Да ти отнемат децата в Норвегия: Мамо, защо си ни продала?

Историята на Моника Петров, дошла у нас, след като се омъжила за българин
7 юни 2018 10:45, Елка Василева
141
Да ти отнемат децата в Норвегия: Мамо, защо си ни продала?
Снимка: bTV

Норвежка, която е многодетна майка, е решила да дойде да живее в България, след като отнемат 6-те ѝ деца в Норвегия от службата за закрила на детето там. Жената обачеуспява да си ги върне. Семейството живее разделено три месеца и половина. Моника Петров идва у нас, след като се омъжва за българин. В България ражда и седмото си дете.

Петте дъщери и двамата синове на Моника винаги са живели само с майка си. И норвежката служба за закрила на децата винаги е присъствала в живота им.

"Всичко започна, когато бащата на най-големите ми деца се ожени за втори път и срещу него повдигнаха обвинение за малтретиране и семейно насилие. И така 14-15 години "Закрила на детето" следяха и нашето семейство, но никога така и не намериха никакви причини да се намесят", разказа пред bTV Моника Петров.

Още по темата

Така е до 2015 г., когато социалните констатират, че Моника не може да се грижи за себе си и ѝ отнемат децата.

"Три от децата ми бяха тогава на училище, а останалите бяхме вкъщи. Разбрах, че социалните идват, защото кучето, което иначе е добро, страшно много се озлоби и започна да лае. Тогава видях, че цялата къща е обградена от полиция. Когато влязоха в дома ми, разделиха децата в различни стаи. Всички деца започнаха да плачат. Същевременно полицаи отиват и в училището, където са останалите ми деца и ги взимат от там", допълни майката.

"Вкъщи децата бяха шокирани, но аз вътрешно си казах, че трябва да запазя спокойствие, за да не ги травматизирам допълнително от това, че и аз изпадам в истерия. Но казах на социалните, че няма да изведа децата навън и да ги настаня в колата и няма и да ги облека. Така че бяха взети дори без обувки, откарани по този насилствен начин от дома ни и настанени в различни приемни семейства", каза Моника.

"Аз страшно се радвам, че в този момент живеех при майка си и баща си. И когато влизах в празните стаи и виждах празните легла, сърцето ми щеше да се пръсне. Играчките без деца, без детски гласове, човек започва да плаче по-късно. В началото е важно да си силен и да задържиш цялата си енергия, за да си върнеш децата. Има много родители, които не успяват да се справят, защото ситуацията ги пречупва и цялата им енергия отива в страданието, което изпитват. Аз обаче затворих дълбоко в себе си всички чувства, защото реших да се боря", подчерта майката.

Минават две седмици, преди да позволят на Моника да види децата си. "Нямах никаква възможност да обясня на децата какво се случва, но по-големият проблем е, че след като ги отнемат от мен, също никой не им обяснява нищо. И дори една от дъщерите ми ме попита: "Мамо, защо си ни продала?" Защото когато такова нещо се случва с децата – потвърди го и психологът след това, у детето започва да работи чувство за вина и детето не мисли дали майката и бащата са направили нещо грешно, а мисли, че самото дете е виновно и то е причината това да се случва", посочи Моника.

Децата са разделени в 3 приемни семейства. Моника ги вижда по график. Видеозапис документира едно от посещенията ѝ при двете най-малки сестри.

"Ние знаехме, че на долния етаж чакат полицаи, които да отведат детето, когато изтече времето ни. Преди срещата да приключи, получаваме официално съобщение и дъщеря ми знае, че след това ще остане сама. И винаги изпадаше в шок и в истерия и започваше да плаче. Обикновено когато децата са настанени в чужди домове, в рамките на месец постепенно се успокояват, защото новите хора, които ги заобикалят, всъщност са единствените, с които могат да контактуват. При Амира обаче не стана така. И се оказа, че ситуацията в приемното семейство въобще не е нормална и родителите са двама души, които посред нощ се събличат чисто голи и танцуват, пият и така нататък. Имало е кръв по матраците. Изобщо, една ужасна ситуация", твърди майката.

"Много от децата, когато ги питаш, се страхуват да си кажат. Но Амира, когато се виждахме, тя ми слагаше ръката на сърцето си и ми казваше: Мамо, чуй как ми бие сърцето от ужас. Тя не се страхуваше да разказва там, където е. А след като се върна вкъщи, всяка вечер, когато отивах да кажа "Лека нощ", тя слагаше ръката ми на сърцето си и казваше: "Мамо, виж колко е щастливо сърцето ми от това, че съм се върнала у дома", допълни тя.

Децата и досега не могат да преодолеят преживяното, разказва Моника. Тя завежда дело срещу норвежката служба за закрила на детето и доказва пред съда, че е в състояние да се грижи за децата си. И всички се връщат у дома.
 
"Когато социалните ми отнеха 5-те деца, те изведоха от вкъщи 5 щастливи и здрави деца, а ми върнаха 5 разбити деца с разрушена психика. Това е преживяване, което ще си спомнят цял живот. Най-добрата новина, която съм чувала в живота си, беше, когато ми се обади адвокатът и каза, че сме спечелили делото. Първото нещо, което направихме, когато те се прибраха вкъщи,  беше да легнем на земята, да допрем главите си една до друга и да си направим снимка заедно", отбеляза майката.

Според нея проблемът е, че в Норвегия не получаваш никаква помощ след това. "Когато има родители, на които децата им са били отнети за няколко години и върнати обратно, тогава просто ти казват: "Децата са си вече при теб, оправяйте се", заяви Моника.

Идва следващ завой в живота на цялото семейство. Моника среща българина Ангел. Жени се за него и забременява за седми път. Всички идват да живеят в търговищкото село Антоново.

"Когато се запознах със сегашния ми съпруг, който е българин, той работеше в ресторант в Норвегия и ми се стори, че е един изключително добър и симпатичен човек. Най-важното за мен беше, че се отнасяше страхотно към децата и те се привързаха към него", каза Моника.

Следват обаче серия от събирания и раздели между българина и норвежката му съпруга, а семейните скандали са част от ежедневието на децата.

"Дори се стигна до там, че имаше домашно насилие. Той ме удря няколко пъти. И аз изпитвах ужас, защото можеше да пострада бебето, което носех. И така Красимир се роди през декември, преждевременно в седмия месец. Аз реших да прекратя тази история, защото Ангел продължи да се държи много лошо с нас. Отново посягаше да ме удря, да не говоря, че посягаше и на голямата ми дъщеря. Опитваше се да я души. И ето ти парадокс. Ако това се беше случило в Норвегия, веднага щяха да дойдат, да го арестуват и да го изведат от дома. Когато се намесиха всъщност българските социални власти, най-странното беше, че идват и казват: "Да, жилището е много добро, има достатъчно стаи, има ток, добре обзаведено. Няма никакъв проблем. Децата имат добри условия за живот", посочи Моника.

Тя твърди, че не само е разказала на социалните за насилието, но е имала и снимки, които документират последствията от боя. "И тогава социалните казаха: Имате 3 дни да напуснете България. Вие и вашите деца не сте регистрирани тук. Аз отказах, защото Красимир се роди с порок на сърцето. Казах, че не мога да замина с толкова малко дете, което има здравословен проблем. И вместо да ми дават ултиматум да напусна страната заради неуредения статут на децата, мисля, че беше тяхна задача да ми помогнат децата да тръгнат на училище и да се адаптират в социалната среда в България", отбеляза майката.

"Започнах да се питам дали всичко не се урежда с връзки тук. Защото само аз и децата, въпреки че документирах, че има семейно насилие, бяхме викани в службата за закрила на детето. Но те нито веднъж не извикаха него", заяви тя.

Приятелка на Моника ѝ помага да намери апартамент в София. Така с новородения Красимир, нелегално пребиваващите ѝ деца и самата тя без адресна регистрация семейството на Моника отваря нова страница в живота си на адрес в столичния квартал "Овча купел".

Според майката в Норвегия има много случаи, в които се отнемат неправомерно деца от родителите и това е свързано с едно престараване по отношение на грижите за децата. "В България пък опитът ми е, че властите не правят достатъчно за защита на децата. Така че, ако можеха двете системи да почерпят опит една от друга, може би ще се получи една съвършена система за защита правата на децата. Основната разлика е, че когато дойдоха българските социални, те погледнаха и казаха: "Тук има много добри материални условия, има баня, има абсолютно всички условия за отглеждане на деца", но те не се интересуват от взаимоотношенията вътре в семейството. Докато в Норвегия е точно обратното – там спекулират с тези взаимоотношения", обясни Моника.

Независимо че са тук извън закона, Моника и децата ѝ виждат живота си в България. Майката не работи и изцяло се издържа с парите, които ѝ изпращат родителите ѝ.

Съпругът на норвежката – Ангел Петров, казва, че животът му с Моника в България е бил истински ад. Младият мъж категорично отхвърля всички обвинения, че е удрял децата ѝ, но признава, че е посягал на Моника.

Ангел живее в антоновското село Семерци вече месец без жена си Моника, която си тръгва след поредния семеен скандал.

"Тук започнаха проблемите заради децата, постоянно се караме, те правят пакости, много караници, пиене постоянно, музики и така. Тя е добър родител, но не може да се грижи за 7 деца, иначе е добър родител, опитва се, но не може, просто много са отпуснати децата, няма никакъв контрол", каза Ангел.

Той отхвърля всички обвинения, че е упражнявал насилие над някое от децата на Моника, но признава, че е посягал на жена си – в момент на афект.

"Вярно е, аз ѝ посегнах един път, може и два пъти, защото и тя ми посяга, тя скача на бой, защото при тях е друго, при нас е друго. Просто първия път, когато я ударих, понеже се караме и казах да излязат децата навън. Тя влиза в някакви филми, някаква фантастика си прави, постоянно ме обвинява в изневери и такива неща. Не е хубаво децата да чуват нашите караници и кавги", заяви Ангел.

Той не вижда изход от създалата се ситуация, категоричен е, че с Моника не могат да живеят заедно. Младият мъж казва обаче, че желае синът им да остане при него и той ще полага нужните грижи за детето.

В отдел "Закрила на детето" не е постъпвал сигнал на насилие от страна на Моника Петров, каза пред bTV Даниела Братованова от дирекция "Социално подпомагане" – Омуртаг. По думите ѝ в отдела не е постъпвала и информация дори от полицията за упражнявано насилие по отношение на жената.

Майката трябва да направи стъпки да се свърже с норвежкото посолство в Румъния или да се завърне в собствената си страна, за да оправи статута на децата, каза Милена Дянкова от Държавната агенция за закрила на детето. Тя също подчерта, че до този момент в агенцията не е постъпвал никакъв сигнал по този конкретен казус. "И норвежката, и българската система предприемат мерки тогава, когато има някаква информация за това, че дете е в риск", отбеляза тя.

Ще се свържем с дирекция "Миграция" и ще видим какви са данните при тях по отношение на тези деца – какви паспорти имат, дали са изтекли, и какво е необходимо, за да уредят статута на майката, която желае да остане в България, увери Дянкова. По думите ѝ Моника може да остане у нас, стига да представи необходимите документи и децата да бъдат записани на училище.


141
Още от Звезди
Андрей: С Македония пътят ни е един към друг, преди политиците
Напиши коментар Коментари
125
0
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Тази жена е за лечение !
да я връщат в Норвегия -там ще се грижат за нея и децата
124
1
 
2
 
! Отговори
питанката преди 2 седмици
Боклуци има не само при ***. Тая майка как и с какви пари отглежда 7 деца, които не са с никакъв статут? Аз съм съгласна с отнемането на деца при определени условия и никак не вярвам на разни мърли как целия свят им е виновен, а те са "ангелчета невинни". Едностранна информация и много тенденциозни приказки.
123
8
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Айде бе - Познавам хора от по-незаможните райони в Норвегия (да, противно на вярванията, там НЕ ходят по пари), който са от семейства с по 4-5-6 деца, все различни майки или бащи, но отнеманията стават, смао при сериозни проблеми, от рода на - Не си пращал детето 4 .месеца на училище, не учиш вкъщи, има 300 оплаква ия от силна музика в 4 сутринта, доскоро пиянстваш ... И се изисква комбинация от такива неща. Освен ако буквално не вкараш някое от децата си в болницата, този процес отнема месеци.
122
2
 
9
 
! Отговори
Тъпанар преди 2 седмици
Съвсем нормално е в Скандинавските държави, да има такива сурови мерки. Тия като отворят бутилка с алкохол и губят връзка с мозъка. Дори и половината от историите, които са ми разказвали познати живели в Норвегия, да са верни - значи си заслужават институциите. Те и затова са като изтървани като напуснат страната - пиене и бой на камериерки срещу 4-5000 шведски крони
121
1
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Баса, аз като не слушах, тати ма почва с шамари, аз отстъпвам бавани, след всеки шамар, а след 10-15 шамара сън в ъгъл, след което бащата ме удряше в косема и ми правеше "мелница" и почвешв да вика
-Ти, тъпи говедо, нещастник, ***, ***, *** ....
Ама ме възпира де. Пораснах да съм бaхти пича :)
120
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Конфликта между поколенията винаги е съществувал. И вероятно ще съществува.
119
9
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Тази има защо да е сама... Жена да вдига скандали и да посяга на мъжа си... Трябва да няма никакво уважение към него. Аз, лично, никога не съм дори повишавал глас на мойта. Тя ми повиши веднъж. След третото предупреждение, че съм чувствителен към агресивни звуци и реагирам с насилие, изяде един шамар и това е било цялото повишаване на глас в целия ни над 20 годишен съвместен живот. И цялото физическо насилие. Вероятно това е и единствената ми грешка...
118
3
 
21
 
! Отговори
Grom преди 2 седмици
Лошо ми става като ви чета коментарите. Как ви възпитаваха вас едно време? Като не слушаш и не изпълняваш - шамарите и без телевизия цяла седмица бяха най-малкото.
Сега всички деца са зомбирани от всевъзможни електронни устройства и непослушанието и липсата на възпитание биват поощрявани.
А после се чудим защо като станат възрастни били такива или онакива...
Отглежда се лигаво, необразовано и невъзпитано поколение.
117
3
 
4
 
! Отговори
nina преди 2 седмици
#99 П.Петров

г-н Петров,моята дъщеря е на 5, много буйна и активна,също се опитва да ми къса нервите,тества границите,понякога се прави,че не ме чува,понякога повтарям по 5 пъти същото,понякога ми прави сцена в супермаркета и винаги иска бонбони,играчки и тнт когато сме заедно да пазаруваме..Не е лесно,но това е нашата работа,като родители.Признавам си,понякога не ми издържат нервите и се скарвам,понякога я наказвам да стои в стаята си,без сладолед,без детското филмче по тв.И работи. :)
116
3
 
1
 
! Отговори
nina преди 2 седмици
#114
Не знам какво общо има Брейвик с Агенцията за защита на детето-той е осъден на 21 години затвор,което е максмалната присъда в Норвегия,като ще остане в затвора след изтичането на тези 21 години до тогава,докато е опасен за обществото-тоест вероятно завинаги.
Колкото до изнасилвания в Норвегия- нямам поглед и отношение към това,защото живея в Дания и не работя в норвежката полиция.
115
0
 
2
 
! Отговори
Попчев преди 2 седмици
До Шопо.тая е яла бонбон на клечка,как да избере.И ти да вкусиш бонбон на клечка,и ти ще постъпиш като тази.
114
2
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
До nina

Прилагат се закони в тези държави на Куков ден.В Швеция за 2016г има 8000 изнасилвания.Брейвик го осъдиха на 12 години затвор.Нямаш си и понятие от право.Има си степен на увреждания-лека,средна и тежка телесна повреда.А не общо понятие насилие.
113
3
 
3
 
! Отговори
nina преди 2 седмици
#108
Не,няма нужда да го шляпаш през ръката-просто можеш да си обезопасиш контакта-продават се специални капачки за тази цел...
112
1
 
4
 
! Отговори
nina преди 2 седмици
#107
Според датския криминален закон за насилие срещу живота и тялото на друг човек можете да бъдете осъден до 3 години затвор.
Според норвежкия е до 4 години затвор.Предполагам шведския не е много по-различен.За разлика от България обаче тук законите се прилагат.Тази информация и всичко останало,което ви интересува по въпроса-Гугъл на английски.
111
5
 
1
 
! Отговори
nina преди 2 седмици
Е и какво по-точно искаш да ми кажеш с тов,че шамара се води лека телесна повреда?Някой осъден има ли за това,че е бил шамари на детето си в Бг?Те акушерката,дето цяла България я видя как би едно новородено и едва не го уби- повече от 2 години не могат да я осъдят..
Според датския закон-от 1997 година е забранено със закон физическо насилие над деца.Според датския криминален закон,можете да получите до 3 години затвор за насилие.Chapter 25 of the Danish Criminal Code (Consolidated Act No. 1028
110
0
 
8
 
! Отговори
анонимен преди 2 седмици
по тв показаха биологичния баща на 7 деца индииски сериал
109
0
 
15
 
! Отговори
Наблюдател преди 2 седмици
Това не е изолиран случай както някои си мислят. Това е държавна политика за цяла Скандинавия и Западна Европа. За последните 20 години в Норвегия са "спасени от родителите им" както социалните се изразяват 200 хиляди деца, в Швеция - 300 хиляди. Подобна е цифрата за Финландия, Германия. Но и ние вървим натам- миналата година социалните отнеха 3те деца на Даниела от Сливен, защото остава вдовица и иска общинско жилище и 300 лв. помощ. Дават ги на приемни родители и плащат по 700 лв за всяко
108
1
 
15
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
До nina
Ти правиш ли разлика между побой и леко пошляпване?Естествено,че побой може да нанесе на детето си само ненормален човек.А ако едно дете бърка в контакта и леко го шляпнеш през ръката,ще спре да бърка там.Да го оставя да го удари токът ли?
107
1
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
До nina
Ти имаш ли си понятие от наказателно право?Според българският Наказателен кодекс причиняването на лека телесна повреда,каквато се води шамарът,се наказва с до две години лишаване от свобода.Чл.130 от Наказателният кодекс.Ти българските закони не знаеш,тръгнала си да казваш какви били чуждите.
106
9
 
4
 
! Отговори
nina преди 2 седмици
#100
Никъде не съм писала,че съм отгледана от бабите и дядовците,като всяко едно дете са ме гледали летните ваканции.Колкото до боят,който съм изяла като дете-няма нищо възпитателно в него,показва единствено безсилието на родителя да се справи с проблемите си,както и начин да излee нервите,фрустрацията и тнт си върху едно дете.Което е грешно.Да трябва да се поставят ясни граници,но не с физическо насилие.Няма нищо възпитателно във физическо насилие над по-слаб от вас човек.