Как се е охранявала българската граница преди 1989 година?

Когато Фогтлендер се опита да избяга през НРБ
20 апр 2019 12:36, Елка Василева
248
Как се е охранявала българската граница преди 1989 година?
Снимка: Дойче веле

На това място е преминавала границата на НРБ. Днес старите заграждения са обрасли и изоставени, но едно време по тия места се разиграват драматични сцени на бягства. Повечето завършват трагично.

Старото шосе се вие през Странджа планина: по него едно време се е пътувало от Бургас през Малко Търново за Истанбул. До 1994 година това е бил основният главен път в Югоизточна България, водещ към Турция. Днес почти никой вече не пътува оттук освен жителите на селата покрай стария път, пише Дойче веле.

"На две хиляди километра от ГДР човек едва ли може да се опасява от нещо сериозно.  Ще се облека като западняк, ще изляза на шосето от Бургас за Истанбул и все някой турчин ще ме качи в колата си" – казвал си източногерманецът Хендрик Фогтлендер. Но се е случило съвсем друго...

Фогтлендер, всъщност, не живеел никак зле в бившата ГДР. Електротехникът по професия използвал всяка възможност да пътува: посещавал бил Полша, Унгария, Русия, България. Искал да види също и Куба, даже подал молба до ръководството на местната организация на Комунистическия младежки Съюз FDJ, но му отказвали с аргумента, че не е участвал редовно в организираните от Съюза следобедни дискусии.

"А отидех ли на тях, директорът започваше да разказва колко било хубаво на летището в Амстердам. Защото той имаше право да пътува дотам, а ние - не. Системата беше просто абсурдна. А ако бях го попитал защо той може да пътува, а ние не, веднага щеше да ме изхвърли, затова и не питах", спомня си Хендрик.

Бягство през България

В началото на 1988 година негов приятел го попитал дали иска да тръгне с него за България. Но крайната спирка на това пътуване нямало да е България - идеята била да избягат на Запад през българо-турската граница.

Дълги плажни ивици, вкусна храна и много слънце – особено „Златни пясъци" и „Слънчев бряг" по онова време са истински магнит за туристи от бившите социалистически страни. Броят на туристите от ГДР расте от година на година - от около 20 хиляди през 1980 на 30 хиляди през 1988-ма. Хендрик Фогтлендер също е един от тях. От летището в Бургас той и неговият приятел заминават за курорта „Слънчев бряг", където се радват на топлото циганското лято, играят тенис, запознават се и с едно семейство от Хамбург и често ходят на разходки. Така безгрижно минават първите 10 дни от почивката им - до 3 октомври 1988 ...

До падането на Берлинската стена ще измине още една година, а до Обединението на Германия – почти две. Но по онова време никой не смее дори да си мечтае за подобно нещо. Двамата източногерманци следват уговорения план. На 3 октомври те стават рано сутринта в 6:30, на рецепцията на хотела казват, че отиват на разходка в планината и тръгват почти без багаж - само с по едно шише вода. Носят със себе си обаче златните си бижута - верижки и часовници.

"Тръгнахме по шосето за Истанбул, което винаги съм виждал и насън. Представяхме си широк четирилентов път, по който пътуват безброй коли с турски граждани. Но се оказа, че надлъж и шир няма никакъв турчин", спомня си Хендрик. След 1 час подминали една табела, на която пишело "Истанбул 350 километра", а след още два часа се качили в празен автобус, който пътувал в тяхната посока. На шофьора казали, че са от Хамбург и искат да стигнат до Истанбул. Така изминали двайсетина километра, когато автобусът завил и ги оставил на 13 километра от турската граница край село Българе. Там обаче бягството приключило. Граничният патрул ги задържал и с чували на главите откарал двамата бегълци в Малко Търново.

Българската граница уж не била строго охранявана…

През 60-те и 70-те години на миналия век в ГДР упорите се носела мълвата, че българската граница е лесна за преодоляване. И много източногерманци тръгват за България, представяйки се за туристи. Мнозина от тях вярвали, че колкото пó на юг отиват, толкова по-големи са пробойните в Желязната завеса. Но само малка част от бегълците успява да избяга.  За повечето от тях авантюрата приключва с арест и затвор или дори със смърт. Защото в действителност българската граница е била строго охранявана.

От 1989 насам старите гранични заграждения вече не функционират, а в края на 1990-те години почти всички бяха окончателно демонтирани. Само в някои трудно достъпни горски участъци има остатъци от тях, които днес са напълно обрасли с растителност. Високите телени заграждения на самата граница едно време са били оборудвани с "тиха аларма“, която подава сигнал до най-близката застава, щом някой докосне оградата.

От двете страни на електросигнализационната система е имало широка ивица разорана земя, по която граничните патрули лесно са можели да проследят следите на бегълци. Дори и онези, които по някакъв начин успявали да преминат оградата, все още не са били в безопасност, тъй като са се намирали на цели 2 километра от самата граница. Знае се също и това, че охраняваната гранична зона се е простирала много навътре – до 15 километра от самата граница. В тази зона е било разрешено използването на огнестрелно оръжие срещу нарушителите.

Една страница от историята, която малцина искат да прочетат

След падането на комунистическия режим тази страница от най-новата българска история си остава недостатъчно изследвана и осветлена – главно поради липсата на политическа воля. Дори в учебниците по история има само откъслечна и оскъдна информация за времето от 1944 до 1989 година.

А какво се случва с източногерманеца  Хендрик Фогтлендер след задържането му? След разпит в Малко Търново той първо е изпратен в бургаския затвор, а после е прехвърлен в софийския, където остава два месеца – в тясна килия с други двама затворници, без канализация и с нередовен достъп до чиста питейна вода. По-късно е върнат в ГДР, където попада в следствения затвор на ЩАЗИ Берлин-Хоеншьонхаузен. След множество седмици, прекарани там, отново е прехвърлен в друг затвор. Малко преди падането на Берлинската стена Хендрик е откупен от ФРГ като политически затворник и получава правото да напусне ГДР.

Българският граничар, задържал Хендрик на 3 октомври 1988 година, днес е пенсионер и живее в Малко Търново По-големият от двамата му синове също е граничар и днес охранява новата външна граница на ЕС.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


248
Още по темата: ГДРграница на НРБ
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
174
19
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
До 187Аз ли, :)))) То се вижда от най-крайната точка на галактиката какво представлява великата татковина от епохата на милиционеро-социализмЪт. Каквото и да напиша е малко в сравнение с истинската действителност.
173
8
 
25
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
До опетковЗначи турско "робство" в кавички! Ясен си! Предателска душичка, поDлец! Значи онези огради са лоши, а сега даваме милиони за нови, хубави, демократични огради. Трумпи дава към 8 млрд долара за ограда. Колко даде Израел? Но това са правилни, хуманни, капиталистически огради!
172
1
 
8
 
! Отговори
До 184 преди 5 години
Не съди по себе си, какво означаваше НРБ!
171
6
 
26
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
""Българският граничар, задържал Хендрик на 3 октомври 1988 година, днес е пенсионер и живее в Малко Търново По-големият от двамата му синове също е граничар и днес охранява новата външна граница на ЕС""Абе,лъжци от Гнойче зеле,поне да бяхте проверили и разберете,че системата за определяне на служещите на дадена граница,НЕ ДОПУСКАШЕ НИКАКВИ ЛИЦА ОТ ГРАНИЧНИТЕ РАЙОНИ,ПОРАДИ ТОВА,ЧЕ ТЕ ДОБРЕ ПОЗНАВАХА И МЕСТНОСТТА И СИСТЕМАТА ЗА ОХРАНА!!!Така на южната граница,граничати служеха от Северна Бълг
170
15
 
26
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Излизал съм преди 1989 година до Франция и бях сам, без "придружители", както лъжат едни. Сега е по-сложно излизането - в ЕС може, пари няма, за САЩ виза трябва и я ти дадат, а не. Едно време за САЩ беше лесно - пишеш се дисидент, искаш политическо убежище, почваш да плщчеш по България и те приемат с отворени обятия. Изпозлават те докато могат, накрая, когато вече не си им полезен, умираш странно и обвиняват България, че те е претрепала. Такива ми ти работи сега и тогава.
169
5
 
29
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Сега границата не се охранява в услуга на мафията, която управлява в България след 1989 година, под името демократи.
168
16
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
До Анонимен 181Тогава имаше какво да пазим - НРБ............................Неандерталко-Ромска България, и преи и сега единствено без корекомите. Пълна скръб завинаги.
167
4
 
22
 
! Отговори
11 ГЗ преди 5 години
Нещата бяха ясни е детерминирани.За преминаване на държавната граница има определени места,наречени ГККП.Когато е забелязан се нарушител се подава 3 пъти команда съдържаща думата" стой " в различни варианти,ако нарушитела не се подчини следва изстрел във въздуха.Тогава само най-глупавите не се подчиняват.Следва кратка поредица по клоните на храстите където се е скрил,а след това с бодра стъпка всички поемат към заставата, като някои от задържаните са леко неглижирани поради подмокряне.
166
9
 
18
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Тогава имаше какво да пазим - НРБ! Сега е пълен джендеризъм! Усвояват се парите за разни техники, а правата на мигранта са да се придвижи свободно и в крайна сметка се добира до баба Мерка! Не можело да има ограда между България и Гърция, защото са държави от ЕС, да не говорим за Шенген! И те си идват, има кой да им обере парите и да им придвижи статуса на пребиваване!
165
22
 
20
 
! Отговори
опетков преди 5 години
Дори през турското "робство" българите свободно са можели да напускат границите на империята, нещо, което не им е било разрешено в "светлия социалистически рай". Гнус ме е да чета бълвочите на коментиралите тук, колко добре се е живяло при "социализъма". То и свинете си живеят добре в ***, като на тях не им трябва нищо друго освен малко помия, за да са щастливи.
164
19
 
21
 
! Отговори
опетков преди 5 години
Правото на свободно придвижване е едно от основните човешки права и беше гарантирано от споразумението в Хелзинки, което лъжливите български комунисти бяха подписали, но никога не бяха го публикували в собствената си държава, която бяха превърнали в затвор по-лош от концлагер. Близо до границата се стигаше само с т.н. "открит лист", който се издаваше само от милицията. На живеещите до границата се даваха парични награди за заловен или убит "беглец". Дори през турското "робство" българите са може
163
5
 
18
 
! Отговори
ERICH преди 5 години
""Българският граничар, задържал Хендрик на 3 октомври 1988 година, днес е пенсионер и живее в Малко Търново По-големият от двамата му синове също е граничар и днес охранява новата външна граница на ЕС""Нещо много лъжи ,много глупости,много измислици.Ако граничарят,който го е заловил 1988 година е бил 20-21 години / като това е горната възрастова граница/ и като прибавим още 31години се получават 51-52 години.Е какъв пенсионер е някой на 52години.Освен,ако той не смята офицера за граничар.
162
15
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
До Един от СеверозападаАко границата се охраняваше сега, както тогава даже нямаше да разберат че са влезнали тумбите.Границата предпазваше от излизане, не от влизане
161
8
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
До ПешеходецА пък на мен баща ми беше милиционер. Майка ми медецинска сестра в ***. Не можехме и да си помислим за пътуване в чужбина.Много истересна небивалица си измислил. Ама щеше да ме впечатлиш повече ако на пътуване до там си бил напълнил куфара с шоколади за бедните немци. И на връщане празен куфар, защото магазините били празни.
160
3
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Много добре се охраняваше през соца,трябва и сега така да се охранява,за да няма изненади и наплив на нелегални бежанци,който иска да влиза легално,да влиза през пунктовете,а не нелегално.
159
5
 
25
 
! Отговори
Един от Северозапада преди 5 години
Ако днес границата се охраняваше така, както тогава, нямаше да го има Динко, и на много трафиканти би им секнал бизнеса на секундата.Помните ли печатите, ме живеете в гранична зона? Без такъв печат, арестуваха, след първата проверка близо до границата.Нямаше мигранти, телефонни измамници, циииганите си знаеха мястото, нямаше безработни и ровещи по кофите. Сега е демокрация-нямаме ред и граница, но има банани, тоалетна хартия, евтини апартаменти и безплатни тераси, снахата ти се казва Пешо...
158
9
 
24
 
! Отговори
Пешеходец преди 5 години
Въйй,ама верно ли ?Явно за да направите приемлива мизерията в която живеем днес ,здраво сте се заели да плюете миналото. Ама поизчакайте малко , все още има живи хора живели по това вртеме и още помнещи какво е било тогава и какво е сега.Родителите ми бяха работници в държавен завод . Много преди да дойде 10.ное. когато бях малък ходиха до Мюнхен на екскурзия .Спомням си как, като се върнах половината куфар беше пъклен с шоколади .Кеф. После и до Гърция ... За какво робство ми приказвате?
157
25
 
19
 
! Отговори
опетков преди 5 години
До Анонимен160 Каква държава си имал, бе подлого комунистическа? Имало било държава! Имаше затвор и роби на неграмотните селяни, вероятно като тебе, яхнали робите, които работеха за дребни стотинки. Ако не беше този кльон и дебнещите убийци, нарекли се "граничари" един нямаше да остане вътре. Избихте интелигенцията и "буржоата", като не пропуснахте да се настаните в жилищата им и да им носите дрехите и обувките. Оглозгахте каквото имаше, фалирахте два пъти и си спретнахте превратче. Срам!
156
5
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
До Стар граничарин 170А сега ромите си играят на "ножчета" по нечии "български" *** защото истинските българи отдавна се спасиха от "потъващия" кораб "българия".
155
9
 
20
 
! Отговори
Стар граничарин преди 5 години
Супер се пазеше като реши да мине некой и го надупчваш сватбарската да не могат да го разпознаят. Hе виждат ли, че там е заградено и забрaнено да се минава *** и кълвачи неграмотни.