В края на 2021 г. глобалните нива на надежда и щастие леко намаляват в сравнение с миналата година. Страховете за предстоящи икономически трудности остават високи. Глобалната пандемия очевидно все още влияе на световните надежди, страхове и  очаквания. Но личат и значителни различния в отделните региони и страни.

Това са някои от изводите от изследването „В края на годината“ – най-дългогодишното глобално изследване на общественото мнение, стартирало през 1979 от „Галъп интернешънъл“. „В края на годината“ е установена световна традиция – със своите Индекс на надеждата, Индекс на щастието и трендови данни в очакванията за икономическата ситуация. През отминаващата година българинът Кънчо Стойчев бе единодушно преизбран за президент на асоциацията.

С приближаването на края на 2021 г. личи надежда за по-добро бъдеще по света, но тя да не достига до нивата, премерени преди няколко години. 38% от световното население сега смятат, че 2022 г. ще бъде по-добра от 2021 г., 27% очакват по-лоша година и 27% вярват, че 2022 г. ще бъде същата като 2021 г. Картината изглежда подобна на тази в края на 2020 г. Годината с най-големи нива на песимизъм по света през новия век все още остава 2008 г.
Хората в Индонезия изглеждат в най-голяма степен изпълнени с надежда (76% там очакват по-добра година), а също и хората в Албания (70%), Нигерия (68%), Азербайджан (62%) и Виетнам (59%). Надеждата е слаба в Афганистан (56% очакват по-лоша година) , Турция (също 56%), България (48%), Полша (47%), Чехия (45%) и Пакистан (41%).
Гражданите на Южна Корея (54% там очакват следващата година да бъде същата като тази), Италия (48%), Сърбия (42%) и т.н. по-скоро очакват 2022 г. да бъде същата като 2021 г.

Така, в крайна сметка, според Индекса на надеждата на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ (отговори „по-добра“ минус отговори „по-лоша“) топ 5 оптимисти са: Индонезия (+72), Албания (+65), Азербайджан (+53), Нигерия (+51), Мексико и Виетнам (и двете държави с нетни стойности +47).

Топ 5 песимисти пък са Турция (-34), България (-33), Афганистан (-32), Полша (-30) и Чехия (-25).
Що се отнася до регионите и големите икономики, съотношението оптимизъм/песимизъм се оказва относително стабилно през последните години. Европа, Русия и Близкият Изток са по-песимистични, докато страните от Азия, например, са по-оптимистични.

Надеждата в САЩ, Германия, Великобритания, Австралия и Индия рязко спада в сравнение с изследването през миналата година, докато в Япония, Мексико и Южна Корея то расте значително. Турция е уникален случай с рекорден ръст на песимизма (отчасти и заради значителната инфлация в страната).

Очакванията относно икономиката по света са тревожни. Въпреки това няма допълнителен растеж в притесненията в сравнение с миналата година. Днес 26% от хората очакват икономически просперитет за страната си за следващата година, 41% са готови за икономически трудности и 26% смятат, че 2022 г. ще бъде същата като 2021 г. в икономически план.
 
В Нигерия (61% оптимисти за икономиката), Индонезия (58%), Виетнам (55%), Азербайджан (52%) и Албания и Индия (и двете с 49%) икономическият оптимизъм видимо преобладава над песимизма. Очакванията за икономическите трудности са най-сериозни в Турция (72% очакват икономически трудности), Босна и Херцеговина (72%), България (64%), Полша (64%), Румъния (61%), Афганистан (60%) и Германия (59%).

Европа като цяло, особено Източна Европа, изглежда по-песимистична – модел, който се е отразявал в проучванията на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ и преди в годините. Развиващите се региони, от друга страна, често са по-ведри и изпълнени с надежда. Националният оптимизъм обикновено не е въпрос само на благосъстояние, но зависи също и от възрастта на населението и възприятията за възможности за растеж в бъдеще.

Въпреки пандемията и икономическите трудности личното щастие надделява – както винаги. Имаше и по-добри времена, отразени в тези изследвания, преди около 5 години, но все пак, и сега, що се отнася до лично щастие, хората по света остават по-скоро удовлетворени. 57% от световното население сега се приема за „по-скоро щастливо или много щастливо“, над една десета казват, че са повече или по-малко нещастни, а близо една трета казват, че не са нито щастливи, нито нещастни.

Хората в Колумбия (83% там декларират, че са щастливи), Казахстан (81%), Малайзия (78%), Нигерия (78%) и Албания (75%) са най-щастливи според тяхната самооценка. Най-нещастни са хората в Афганистан (36% там казват, че са нещастни или много нещастни), Гана (35%), Ирак (33%), Украйна (31%), Турция, Пакистан и Русия (с по 23%).

Според Индекса на щастието на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, топ 5 щастливи страни са Колумбия (отговори „щастлив“ и „много щастлив“ минус отговори „нещастен“ и „много нещастен“ се равняват на +79), Казахстан (+76), Албания (+74), Малайзия(+73), Еквадор (+73) и Азербайджан (+70). Топ 5 нещастни държави са Гана (само +2), Афганистан (+9), Хонконг (+11), Ирак (+17) и Русия (+18).

Както обикновено, Латинска Америка, Африка и Източна Азия са сред най-щастливите места в света. Европа, Близкият Изток и Русия (отново очаквано) са по-посърнали. САЩ отбелязват резултат близък до средния за света.

Къде сме ние?

Обичайно, нивата на оптимизъм в страната ни не са много високи. Тази година 15% от българите са оптимистично настроени, че 2022 г. ще е по-добра от изминалата, 48% по-скоро очакват 2022 г. да е по-лоша, а според 21% следващата година ще е същата като тази. 16% не могат да преценят. Така нетната стойност на Индекса на надеждата у нас е -33, което ни поставя на второ място в топ 5 от най-песимистичните държави.

Подобна позиция не е необичайна за нашето общество. Миналата година страната ни отново беше сред 5-те най-песимистични държави в изследването „В края на годината“ с индекс на надеждата от -29.  Редно е да се отбележи все пак, че терена на изследването в нашата страна и в двете последни години съвпадна с пикове на Ковид, както и с периода на продължителна политическа криза. Нивата на оптимизъм в страната ни всъщност не са много далеч от средните за ЕС, и най-вече – на държавите от източната част.

През последната година няма съществена промяна и в очакванията на българите за икономически просперитет. В края на 2021 г. 6% очакват икономически просперитет за страната ни през 2022 г., 64% очакват икономически трудности, а 19% от запитаните смятат, че в икономически план 2022 г. ще е същата като 2021 г. 11% се затрудняват да дадат отговор. В края на миналата година оптимистите за икономиката бяха 5%, песимистите отново 64%, а 20% не очакваха никаква промяна в икономическото развитие на страната. Така, макар и очакванията за икономиката да не са много високи, спадът в оптимизма за икономиката, регистриран в края на миналата година, видимо е пресечен.
Очакванията за просперитет в икономическото развитие у нас отново не са много далеч от средното за ЕС. Средно в съюза 14% очакват подем, 53% трудности, а 28% очакват 2022 г. да е същата в икономически план. Настроенията в източните държави от Съюза пък са още по-близки до тези у нас – 9% очакват икономически подем, 62% трудности, 23% очакват годината да е същата, а 7% не могат да преценят.

На фона на очакванията за трудности в икономиката и преобладаващ песимизъм, положителното е, че тази година личното щастие у нас, макар и едва доловимо, е по-високо. Общо 45% от запитаните българи заявяват, че се чувстват щастливи или много щастливи, 10%  се определят като нещастни или много нещастни, а 43% казват, че не се чувстват нито щастливи, нито нещастни. 2% не могат да преценят.

Така, Индексът на щастието за страната тази година ни е +35, което е по-скоро в центъра на световната „класация“. За сравнение в края на миналата година Индексът за България е +31. Отново страната ни не се отличава значително от данните за ЕС като цяло, а още по-малко – от данните за източните държави от Съюза. Там, например, 49% от запитаните са „много щастливи“ или „щастливи“, 9% – „много нещастни“ или „нещастни“, а 39% отговарят, че нито са щастливи, нито нещастни“.

Методология:
Изследването „В края на годината“ на асоциацията „Галъп интернешънъл“ е ежегодна традиция по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 44 държави по света.
Размер на извадката и метод на регистрация:
Общо 41 560 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2021 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.
 
Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase