Твърде близки дистанции между двете водещи политически сили регистрира проучване на „Алфа рисърч“ на обществените нагласи през месец януари.

ГЕРБ има подкрепата на 20.9% от избирателите, а БСП е втора но диша във врата на управляващите с 18.5% доверие. Спрямо септември подкрепата за управляващата партия бележи лек спад /0,5 на сто/, докато проектът на БСП за ядрен референдум мобилизира симпатизантите й и тя успява да увеличи подкрепата си с 2 процента.

Четири партии се очертават като сигурни участници в следващия парламент - ГЕРБ , БСП, "Движение България на гражданите" (5,6 %) и ДПС (5,4%).

Други четири политически сили са на рисково разстояние от четирипроцентовата бариера. Малко над бариерата би бил действителният вот за "Синята коалиция" и "Атака"-ВМРО, ако изборите бяха днес. А малко под прага, но с потенциал да го атакуват, са СДС и "Национален фронт за спасение на България" на собственика на СКАТ Валери Симеонов.
Към момента не може да се изключи както вариантът, че тези партии ще влязат в 42-то Народно събрание, така и че ще останат под чертата.

Освен до високо напрежение, това разположение на силите води и до голяма степен на неопределеност не само за състава на бъдещия парламент, но и за възможните управленски формули в него, коментират от "Алфа рисърч".

Песимистичните оценки и очаквания за икономиката на страната и личните финанси и поредицата от скандали, които засегнаха управляващото мнозинство през последните месеци, са в основата на продължаващия плавен спад в оценките за работата на правителството, министрите и премиера.

За периода септември 2012 - януари 2013 г. положителните оценки за работата на правителството спадат от 18 до 16 на сто, негативните се запазват около 46%.  Единственият министър с ясно изразено одобрение за работата си е Лиляна Павлова (31% положителни оценки).

Личният рейтинг на премиера остава по-висок от рейтинга на правителството, но и при него се разтваря ножицата между недоверие и доверие. В началото на годината положителните оценки за дейността му спадат от 31% до 29%, а отрицателните нарастват от 37% до 39%.

Управляващите успяват да запазят по-значимо доверие единствено сред 30-50 годишните избиратели в големите градове, където е съсредоточена основната електорална подкрепа за ГЕРБ.

Сред останалите социално-демографски слоеве неодобрението доминира, достигайки до над 50 на сто в по-малките населени места.

Най-високо неодобрение срещат начинът на избор на членове на Конституционния съд (скандалите "Марковска" и "Гугушева"), строежите върху дюните в Несебър и защитени територии по Черноморието, данъкът върху лихвите по депозитите и задължителното предучилищно образование на четиригодишните.

Като последователна и положителна мярка се оценява най-вече запазването на забраната за пушене на закрити обществени места.

Продължава негативният тренд на доверието към основните държавни институции. Парламентът достига критичните 6% одобрение, неодобрението нараства до 58%.

Подобно е общественото доверие и към председателя на парламента Цецка Цачева (8% доверие срещу 48% недоверие). Освен собствената дейност на парламента, не е изключено дял в ръста на критичните оценки да имат медийните интервюта и на други представители на управляващото мнозинство, които предизвикаха силни негативни реакции в дните около Нова година, смятат социолозите.

Във всички случаи подобни изяви, успоредно с общия ръст на недоверието, формират негативен фон, който започва да хвърля сянка и върху оценявани доскоро като успешни представители на ГЕРБ.

Така например, най-одобряваният български политик, еврокомисарят Кристалина Георгиева, отбелязва 10% спад в рейтинга си (от 53% на 42%), което трудно може да се обясни, ако не се вземе предвид нарасналата като цяло критичност към институциите, коментират от „Алфа рисърч“.

Вторият по рейтинг политик след  Кристалина Георгиева, президентът Росен Плевнелиев, също губи доверие, макар и в по-малка степен.

Положителните оценки за работата му намаляват от 38% на 33%, негативните се увеличават от 18% на 20%. Неадекватните реакции на президентската администрация около гафа със снимката в новогодишната реч стопяват позитивите, които държавният глава беше натрупал, осуетявайки клетвата на морално спорна личност като Венета Марковска за съдия в Конституционния съд.

Между 25 и 35 на сто от избирателите заявяват, че смятат да гласуват на референдума на 27 януари. Най-мобилизирани да отидат до урните са симпатизантите на БСП и като цяло поддръжниците на АЕЦ "Белене", поради което съотношението между "да" и "не" е около 3:2 (62:38 на сто).

Сред хората, които ще гласуват с "не", противниците на ядрената енергетика са почти двойно повече (60 на сто)  от привържениците на нови реактори в АЕЦ "Козлодуй" (29%).

Националното представителното проучване е проведено в периода 12 – 17 януари 2013 г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase