Малко преди старта на предизборната кампания електоралната битка между двете основни политически сили остава в полза на доскорошните управляващи – 21.9% за ГЕРБ срещу 17.4% за БСП. Това показват данните  на социологическо проучване за обществените нагласи на Алфа Рисърч, проведено в периода 22-27 март 2013 г.

Спрямо януарското проучване на Алфа Рисърч ГЕРБ увеличава преднината си от 2% на 4.5%. Най-силен ръст бележи „Атака“ – от 1.9% на 5.5%.

ДПС запазва в общи линии позициите си (4.8%). Тенденцията обаче е на спад в подкрепата му спрямо парламентарните избори през 2009 г. Движение България на гражданите също губи привърженици (от 5.6% на 3.9%), но има сериозни шансове да бъде петата партия в 42-то Народно събрание.

Две политически сили – ДСБ-Единство (1.8%) и НФСБ (1.6%) на създателя на СКАТ Валери Симеонов, са с най-голям потенциал да атакуват 4%-та бариера, особено при по-ниска избирателна активност.

Хипотетична партия на всички протестиращи събира 14% желание за подкрепа, но тези гласове не са консолидирани и не се насочват към определен политически субект. 28% все още не са решили дали и за кого да гласуват, а това може да предизвика редица изненади  по време на кампанията, коментират социолозите.

Оставката на Борисов е довела  до консолидация вътре сред привържениците на ГЕРБ и повишаване на мобилизацията им за гласуване, отчитат от Алфа рисърч. Партията бележи ръст от 1% спрямо януари и достига 21.9% подкрепа сред всички избиратели. Запазва добри позиции в по-младите и средни възрастови групи, в градовете със силни кметове и по-малките населени места, но е в отстъпление в областни центрове с тежки икономически проблеми и по-силни протести.

При БСП, обратното, е налице негативен тренд  и поне за момента тя не извлича електорални дивиденти от социалното недоволство. Бележи спад с 1.5% спрямо януари (до 17.4%), като мобилизира твърдите си симпатизанти, но не успява да прибави нови. Доколкото на този етап може да се очертае някаква по-обща тенденция, БСП губи в две посоки – първо, от  центристките избиратели със средни и по-високи доходи, заети в частния сектор, които по всяка вероятност  са притеснени от заявената политика за вдигне на данъци и осигуровки, и второ, от най-нискодоходните групи, които  все още остават пасивни, или се ориентират към нови протестни партии.

Сред  губещите от протестите на гражданите е и Движение България на гражданите – спад от 1.7% спрямо януари. Сегашните 3.9% от всички избиратели й дават шанс за присъствие в следващия парламент, но кампанията ще е от ключово значение за партията на бившия еврокомисар Меглена Кунева, посочват социолозите.

Така, ако изборите бяха днес, при около 55-57%  избирателна активност (3 млн. 500-600 хил.) ГЕРБ би могъл да достигне около 35-38% от действителните гласове, БСП – около 30%, Атака и ДПС по около 10%, а „България на гражданите“ – 4-5%. От това, дали и други политически сили ще преминат бариерата и съответно, какъв ще бъде „бонусът” от преразпределението на гласовете на останалите под чертата партии, ще зависи каква коалиция ще се формира и до колко устойчиво би било следващото управление и парламент.

За разлика от предишни избори обаче, когато имаше вълна на надежда към новите партии и кампанията не беше от водещо значение, сега точно тя ще е определяща както за позициите на големите, така и на по-малките политически сили, смятат социолозите.

Лидерите на двете основни политически сили Бойко Борисов и Сергей Станишев губят част от подкрепата си. Борисов влиза в предизборната кампания с 25% доверие срещу 44% недоверие, а Станишев - съответно с 20% на 48%.

Положителен баланс е налице единствено в отношението към президента Росен Плевнелиев. Начинът, по който се справи с предизвикателството по съставяне на служебното правителство, му позволява да запази одобрението на 32% от пълнолетните жители на страната срещу 19% неодобрение.

Очакванията към служебното правителство и премиера са по-скоро резервирани. Един от всеки петима е убеден, че кабинетът ще успее да стабилизира ситуацията в страната. Служебният премиер Марин Райков е непознат за огромното мнозинство от избирателите - 74% изразяват неутрално отношение към него в първите седмици от работата му, 17% положително и 9% - отрицателно. Към момента кабинетът Райков получава подкрепа предимно от дясно-центристки избиратели, докато отношението на левите и радикално настроените български граждани е преобладаващо негативно.

Мнозинството от пълнолетните жители на страната подкрепят изцяло (55%) или отчасти (38%) протестите. Готовността за участие в тях обаче е по-ниска. Склонни да изразят недоволството си, излизайки на улицата, са около една трета от българите, предимно младите поколения до 30-годишна възраст.

Ключов фактор за консолидиране на общественото недоволство са икономическите проблеми и свързаните с тях искания (92%). Доста по-ниска е популярността на политическите искания – едва 20% биха застанали зад такива. Това обяснява защо като по-важни резултати от протестите се възприемат намаляването на цените на тока и проверките в електроразпределителните дружества (67%), отколкото политически следствия като предизвикването на предсрочни избори (47%), отбелязват социолозите.

65% смятат, че гражданският натиск ще отшуми след изборите, срещу 34%, които са на мнение, че ще се установи траен контрол над управлението.

Проучването е представително за пълнолетното население на страната. Проведено е сред стратифицирана по тип населено място извадка от 1050 пълнолетни граждани, подбрани по метода на квота въз основа на признаците пол, възраст и образование.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase