Развод, разруха и едно разбито детско сърце: Мама и тате са моят живот!

Разказ за болката и страданието, които раздялата носи в домовете
Обновена: 9 мар 2018 13:24 | 9 мар 2018 13:00, Анисия Иванова
66
Развод, разруха и едно разбито детско сърце: Мама и тате са моят живот!
Снимка: Flickr

Това е история за едно разбито детско сърце. Ударено вчера, когато всяко дете празнува деня на мама. Разказа я във Facebook моя приятелка, учител в столично училище. Разказ за болката, за травмите, които нанасяме на децата си, когато не искаме да обърнем гръб на егоизма си, за убиеца, който разрушава семействата ни.

Семействата ни стават все по-богати, материално обезпечени, децата привидно задоволени с всичко.... А дали е така? Живеем в тотален недоимък на любов, нежност, разбирателство, уважение, милост, вярност, себеобуздание, търпение, жертвоготовност... Кой е техният убиец?

Не е Истанбулската конвенцията, нея я победихме! Събудихме се, изправихме се и застанахме като един срещу заплахата за семействата ни. Тя се пръкна скоро, поразмята полите си, показа голотиите си и си замина, но той остана! Многоликият убиец на българските семейства!

Според статистиката всеки втори брак в България завършва с развод. Една трета от всички деца в България са деца на разведени родители. Няма човек в страната, който да не е засегнат лично или поне да няма близък или познат, който да е потърпевш от тях. И всяко трето дете у нас минава през ада, когато семействата се разпадат.

Ето историята, разказана в социалната мрежа от приятелката ми М.Б., която е начален учител. За болката в детското сърце, когато мама и тате се разделят:

"Цял следобед и вечерта съм плакала. Ходя си с тая тетрадка и я стискам, и се моля. Ето и сега ще ревна. Болката на майката, болката за детето ми е позната, много позната и изстрадана. Никого не обвинявам... Знам историята, още когато майката дойде да запише детето в училище и ми разказа. Тогава плаках с майката, вчера с детето.

Има дни, отбелязани с червено в календара, които трябва да отчетеш като празник. Има и дни, които се превръщат в празници тогава, когато създаваш нещо, когато твориш и успяваш, когато правиш някого щастлив, когато обичаш и от любовта ти се ражда нещо красиво. А когато това е дете... Няма такова щастие и по-голям празник.

Има дни, в които летиш и сякаш небесата няма да ти стигнат да поберат радостта ти, но има и дни, в които и земята е малка, за да понесе мъката...

Днес е празник... За да свържа работата по прилагателно име и празника на мама давам задача всяко дете да опише своята майка с колкото може повече прилагателни имена и по възможност да използва и похвата сравнение.

Децата се справят успешно, кипи оживление, валят похвали от моя страна, разбира се, аз съм щедра и на шестици, особено за успелите да направят и портрет на мама.

Радостта е всеобща, настроението приповдигнато, едва се удържат, аз се вълнувам заедно с тях. Направо в десятката с прилагателните!

Чете поредното дете и гласът му започва да трепери. Зная за семейната драма още преди 2 години, но то разбира днес, на празника на мама, от мама.....

Няма да ви описвам прегръдките, сълзите, думите, няма... Ще напиша само това, което детето написа за мама и тате:

"Моята мама е добра, мила, красива, грижовна, невероятна, фантастична, разсмиваща, обичлива. Успокоява те, когато си разстроен и обиден, усмихната, щастлива, радостна, хубава, засмяна, любезна, умна, закачлива, трудолюбива, стриктна.

Тя е толкова обичлива, че никой не може да я замени. Когато се засмее, в мен нещо огрява, сякаш, че отивам в рая. Когато съм много тъжен, тя ме пита какво е станало и ме успокоява и все едно нищо не е станало.

И само ако ми дадат да избирам между парите и мама и тате, ще избера мама и тате, дори предпочитам да съм на улицата, но да съм с мама и тате. Само искам да съм с тях. Ако мама и тате умрат, и аз ще умра. Аз без тях съм нищо, ще бъда никой, ще съм едно нищо. Ще съм сирак, сираче.

Те са моят живот, те са моето сърце, моят дух. Нищо, че се развеждат, те пак са ми семейство и ако, мамо, го четеш, да знаеш, че те обичам много..."

Не знам за вас, но аз продължавам да плача... Днес един мъничък детски свят се разби на парчета!..."

Редакцията на Dnes.bg публикува разказа с  позволение на автора, подписано с инициали по негова молба.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


66
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
40
20
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
До "Аз се разведох наскоро. И знаете ли, това е най-прекрасното решение в живота ми!"Кой ти е виновен, че не си гледала преди да се омъжиш? Да си гледала.
39
8
 
9
 
! Отговори
До 40 преди 6 години
И кой ти е казал, че мрънкам.Аз също предпочитам да гледа децата вместо да е на работа .И сме го планували да е в болнични и майчинство 5 години.Давам пример, че не всички жени искат да работят .
38
4
 
37
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
До АнонименЕ, май не жените, а мъжете не знаете какво искате. Ти мрънкаш, че жена ти родила второ дете само и само за да не работи, някой по надолу мрънка, че жена му нямала търпение да се върне на работа и кой щял да гледа детето...Последно какво искате? Жена, която работи и печели поне колкото вас, перфекта домакиня е и ей така между другото е отгледала 3-4 деца без ваша помощ? А, да и изглежда като топ модел, разбира се. :))
37
10
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
А моята жена пък изобщо не иска да се връща на работа.Една година и половина не ходи на работа заради бременност и майчинство.След това пак забременя и реално мисли да се връща на работа след общо 5 години за двете деца.Ако зависи от нея изобщо няма да работи, но само с моята заплата не можем да се оправим.Освен това плащам и заем за жилището.
36
1
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
До КольоАз имам 2 деца и работа. Тръгнаха на годинка на градина и аз се връщах на работа, за да помагам на съпруга ми финансово. Тъй че не виждам причина да не си ходи на робата жената като толкова й липсва
35
3
 
37
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Преди 100 години било така, преди 100 години било иначе... а да вие хрумвало, че наши прабаби и прадядовци са били точно толкова нещастни в брака си, колкото са и днешните хора, но са търпели защото "какво ще кажат хората"! А в малкото населено място влезеш ли веднъж в устите на хората, свършен си, затова се затваряш вкъщи и търпиш и това е. Да не говорим, че жените са нямали и как да се издържат, та съвсем са нямали избор, просто са търпели, но това не значи, че са били щастливи.
34
9
 
23
 
! Отговори
Кольо преди 6 години
До АнонименНапълно съгласен. Светът се обърка.. дълги години нямахме деца с мойта, беше голям проблем. В крайна сметка се получи и си имаме прекрасно дете. Сега обаче обстановката вкъщи е отровна - всеки ден скандали, мрънкане.. Било й омръзнало да стои вкъщи, не понасяла детето.. Искала да работи. Станаха по-големи работохолици от мъжете. Едно дете има и едвам ще добутаме да направи три и да тръгне на градина. А пък тя после ще работи цял живот. Не знаят кво искат и това си е.
33
1
 
39
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Добре бе, разводът бил грях, бил нещо ужасно и дрън, дрън, дрън... а защо не питате децата в проблемните семейства какво виждат и какво чуват? И дали не биха предпочели родителите им да се разведат и всеки да поеме по пътя си вместо да са свидетели, а понякога и участници в драмите? Питай те ги!
32
1
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Всеки много хубаво е изтъкнал това което мисли или е изживял но никъде не видяхме да се пише в хармонично семейство пълно с разбирателство някой от мъжа или жената ако е изневерил не от липса на любов или уважение а от просто влечение към друг или разнообразие потърпевшия дали прави компромиси с това заради семейството след като другия е подминал този момент, или трябва да сме с много широк мироглед и да го подминем и да си кажем тя/той ме обича и това беше грешка и си я признава !
31
0
 
24
 
! Отговори
redordead преди 6 години
в 99% от случаите, децата се влияят повече от настроението на майката, ако тя е унижавана, бита, нещастна - детето няма да е щастливо, та ако ще баща му да му купува най-скъпите подаръци.
30
1
 
16
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
До ФФЗнаеш ли аз живях в ада, така че хич не ме заплашвай, защото някои жени адът е тук на земята. И никакъв измислен библейски ад не може да ни изплаши след това, което сме преживели.
29
3
 
23
 
! Отговори
Centurion преди 6 години
Мъжете са това, което са благодарение на жените и жените са това което са благодарение на мъжете. Ако не върви, всеки по пътя си без драми. Децата печелят.
28
1
 
39
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Аз се разведох наскоро. И знаете ли, това е най-прекрасното решение в живота ми! Ако не бях го направила, сега нямаше да пиша тук, защото щях да съм или мъртва (няколко пъти бях на крачка от самоубийство) или в някоя психиатрия. Така, че не съдете без да знаете, защото нямате представа какви неща стават понякога зад заключените врати. И стига с това "заради децата"! Децата не са глупави и виждат и чуват и разбират и знаят кога мама и тате са нещастни или още по-лошо се бият!
27
7
 
28
 
! Отговори
Ева преди 6 години
До Анонимен 4 Не е точно така... честно казано жените в днешно време вършат повечето неща, включително и мъжката работа (отделно на домакинската работа, която е доста). Докато повечето мъже си седят на задниците, все в някви си техни проблеми и депресии, по цял ден на дивана пред компютъра/телевизора, правят трохи по пода и киселеят. Вечерта се напиват, чупят по две чаши, увикват ни и си лягат. Нито работят, нито имат желание да го правят. За уважение, ценности и мъжкарски дух да не говорим...
26
29
 
7
 
! Отговори
ФФ преди 6 години
И още нещо много важно. Разведените според християнството ще горят в АДА.Ако не вярвате, питайте вашия духовен наставник (свещеник). Това е положението.Това, че не вярвате си е Ваш проблем.
25
2
 
43
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Аре бе, егоизъм било да се разделиш, раздялата носела болка. А питат ли нас, децата чиито родителни не са се разделеили, а продължили да се бият всеки ден? Онези деца, чиято майка им говори какъв изверг е баща им, а баща им, че мйка им не става за нищо, но продължават да "живеят" в една къща и тормозът продължава с години? Дали такива деца, като мен израстват и стават нормални членове на обществото? Нетрамвирани, със стабилна психика... Да да, ама не.
24
2
 
47
 
! Отговори
FF преди 6 години
Какви мъже сте? Истинският мъж трябва да мълчи, когато жена му говори!Не трябва да биеш жена си и детето си. Ако си толкова ВЕЛИК мъж, ходи се запиши в ММА и там се бий за пари да те видим що за стока си. У дома "голям мъж" шляпа детето и жена си, а навън-циркаджия и ***.Мъж? Къв мъж си като не можеш да помогнеш на детето си да си научи урока по математика. Иначе е пръв на масата с ракия в ръка.
23
3
 
43
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Вижте хора много повърхностно гледате на проблема. Да, от гледна точка на детето няма нищо по-хубаво от това мама и тате да са заедно, но дали е възможно и дали винаги това е най-доброто? И не, не говорим за егоизъм. Да се разведеш от егоизъм е едно, да се разведеш заради системен тормоз-друго! Така, че не бързайте да съдите, защото не знаем какво е накарало майката на това дете да сложи край. Никоя майка не иска детето и да е нещастно, но и никоя не иска да яде бой, особено пред него.
22
5
 
46
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Моя принцип за успешен брак-жената винаги е права.На ден ми прави по 20 забележки, а аз за 5 години брак и направих само веднъж и още я помни.Важното е да не се впрягаш.За сметка на товацялото домакинство се върти от нея-чистене, готвене, пране, грижи за децата.
21
11
 
14
 
! Отговори
Трогателно преди 6 години
Дететнцето явно наскоро е научило, нищо ще свикне... после ще стане наистина добър в оцеляването и манипулирането на майка си и баща си...поне докато те не си направят нови семейства и не си родят други деца ... тогава всички ще забравят за него ... единствения начин да привлече вниманието им ще е да се надруса, напие или нещо друго...