Ще изпълнят ли фирмите в срок изискванията на НАП за софтуера?

Бизнесът настоява и за промяна в някои текстове на спорната Наредба Н-18
Обновена: 15 фев 2019 12:32 | 15 фев 2019 12:23, Красимир Ангелов
7

1933 гледания   |  Още видео

1500 касови апарати вече работят според новите изисквания на Наредба Н-18/2006 г., съобщиха от НАП преди около месец. Всеки фискален бон вече се предава в реално време към сървърите на НАП и съдържа данни в специален QR код. От приходната агенция вчера отново напомниха, че срокът за смяна на софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и касовите апарати за регистрираните по ДДС търговци изтича на 31 март, а за фирмите без ДДС регистрация - до края на юни 2019 година.

Още по темата
Бизнесът и IT сектор обаче са категорични, че няма как всички фирми да са готови до тогава.

"Над 75% от бизнеса, регистриран по ДДС, ползва софтуер за управление на търговски обекти. Другата част ползват само касов апарат. Това, което ние направихме като предложение беше, че фирмите, които ползват само касов апарат, няма проблем да бъде спазен този срок. За всички други фирми обаче, които са със софтуер за управление и касов апарат, ще трябва да бъде удължен срокът", отбеляза Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията.

Пред Bulgaria ON AIR Паско Пасков от Асоциацията за развитие на бизнес софтуер каза, че подмяната на устройствата е най-лесната част, но по думите му компютърните система са сложни и включват търговски процеси, логистични, финансови, производствени понякога, всички те трябва да са обособени, за да може да бъде всичко вкарано в сертификационен режим.

Пасков допълни, че времето за подмяната на софтуера зависи от размера на фирмата. "Минимумът, който сме на мнение с колегите, е пет месеца, понякога година", каза той.

Пасков предупреди още, че ако не се промени този срок за смяна на софтуер и касови апарати, голяма част от бизнеса няма да бъде готов на време.
 


7
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
6
1
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Поредният тормоз за бизнеса. Ето за това България се топи. В чужбина държавата помага на бизнеса, а тук се чудят как да го смачкат. Всеки търговец плаща осигуровки, заплати, ДДС, наеми, данъци и др.,тоест полезен е за държавата, а тя гледа да го унищожи.
5
0
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
едно не разбрах: оказа се, че всички апарати работят в мрежата на теленор, там дето нема обхват - кво правим?
4
0
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
До Анонимен 3

Виж какво моето момче, аз съм работил в банка и знам как стоят нещата. За да се разкрие движението на една сметка е нужен подписа на съдия и то конкретно за един човек не за всички клиенти на банката. Наредба 18 дава право да се свалят данните на хиляди хора без ничий подпис. Аз също имам право да работя с лични данни, това означава ли че мога да отида в една болница работеща с касови апарати и да им сваля базата с данни за всички пациенти? Цялата наредба лъха на некомпетентност.
3
4
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Данъчните служители имат право да работят с лични данни и са задължени да пазят служебна тайна по отношение на получената информация, друг е въпросът дали това задължение се спазва!
2
1
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Наредба 18 трябва да бъде прецизирана по отношение на софтуера и да бъдат точно определени какви данни може да изисква НАП. Сегашната наредба изисква всички данни с които разполагат фирмите. Ами например една болница или аптека може да има личните данни на хиляди пациенти заедно с техните диагнози. Защо са на НАП тези данни? Господин Горанов може ли да обясни?
1
0
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Наредба 18 изисква цялостно преразглеждане и промяна що се касае до софтуера. В този си вид тя противоречи основно на закона за личните данни. Наредба 18 дава право на данъчните които могат да свалят данните от базите данни на фирмите и съвсем безконтролно да ги отнесат незнайно къде. Какво става тогава с личните данни имена, адреси, телефони, банкови сметки, заболявания и диагнози и т.н. Ще настане търговия с личните данни без никой да носи отговорност за това.