Конфронтацията между премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев води до ръст на недоверието и към двете основни институционални фигури, сочи проучване на "Алфа Рисърч". 

 

Загубите обаче са много по-съществени за Борисов, отколкото за Радев. 

 

Президентът Радев бележи слаб спад на положителните оценки (с 1.6%), критичните нарастват по-силно (с 6 процентни пункта), но със съотношение 42% одобрение - 28.6% неодобрение той запазва позитивен баланс в личния си рейтинг. 

 

Премиерът губи нови три пункта доверие спрямо юли, а недоверието също нараства с 6%. С 20.3% одобрение, рейтингът му е близо до нивата на К.Нинова (19.8%). Непосредствено след тях се нарежда лидерът на „Демократична България” Христо Иванов (15.5%). От коалиционните партньори на ГЕРБ относително най-високи са оценките за Кр.Каракачанов (12.1%), но и при него, както при всички лидери от този спектър, е налице прогресивен спад в доверието.

 

 

Като цяло, традиционните играчи в политическото поле са засенчени по персонален рейтинг от други две популярни фигури, стартирали неотдавна нови политически проекти – Слави Трифонов (36% доверие - 26.8% недоверие) и Мая Манолова (32.9% - 33.7%). Коренно различна е ситуацията при лидера на третия нов проект, Цветан Цветанов, който към момента на лансирането на „Републиканците“ стартира с 3% лично одобрение.

Неяснота цари и по друг ключов проблем – каква е най-добрата алтернатива на сегашното управление? Мненията са изключително разнопосочни – не само в обществото, но и сред симпатизантите на основните политически сили. 17.6% припознават в Р.Радев политическият опонент на Борисов и смятат, че решението е в създаването на негов партиен проект. 15%, основно привърженици на Сл.Трифонов,  залагат на формулата „всички срещу ГЕРБ“. 9.4% са за „лява алтернатива“, като симпатизантите на БСП и М.Манолова се колебаят между тази опция и обединение около Радев. 12.2% са за „дясна алтернатива“. Тя се подкрепя от около 75% от симпатизантите на „Демократична България”, но и от около една пета от тези на ГЕРБ и Обединени патриоти. 14.5% от избирателите, основно от средите на подкрепящите управлението партии,  са на мнение, че няма приемлива алтернатива.

 

Двете основни характеристики на обществените нагласи към края на септември – сериозен спад на доверието към управляващите и неяснота относно изхода от политическата криза, оказват пряко отражение върху електоралните нагласи. Сред твърдо решилите да гласуват, ГЕРБ и БСП сближават позиции, като ГЕРБ продължава да води с 0.9% пред левицата (20.5% срещу 19.6%). Анализът показва, че парадоксалното на пръв поглед удържане на позиции от ГЕРБ се дължи на два основни фактора – ре-мобилизацията на твърдото ядро и на слабото преминаване на негови избиратели към конкурентни партии вдясно.