Битката за Алпите и за най-ценния ресурс на планетата

На покрива на Европа назрява битка за най-ценния ресурс на планетата. Кристално чистите води, извиращи от една от най-големите планински вериги на Стария континент, Алпите, могат да станат причина за спор между страните, на чиято територия се простират, тъй като ефектите от изменението на климата и топенето на ледниците стават все по-очевидни. Италия има нужда от алпийските водни ресурси за напояване в земеделските си площи през пролетта и лятото. Швейцарските власти пък искат да задържат водите, за да генерират електроенергия, чрез водноелектрическите си централи, когато това е необходимо.

За първи път от четири години насам правителствени представители на осемте алпийски страни - Словения, Франция, Германия, Швейцария, Италия, Австрия, Лихтенщайн и Монако - се срещнаха в рамките на Конвенцията за опазване на Алпите, предаде Асошиейтед прес. Обединението, известно още като Алпийската конвенция, бе създадено преди 30 години, за да помогне за координирането на политиките на различните държави във връзка с най-прочутите скални масиви в Европа, и използването на техните ограничени ресурси.

На среща в швейцарския град Бриг, проведена в четвъртък, 27 октомври, пратеници на княжество Монако, Словения, Франция, Германия и Италия обсъдиха съвместните си действия, обединени във формата, известен като Алианс Симплон. Кръстено на алпийския проход Симплон, разположен между Италия и Швейцария, обединението има за цел да направи по-екологичен транспорта в планината, като министрите на транспорта и околната среда на алпийските страни са се ангажирали до 2050 г. той да стане въглеродно неутрален и устойчив, според най-новия план за действие на организацията.

Глобалното затопляне обаче причинява тревожно топене на алпийските ледници, което подвига въпроса за водните ресурси. Според природозащитници мерките за опазването им не са достатъчно навременни, като те искат алпийските страни да направят повече, за да осигурят бъдещето на водите.

Докато много региони по света се борят със засушавания, добре напояваната и сравнително богата на води Европа засега е до голяма степен пощадена. Горещините и горските пожари пораждат сезонни проблеми на континента, но обикновено има достатъчно вода за селското стопанство, водноелектрическите централи, ски курортите и разбира се - за питейни нужди.

Някога швейцарските деца са били учени, че тяхната страна е "водната кула" на Европа, разказва Мария Леци, ръководител на Службата за териториално развитие на Швейцария. Глобалното затопляне, последиците от войната в Украйна върху енергийните доставки, както и икономически нужди сега обаче повдигат проблема за водите пред властите в Берн.

Миналия месец Швейцария разреши седеммесечно увеличение на водите, използвани за производство на електроенергия, за 45 местни ВЕЦ-а, с надеждата да генерират допълнителни до 150 гигавата електроенергия. Макар броят им да не е голям в сравнение с всичките 1500 ВЕЦ-а, които страната има, според някои е възможно решението да доведе до негативни последици, като временно засягане на миграцията на рибите, "което може да затрудни попълването на рибните популации през 2023 г."

В същото време оскъдните летни валежи и тежката гореща вълна в Северна Италия, разтопила ледниците в района, пресушиха най-голямата италианска река По. Това застраши количествата на питейната вода и напояването по поречието на реката, регион известен като италианската "хранителна долина".

Деветият доклад за състоянието на Алпите, изготвен от швейцарските домакини и представен на срещата в Бриг, отбелязва, че водните запаси са "особено належащ проблем", тъй като Алпите са огромен воден резервоар, който подсигурява нуждите на около 170 милиона европейци, захранвайки някои от най-известните реки на континента, сред които Дунав, По, Рейн и Рона.

Предварителен вариант на доклада, видян от АП, отбелязва необходимостта от "постоянна наличност на алпийска вода" за индустрията, селското стопанство и хидроенергията. Изменението на климата поставя тези дейности под риск, "тъй като ледниците се отдръпват и режимите на валежи непрекъснато се променят", пише още в доклада.

"Намалените водни количества и ограничената надеждност на водоснабдяването ще бъдат основен проблем през следващите десетилетия", предупреждават експертите.

Каспар Шулер, директор на Международната комисия за защита на Алпите (CIPRA), базирана в Лихтенщайн, казва, че правителствата са постъпили правилно, като са поставили водите на дневен ред, но не са предприели стъпки за разрешаване на проблема - чрез създаване на работни групи, разширяване на изследванията, или въвеждане на механизми, чрез които водата може да се оползотворява по-добре в бъдеще.

Докато алпийските курорти и села разчитат на водите, основните им потребители нагоре по течението са швейцарските водноелектрическите централи, осигуряващи около 60 процента от електричеството в страната. Най-големите водни потребители обаче са надолу по течението. Това са предимно индустриални зони, като тези до градовете Гренобъл и Анеси във Франция, до столицата на Австрия, Виена и райони около Болцано, в италианската автономна провинция Южен Тирол. Вероятно те ще почувстват първи въздействието от по-малкото водни количества.

Южните алпийски градове, особено във Франция и Италия с техния по-сух климат, са по-застрашени от недостиг на вода, отколкото северните градове, пише още в доклада.  "Липсата на вода може наистина да навреди на много хора", алармира Шулер, като добави, че в бъдеще ще трябва да се борим за запазването на тези ресурси.

Междувременно и словенският министър на околната среда, Урош Брежан, призова за съвместни действия, като заяви, че "страните членки на Европейския съюз, а също и членовете на Алпийската конвенция са наясно, че проблемът с недостига на вода не може да бъде решен само в рамките на националните граници, а трябва да бъде решен в международен план".
(БТА)