложени на риск от бедност или социално изключване в ЕС, леко намалява през годините - от 27,5 на сто през 2010 г. - до 26,4 на сто през 2016 г., но въпреки това контрастните тенденции се наблюдават в държавите-членки на ЕС, отчита анализът.

През 2016 г. почти половината от децата са били изложени на риск от бедност или социално изключване в следните държави-членки на ЕС - в Румъния /49 на сто/ , България /45 на сто/, Гърция /37,5 на сто/, Унгария /34 на сто/, Испания /33 на сто/ и др.

В противоположния край на скалата, най-нисък дял на деца, които са били изложени на риск от бедност или социално изключване, е регистриран в Дания - 14 процента, Финландия и Словения - по 15 процента, Чехия и Холандия - по 17 процента и др.

Най-значително процентно намаление на деца в риск от бедност е регистрирано в Латвия - от 42 на сто през 2010 г. - до 25 на сто през 2016 г. или спад с близо 17 пункта.

Обратно, най-голямо увеличение сред държавите-членки на ЕС на деца в риск от бедност е наблюдавано в Гърция - от 29 процента през 2010 г. - до 37 процента през м.г. или +8 процентни пункта и Кипър /+7,8 процентни пункта/, отчита Евростат.

Според анализа, показателят за риск от бедност, приет от Комитета за социална защита, измерва процента на населението, което не може да си позволи поне три от следните няколко елемента: да плащат наем, ипотека или сметки за комунални услуги; да поддържат дома си адекватно топъл; да се изправят без проблеми пред неочаквани разходи; да ядат месо или протеини редовно; да ползват телевизор, пералня, кола или телефон.


56
Още от
Напиши коментар Коментари
50
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
До Анонимен 48

Да, имаше. Там също се влизаше така, както в езиковите гимназии.
Спомням си, че някъде към края на 70-те - началото на 80-те години особено престижна беше тази с немски език. Беше достъпна за внуците на "от лъв нагоре". Говоря за София.
49
0
 
1
 
! Отговори
инженер преди 2 месеца
До: номер 49 (До инженер 42)

"Братовчед ми едвам избута техникум навремето и той има две коли."

Ами точно там е работата я, че сигурно и на мене там ми е грешката, че "избутах" цяло ВМЕИ навремето, къде ми е бил акъла, за какво съм учил тогава?
Но навремето знаеш, че имаше един лаф: "Учи мама, за да не работиш!"
Както и другия лаф: "Произхождам от бедно инженерно семейство".
Еми, и сега си е същото, просто нищо не се е променило!
48
0
 
2
 
! Отговори
инженер преди 2 месеца
До: номер 49 (До инженер 42)

Аз не съм смотан а ти или не работиш в българска фирма или си връзкар ако е вярно това което си написал.
Смотани са почти всички български фирми, да не кажа всички.
В тях работят връзкари и само те са добре. И в моята фирма връзкарите са добре, но не и аз, защото нямам дебели въжета!
Освен това не съм машинен инженер, ако бях машинен инженер нямаше да работя в българска фирма а например в Луфтханза. Както се казва, кой за какво е учил.
47
1
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
До инженер 42

Не си беден ами си смотан.В голяма инженерингова компания работел пък не могъл да си позволи кола.И аз съм механо инженер и работя по специалността и има две коли.Брат ми не е инженер пък и той има две.Баща ми не е инженер и той има две.Един приятел, с който учехме заедно също има две и то скъпички за нашия стандарт.На колегата в семейството са 3-ма шофьори, но имат 4 коли.Братовчед ми едвам избута техникум навремето и той има две коли.Въобще ...... на кой ги разправяш тия?
46
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
До Така беше
Спомням си, че имаше и езикови детски градини.
45
0
 
1
 
! Отговори
Един българин преди 2 месеца
До: номер 45

Ами и на мен ми се удават езиците пък не съм арменец. Е те на, чист българин съм си.
44
1
 
0
 
! Отговори
Един българин преди 2 месеца
До: номер 43

Ами не е точно така както казваш. Защото аз лично съм живото доказателство че при комунизма можеше да се учат чужди езици на високо ниво (освен руския).
Без да имам никакви връзки, родителите ме записаха в едно читалище на курс по английски за деца и го минах успешно.
В България беше трудно да практикуваш английски, но все пак имаше филми а слушах и радио Гласът на Америка на средни вълни.
Обратното - мой чичо е бил приет с връзки в английската гимназия, но така и не завърши.
43
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
До Анонимен
Само на арменците им се удаваха езиците и в Балкантурист всичко бе арменци!!!
42
1
 
3
 
! Отговори
Един българин преди 2 месеца
До: номер 36

Ами не знам за останалите, но май ти пишеш глупости.
Освен това, от правописа ти си лиFOURи, FOURе не си взимал достатъFOURно допълнителни уроци по български език, камо ли по FOURужди езици.
А дори по времето на комунизма си имаше FOURастни уроци при уFOURители извън уFOURилището, на които им се плащаше на ръка.
Аз лиFOURно съм взимал такива уроци по математика.
41
0
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
Език да учиш през соца, особено западен беше привелегия за деца на червените!
Да го практикуваш тука или навън също беше абсолютно невъзможно за обикновените.
Единствено на морето можеше, но контактите с чужденци се преследваха......
40
1
 
1
 
! Отговори
инженер преди 2 месеца
Ми аз така като гледам съм май на ръба на бедността. Два от показателите със сигурност не мога да ги покрия, за третия не съм сигурен. В смисъл - ползвам кола, но нямам пари за моя лична, ползвам тази на баща ми.
Освен това не съм сигурен дали мога да посрещна неочаквани разходи. Ако не броим банковите кредити разбира се, с които оправям тези проблеми.
Всичко това при положение че работя като старши инженер в голяма инженерингова компания.

Как мислите? Беден ли съм?
39
0
 
3
 
! Отговори
До 39 преди 2 месеца
Това беше в сила за онези частни уроци, които се водеха от университетски преподаватели. Или пък се купуваха готови, развити теми, които били написани от този преподавател. Може да е имало комбини и между учители и университетски преподаватели, не знам.
На самия кандидатстудентски изпит (устния), в комисията винаги имаше и по един гимназиален учител. Такива учители проверяваха и писмените работи.
Възможно е да са си правили услуги един на друг, посочвайки "своя човек".
38
0
 
1
 
! Отговори
Антимен преди 2 месеца
Бавно изравняваме стандарта на западняците с нашия...
37
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
До До 36
Да,да,зная как беше,частните уроци бяха далавера и тези които са платили такива уроци знаеха,че ще влязат в Университет не защото са учили,а защото са плащали на съответния преподавател,който пък се е обадил в университета кои са неговите хора,за да "вземат" изпита,ха,ха.
36
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
Всичко зависи от учителя и начина на преподаване.Имахме такава учителка по руски,че нямаше човек,който да не може да чете свободно литература и да не може да пише след завършен 8 клас.А класовете на другата преподавателка по руски нищо не научаваха,чуваха се само крясъци от кабинета и,а никакъв резултат.А една от учителките по английски в гимназията ни носеше плочи на с песни(извън програмата),само за да привлече вниманието ни към езика.
35
0
 
3
 
! Отговори
До 36 преди 2 месеца
Всеки знае какво представляваше занималнята след часовете и защото бизнесът с частните уроци вървеше така успешно.
Аз писах по-долу за частните уроци по западни езици. Но и частните уроци по така наречените матуритетни предмети се търсеха много, особено по математика и литература. Защото, след като е взимало такива уроци през целия гимназиален курс, детето е наистина добре подготвено, за да кандидатства в университет.
Така си беше, няма какво да си кривим душите.
34
4
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
До Анонимен
Защо пишете глупости,след като през соца имахме занимални(по желание) след у4илище,а и у4ителите са оставали след 4асовете да помагат на някой у4еник.Който е имал желание е у4ил език,който е нямал не е у4ил.Тогава езиците не бяха толкова важни както сега.Единственото вярно е,4е връзкарите на които родителите им бяха с добри професии бяха превилигировани и не у4еха,а им пишеха добри оценки и това дразнеше останалите деца,които у4еха,но не им се пишеха добри оценки лесно.
И вси4ки бяхм
33
0
 
2
 
! Отговори
В езиковите курсове преди 2 месеца
към читалищата преподаването беше на такова ниво, че дете, което е записано там от първи клас и посещава курсовете чак докато завърши средно образование, в крайна сметка научаваше не повече от 200-300 думи и само най-елементарните граматични правила.
На малко по-високо ниво беше преподаването в Алианса /говоря за София/,но за да си запишеш детето там трябваха връзки едва ли не като за езикова гимназия.Някои ставах в 4.00 ч. сутрин, за да се редят на опашка, но невинаги успяваха да запишат детето
32
1
 
2
 
! Отговори
До писача на минуси преди 2 месеца
Не случайно засегнах въпроса за чуждоезиковото обучение. Вероятно не знаеш, че повечето от хората, завършили гимназия през царско време, са научавали чужда език до степен да могат да четат художествена литература. Не говоря за тогавашните езикови училища и колежи, а за обикновените гимназии.
През социализма какви възможности имаше дете без привилегии? Едва от 8-и клас нататък западен език се учеше в училище по един час седмично. Имаше езикови курсове и към читалищата. Така преподаваха, че ......
31
0
 
4
 
! Отговори
Така беше преди 2 месеца
В началото на 70-те години на 20-и век, за да преподава чужд език на детето ти някоя възрастна дама, завършила Роберт колеж, трябваше вече да се плащат по 5 лв на час. За сравнение, частните уроци по литература или математика струваха 2 лв на час, а месечната заплата на висшист беше 105 лв.
Много малко хора можеха да си позволят да плащат на такива възрастни дами, които да идват всеки ден за по един или два часа. Те не само владееха идеално по 2-3 чужди език, но учеха децата и на обноски.