Забелязахте ли, че престанахме да се събуждаме с новини за последните победи на украинските герои и за провалите на руснаците? Забелязахте ли как речите на президента Володимир Зеленски, в които той призовава към единство - включително последната, адресирана до плутократите в Давос - получават все по-малко ефирно време?

Част от това, разбира се, може да се обясни с факта, че новините естествено се променят. Началото на руската инвазия в Украйна преди три месеца беше толкова шокиращо, а реакцията на Зеленски и колегите му - толкова самоотвержена, че общественият интерес счупи всички рекорди. Бяхме изправени пред конфликт, ужасен пълномащабен конфликт в Европа, един добре изглеждащ на екрана актьор се превърна във вдъхновяващ военен лидер и смелите украински Давидовци започнаха да налагат тромавия руски Голиат.

Вероятно беше неизбежно дневният ред да бъде оглавен от въпроси, които са по-близки до нас, като нарастващите разходи за живот (дори ако това отчасти е предизвикано от конфликта).

А може би конфликтът стана по-труден за наблюдение. По-широката картина - заплахата за Киев, огромната руска танкова колона, разрушенията във втория град на страната Харков и ужасяващото противопоставяне в стоманодобивния завод "Азовстал" в Мариупол - отстъпва място на сравнително по-малките събития в по-малките градове и кръстовища в Донбас, пише The Independent. Картите, на които преди имаше ясна граница между украинското синьо и жълто и руското бяло, синьо и червено, вече не са толкова ясни. Имаше и по-малко кадри от мястото на инцидентите, заснети със смартфон от местни жители. Достъпът на журналистите също се оказа труден, тъй като зоната на военните действия в Донбас се разшири.

Опасявам се обаче, че дори всички тези фактори, взети заедно, не могат да обяснят напълно защо събитията в Украйна се отразяват по-слабо - особено по радиото и телевизията и особено в англоезичния свят. Промени се не само обемът на информацията за Украйна в нашите медии, но и самото отразяване. Бих казала, че промяната настъпи с падането на Мариупол на 17-18 май.

Изглежда, че ООН и Международният Червен кръст са постигнали споразумение, което позволява евакуацията на тежко ранените (някои от тях ни бяха показани). Споразумението изглежда предвижда и изтеглянето на останалите около 2000 бойци. За тази операция се говореше като за евакуация, но ние не я видяхме както трябва. В Русия тези събития са представени като капитулация - дума, която обикновено се избягва в англоезичните източници - въпреки че бойците са станали военнопленници.

Западният свят последва примера на Зеленски, възхвалявайки героизма на бойците и заявявайки, че те са били евакуирани, за да се предотвратят по-нататъшни страдания, и скоро ще бъдат разменени за руски военнопленници. Разбира се, всичко това може да е вярно, да е разбираема самозаблуда или измислица, предназначена да поддържа морала в разгара на конфликта. Но нито Западът в лицето на САЩ и НАТО, нито Обединеното кралство са страна в конфликта - ние работихме много усилено, за да избегнем всякакъв намек за пряко участие - и не трябва да премълчаваме реалността. За Украйна, символично и на практика, това беше голям удар.

Около седмица след тези събития ставаше все по-трудно да се твърди, че Украйна печели. Постепенно започва да се признава, че се водят ожесточени битки и че Русия е постигнала, макар и ограничени и може би временни, успехи. На 19 май тонът на Зеленски рязко се промени и той заяви, че Донбас е "разрушен" и там се случва "ад". Три дни по-късно той заяви, че Украйна губи по 100 души на ден и че от средата на април украинската армия е загубила между 2500 и 3000 убити и до 10 000 ранени бойци. Преди това украинската страна редовно съобщаваше за руските загуби, но много малко казваше за своите.

Съществува мнение, че Зеленски може би е започнал да приучава украинците към необходимостта да преговарят с вероятни отстъпки. Други казват, че той просто се опитва да получи повече помощ от Запада. Трудно е обаче да не се забележи, че по-слабото отразяване на украинските новини - особено в Обединеното кралство - съвпада с отвръщането на щастието от Киев.

Това, което ни беше казано през изминалата седмица, се различава коренно от неотдавнашните твърдения, че Украйна може да спечели категорична победа и да си върне всички територии, включително Крим. Това не съответства и на изявлението на министъра на отбраната на САЩ, който иска да види Русия толкова отслабена, че да не може да провежда подобни операции в бъдеще.

Конфликтът обаче далеч не е приключил: според много военни експерти той е навлязъл във фаза на битка на изтощение, която може да продължи много месеци и дори години. Възможно е нещата отново да се обърнат в полза на Украйна и Москва по някаква неизвестна причина да реши да прекрати действията си.

Зеленски даде обща представа за неотдавнашните загуби на украинската страна и за загубите, които тя може да претърпи в Донбас. Мащабът на щетите, нанесени на Украйна, обаче е много по-голям. Миналата седмица американският мозъчен тръст Атлантически съвет изчисли, че 30% от инфраструктурата на Украйна е разрушена. Има прогнози, че БВП на Украйна може да се свие с 30-45% през 2022 г.

Според украинския министър на финансите Сергей Марченко конфликтът вече е струвал на страната 70% от очакваните приходи, като месечният дефицит е 5 милиарда долара. Около 6 милиона украинци са избягали от страната - и не всички ще се завърнат - а 8 милиона са се преселили на вътрешна територия.

Загубите са огромни, независимо от начина, по който ги оценяваме, и те само нарастват с напредването на конфликта. Но мащабът на щетите - в човешки, териториален и материален план - започва да става предмет на доста публични дискусии за това кога и при какви условия Украйна може да обмисли намаляване на загубите си. "Реалистите" (сред които и опитният дипломат Хенри Кисинджър) смятат, че това ще се случи много скоро. Но "идеалистите" (сред които и нашата външна министърка Лиз Тръс) казват, че не и преди пълната победа на Украйна.

Украинският президент Володимир Зеленски досега се изразяваше нееднозначно: намекваше за отстъпки, но и говореше за желание за борба. Но един ден - и може би съвсем скоро - ще му се наложи да направи избор.

Мери Дежевски, The Independent

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase