Да проходиш отново: Тони – от кошмара на влака до надеждата

Момичето получи протези, прохожда отново
2 мар 2018 17:15,
21
Да проходиш отново: Тони – от кошмара на влака до надеждата

Тони е извървяла дълъг път от решението да скочи под влака Снимка: България Днес

21-годишната Антония, която през ноември миналата година се хвърли под колелата на влак от отчаяние, вече е с протези, ходи и има пълните надежди да възстанови живота си.

"Господи, отново ходя! Много исках отново да се движа сама, много исках някой да ме гушне, да ми кажа, че съм му важна, и сега това ми се случва. Прохождането беше моя мечта. Сега започвам живота си отначало, по-силна от всякога", споделя 21-годишната Антония Чикова, която на 6 ноември миналата година се хвърли под влака в пристъп на отчаяние, че няма постоянна работа и приятели.

Влакът не уби Тони, но преряза краката й. Момичето е с ампутирани долни крайници - десният липсва от бедрото, а левият - от глезена. Само три месеца след тежката операция, която претърпя, момичето се възстанови, раните й заздравяха и тя успешно премина протезирането и рехабилитацията, която й направиха.

Още по темата

"През тези месеци ми беше особено трудно всичко. Много хора ми помогнаха и не мога да ги забравя - благодаря за безплатните протези, които ми осигуриха от неправителствената организация "Национален алианс за интеграция и политика за здраве и живот след ампутация и протезиране", и докторите и специалистите - Лъчезар Захариев, Димитър Ненчовски, Йото Йотов и всички, които ми подадоха ръка", споделя момичето пред "България Днес".

В помощ на 21-годишната жена бе стартирана кампания "Да помогнем на Тони да стъпи в живота с два нови крака". Специално за нея бе открита и банкова сметка на името на УМБАЛ - Бургас, в която се събират пари за оздравяването на Тони.

"Всяка година пациентката ще има право на ремонт на протезите и тогава вече може да се поставят по-скъпи, но по-функционални елементи като ходила и колена. Има хора, които се възстановяват толкова добре, че дори не можеш да разбереш, че имат протези", обясни лекуващият я лекар д-р Захариев.

Освен от протези Тони има нужда и от психологическа подкрепа. След опита за самоубийство тя все още е доста лабилна. На моменти губи вяра, че ще може да се върне отново към живота. За щастие, Тони не е сама. Всеки ден до нея е млада бургазлийка, също преминала през различни житейски изпитания. До нея са и колегите й от хотел в Слънчев бряг, в който Антония е работила три години.

"Сега живея на квартира с друго момиче. Колегите ми обещаха, че след като малко позаякна, отново ще се върна на работа в хотела. Това, че ще имам работа, е най-голямото ми щастие", сподели още Тони.

Антония Спасова е от плевенското село Букова. Израснала е в дома за изоставени деца в село Тотлебен. Майка й я оставя.

"Ние сме много бедно семейство, живеем със 130 лв. пенсия на мъжа ми. Аз ходя да чистя фурна за 6 лв. на ден. Изоставих дъщеря си навремето, защото не можех да я гледам, вече имах 4 деца", казва майката.

Днес Тони не се сърди на родителите си, но много й се иска да е като всички деца със семейство. Съвсем скоро - на коледните празници, по собствено желание тя отишла в дома в Тотлебен.

След като напуска дома със завършването на 8-и клас, девойката отива да учи в Ловеч. Завършва училище и оттогава никой в Тотлебен не чува за нея. Благодарение на различни фондации Антония и хора в нейното положение започват работа в курортите по морето. Именно това е причината, довела младото момиче в Бургас. Работата като сервитьорка три сезона в един и същи хотел в Слънчев бряг я удовлетворява напълно.

"После дойде зимата и нямаше вече какво да правя там. Почувствах се сама и реших, че не мога да се боря повече. Затова поисках да се самоубия", разказва историята си Антоанета.

Един ден тя се разхожда в Бургас и случайно среща младеж. Докато си говорят, лека-полека се озовават на гара "Владимир Павлов".

"Споделих му колко самотна се чувствам, макар че не го познавах. Видях, че идва влак, другото не помня. Мен никой не ме харесваше. И как да ме харесват? Като разберат, че съм дете на държавата, няма кой да ме хареса", разказа през сълзи Антоанета. Случката е все още болезнена за нея и момичето не иска да си припомня детайли.

"Имах две мечти - едната беше да проходя, другата беше да участвам в лекарския сериал "Откраднат живот". Той ми беше любимият. Сега разбрах, че отново го дават и пак ще го гледам", каза още Спасова.

С днешна дата 21-годишната девойка се чувства по-силна от всякога и случката много я е променила. И не се отказва!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


21
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
21
2
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Много красиво момиче
20
2
 
6
 
! Отговори
Димитър преди 6 години
да е жива и здрава и да намери своя път в живота а на останалите ще кажа че ще оценят какво имат когато го изгубят особенно на тези псевдо обвинители дето викат сама си е виновна да ви видиме на улицата да видема в действителност кои сте- *** дето не сте изкарали един лев живеещи с родителите до стари години които могат да пишат онлайн щот немогат да оцелеят в реалния живот и немат смелост да кажат добър ден .
19
2
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Да е жива и здрава!
18
2
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Надеждата ... това е най-важното! Господ ни е дарил с живота, за да го живеем, независимо дали е карнавал или ад. Жалко, много жалко, че това момиче е разбрало, че има хора, че човечното във всички нас е някъде там, но доста късно. И пак казвам ... надежда. Това е най-важното! Съвсем спокойно може да работи като рецепционистка, например. Ще има трудности цял живот, но кой няма? Не е болна неизлечимо! За това и пожелавам успех, и да се държи, защото очевидно е рухнала. Господ и дава втори шанс!
17
2
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
"Когато Господ обича някого, му праща някой да го обича"
16
2
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
До Анонимен 15Дано хората престанат да се самоубиват. Живяла е в дом и е нямала роднини.Мислила е да умре и не е очаквала да я спасят.
15
9
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
темата е много неприятна!да си изгубиш крачето или ръката или живота и за какво!за да отнеме човек собствения си живот трябва да е напълно отчаян!!------------ТАЗИ НЯМА ДА Я ПОДКРЕПЯ МЛАДА Е И ДОРИ НЕ Е ГРОЗНА ! С МАЛКО ГРИМ МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ ПО-ДОБРЕ И ОТ НАШТА КРИВОНОСА МИС БЪЛГАРИЯ!МОЖЕЛА Е ДА ОТИДЕ В ЕС ГЕРМАНИЯ ДА СЕ БОРИ И ДА СИ ПРОБВА КЪСМЕТА !
14
3
 
21
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Миличката, какво и е на душата, да си нежелан 20 години....много интересно как коментирате. В тези домове да не е лесно да ти премине детството, когато трябва да си най-обичан и щастлив, за да има в теб сигурност и сила да поемаш ударите на живота. Дано сега намери щастие и продължи напред. Може би е най-добре да я сложат на телефон от спешна линия или организация, която говори с хора склонни към самоубийство и хора в драматични ситуации. Така хем ще помага,хем ще се чувства нужна
13
4
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
А за машинистите на влака и думичка не обелихте. След подобна случка със сигурност не са на върха на щастието. Добре, че не са тръгнали да борят депресията по такъв начин.
12
3
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Явно в България това се нарича "надежда"...
11
3
 
24
 
! Отговори
Катя преди 6 години
Да са живи и здрави всички, които помагат на момичето отново да си стъпи на краката! А Тони да се научи да вярва в себе си, в доброто и хората, и никога повече да не и идва на акъла да прави такива тежки глупости! Животът е даден да се изживее, не да се отнеме, а от началото до края е 99 % борба и 1% късмет. Успех и късмет, Тони!
10
3
 
37
 
! Отговори
Анонимна преди 6 години
Не я разбирате,защото не сте изпадали в депресия.Бай бабо,да не те срещне мечка!
9
6
 
34
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Сама си го е причинила а сега всички я съжеляват, няма логика========================Логиката е, че всички носим по-голяма или по-малка отговорност, с действия или бездействия за мизерията в държавата, която води трагедия, по един или друг начин, десетки и може би стотици хиляди млади хора, през последните 28г.Най-малкото е да се скитат немили-недраги по еврогейска и американска чужбина.
8
3
 
28
 
! Отговори
Неа преди 6 години
Поздрави за лекарите и благодетелите !
7
2
 
26
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
До Анонимен 6В Сащ пък изпадат в депресия и решават да стрелят наред. В България хората избират да сложат край на живота си но отново нещата са породени от депресия. Мисля, че трябва да има социална мрежа за хора в депресия където да обсъждат и споделят проблемите си с други в подобна ситуация.
6
24
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Само аз ли не одобрявам да се тиражират подобни новини. Оставаш сам, скачаш под влака, после мечтаеш да проходиш? Цвети скача от не-знам-кой-етаж? После ръкопляскаме? Колко хора са останали сами в някакъв момент от живота си? Това причина ли е да слагаме край на живота си? Като нямам приятели, създавам си.
5
35
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Сама си го е причинила а сега всички я съжеляват, няма логика
4
36
 
11
 
! Отговори
PossessionMovie1981 преди 6 години
Не я съжалявам изобщо, хората достойни за подобаващо съжаление са тези претърпяли нелепа злополука и оцелели, а не като тази сама да иска да се самоубие, случайно оцелява и сега са я сложили тук, бавно развиваща му работа.
3
6
 
42
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Просълзих се. Най ми е жал за тикива изоставени деца. Нямам възможност пенсионер съм с 200 лв. пенсия иначе на такива деца бих помогнал. Тези които имат възможност и пари те пък нямат сърца и душа. Като умрът нямам идея какво ще стане с тях като са без души.
2
3
 
38
 
! Отговори
---- преди 6 години
Просто без коментар...