Познаваме Драгомир Мънзов предимно чрез музиката му. Той е автор на парчето „Дай ми време“. Бил е част от групи като Хазарт, Конкурент и Обратен ефект. Съвсем скоро музикантът пусна новото си парче „Къде зимуват раците“, което е част от готвещият се в момента негов самостоятелен албум, а другата новина около него бе, че Whitesnake са го харесали за кастинг, който организират в Цюрих. Нашият музикант привлякъл интереса на бандата, след като румънски промоутър им изпратил записи на негови парчета.

Какво накара един музикант от група да започне солова кариера?

Писал съм песни във всички групи, в които съм бил. В един момент ми се стори доста уморително да правя песен, която другите от бандата да оценяват. Лесно е някой да каже, че нещо не го кефи, но по-важното е тогава този човек да даде своя идея, за да вървят нещата. В един момент реших, че е дошло време да действам сам, вместо да стоя на едно място. Оказа се невероятно усещането да имам идея и да не питам някой дали му харесва или не, а направо да я правя. Така се получи първата ми нова песен - „Така зимуват раците“. Аз съм й продуцент. Клипът снимах с мои приятели от Валенсия и ми се стори много приятно да правя нещата, както ги усещам, без да завися от нечий вкус.

Трудна се оказва работата в екип. Всъщност това не е първият ти солов проект.

Да, първият е от 1998 г. Вече бях част от Конкурент и ми предстоеше да се присъединя към Хазарт. Издадох първия си инструментален албум. Казваше се „ Забранен“. В новия ми проект ще има някои композиции, които съм правил, докато съм бил в предните групи, но сега са презаписани отново по начина, по който ги усещам. Аз ценя тези парчета. Те са си част от мен и съм ги планирал в клубното представяне на албума.

И „Къде зимуват раците“?

С приятелите - те им помагат. И се чувстват добре в студа, в зимата, в личната си вяра, в себе си. Изчезне ли ти вярата, нещата стават сиви – денонощно.

Не си само музикант. През деня имаш и съвсем нормална работа. Защо – вярно ли е, че музикант къща не храни?

От една страна е вярно, но същата схема на това ниво важи за цял свят. Трябва да направиш нещо, с поглед в бъдещето. Времето ще покаже дали съм се запътил в правилната посока. Усещам правенето на албума като светъл период, в който нямам ограничения. Освен да споря с другите девет в мен. Иначе постоянно свиря – сутрин, вечер, през нощта. Ако не го правя, започвам да ставам лош за околните и за себе си. Искам да правя нещата на 100 процента,  да стават нещата, както ги усещам. Инвестирам много време, труд и усилия във всяка една идея. Иначе времето ми минава като ходя от понеделник до петък на работа. Свиря преди работа от 5 сутрин и вечер след 9. Уикендите – когато може. Също така в колата си имам една китара и когато е наложително да се чака някъде, например на задръстване - се мисли фраза за припев. Това си е уморително, защото обикновено хората след работа се прибират и отиват да пият бира или да релаксират, а аз започвам втори работен ден. Чакат ме или участия, или вкъщи ми се налага да мисля кое как да се случи. При всички случаи не скучая.

Не мога да не те попитам и за Whitesnake – ти си бил забелязан покрай виртуалното си общуване с един румънски промоутър на групата...

Новинката около това е, че и един арабин се свърза с мен. Той ми потвърди същото. Изреди какво съм изпратил на румънеца. Обясни ми, че познава материалите и ми пожела успех. Аз очаквам нова дата за лайф кастинг, защото сега Whitesnake са на турне. Постоянно излизат техни снимки в социалните мрежи и предполагам, че следваща дата за прослушване ще е след края на турнето, когато отново имат време за това. По мое мнение, в момента събират CV-та с евентуални кандидати.

Ти си бил на една сцена с тях, по време на концерта им у нас в Зимния дворец...

Да, това беше през 1997 г. Тогава дойдоха за първи път у нас. Учихме ги да казват на български „Ти си пич“, защото в Аризона имало българи и те били „Very party people“.

На какви концерти обичаш да ходиш като зрител?

Щом не свиря, не ходя. Не обичам да съм в публиката. Велики музиканти идват у нас, но искам да съм горе пред прожекторите. И сред тълпата е гот, но предпочитам да гледам нещата в кухненската гледна точка.

Какво те накара да станеш музикант?

Момичетата. Веднъж на една бригада в Русе случайно държах една китара, но не можех да свиря. Бях в осми клас и точно това момиче, което много ми харесваше, а още бяхме непознати, мина покрай мен и ме попита: „Леле, ти на китара ли свириш?“ и аз отговорих - „Дааа“ . След това тръгнах на уроци по китара, но се вманиачих по този инструмент. С него намерих и себе си.

Продължава ли китарата да въздейства толкова силно и днес на момичетата?

Да, китарата по начало е направена от арабите с идеята за женското тяло да се свири по него. Дизайнът на китарата е гола жена, седнала в гръб и същевременно много успешно се включва в най-модерните музикални течения. Търси своите различни звуци, които има по дигитален път.

Как се промени музикалният бизнес от времето, когато започна да се занимаваш с музика, до днес?

Знам само едно – това, което сам си направиш, е най-сигурно. Ако разчиташ на други, с които правиш нещо – един ден нещата се разсейват. Някой му се променя мисленето. Друг решава, че иска да прави друг стил. И започваш от нулата с други хора. Аз, например, искам да се действа по-експедитивно, да се направи нов албум, нови клипове. Знам, че като се набере хубава инерция, както когато създадох с Конкурент „Дай ми време”, започнаха да ни канят по турнета и концерти. Съответно правилото е, като се завърти колелото, веднага да го накараш да се движи още по-силно.

Затова известните групи у нас са единици. Музиканти – колкото искаш. Всеки свири на нещо. Но да седнеш да планираш, да убеждаваш, да си буфер, това е направо чудо и често само хвърляш енергия, време, средства, докато накрая не се налага да убеждаваш в същото някой друг. Вместо да изградиш, се връщаш в началото. До този извод съм стигнал три пъти по пет години с три групи. Затова Kiss, Deep Purple, Maiden, Metallica, AC/DC са това, което са. Те говорят на един език, макар и да не могат да се гледат през годините. И хората им вярват. Не е лесно.

Покрай новия ми албум, подготвям и DVD филм за мен, в който говоря точно върху тези теми. Проектът е предназначен за бъдещите групи – откъде да започнат, да мислят какво да правят и да не си фантазират неща, а реално да си дадат сметка за случващото се. Може да искат да са пънкари, но ако видът им е на продавачи на зарзават, може да им отива нещо друго – например, да правят реге.

Всъщност музикантът,  за да спечели, не може да е само музикант, а и да си е мениджър...

Аз си правя всичко сам, защото в момента такова е статуквото. Измислям аранжиментите, клиповете, но всъщност без екипност около един артист, нещата не могат да станат. Катализирам другите девет в мен. Никой не е имал мениджър в началото. Така е във всеки един бизнес, почваш сам или с най-близкия си човек. След две години все ще се скарате за нещо. В тези книги, които вече се продават на групите у нас, всичко е описано. От тях може да разберем как великите музиканти сами са си правили всичко, докато привлекат интереса на някой импресарио.

Как търсиш своя начин?

Вярвам, че това, което правя е добро, а не аматьорско. Освен това го правя с желание, а не заради идеята да се правя на артист. Обичам да свиря, още не ми е омръзнало и вярвам, че си струва да полагам усилия – да инвестирам време и средства, защото вярвам, че има смисъл. Бил съм по турнета и концерти – харесва ми усещането, публиката, да съм с други групари – колеги. Всичко това си струва, но трябват много усилия и работа за да се стигне до хубавата песен и хубавия клип. Този продукт да стигне до хората. Иначе всеки може да си запише нещо и да си го слуша у дома с мама.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase