Ширещите се обвинения, че Кремъл се е опитал да наклони в определена посока резултатите от изборите в САЩ през 2016 г., не са усмирили руските тролове, хакери и разузнавачи - а дори може и да са ги окуражили.

Американските власти и технологични компании казват, че че по време на кампанията за изборите във вторник руснаците са продължили онлайн активността си, насочена към избирателите в САЩ, маскирайки се като американски институции и помествайки фалшиви публикации в американската секция на социалните мрежи. Целта им била да изострят напрежението по въпроси като миграцията и контрола върху огнестрелните оръжия, пише  Асошиейтед прес.

Русия отрича да се меси по какъвто и да било начин. Досега американските власти не са обявили да е имало някакви големи хакерски атаки или някакъв вид предполагаема многопластова кампания като на изборите през 2016 година. Освен това е трудно да се прецени дали по-скорошните руски действия имат някаква връзка с Кремъл и дали ще имат някакво въздействие върху избирателите.

Но защо изглежда отново се занимават с това? Десетки руснаци, заподозрени в намеса в предизборната кампания през 2016 г., са с обвинения и санкции от страна на САК, като сред тях има няколко влиятелни магнати. Отношенията на Москва със Запада се влошиха доста след все по-шокиращите твърдения за руска намеса в чужбина.

Някои твърдят, че на руснаците не им е нужно да се месят в тазгодишните междинни избори, защото още през 2016 г. са получили това, което са искали: Доналд Тръмп в Белия дом и масово разочарование от демократичния процес.

Кремъл харесва Тръмп, защото той е един от малцината благоразположени към руския президент Владимир Путин западни лидери, но руско-американското сближаване, на което той се надяваше, не се сбъдна. Ако Демократическата партия спечели мнозинство в Камарата на представителите или Сената на изборите утре, перспективата за такова сближаване ще се отдалечи още повече.

"Руснаците си имат предпочитания и ще направят каквото могат, за да наклонят (резултата) в своя полза, особено ако процентите са близки", каза Джеймс Никси, ръководител на програмата за Русия и Евразия в лондонския мозъчен тръст "Чатъм хаус".

Той обаче предупреди, че "Русия не е отговорна за всички проблеми на Америка. Америка си има своите пукнатини и линии на разделение, както всички нас, а Русия използва лост, за да ги разшири".

Някои руснаци в същото време с гордеят с американските обвинения, което според тях е признак, че страната им отново е световна сила, от която другите се страхуват.

Първият човек с повдигнати обвинения за намеса в междинните избори през 2018 г. Елена Хусяйнова заяви пред руската телевизия миналата седмица, че когато научила новината за повдигането на обвиненията, "сърцето й се изпълнило с гордост". "Оказва се, че една обикновена рускиня може да повлияе на гражданите на суперсила кого да изберат за президент", добави тя.

Обвиненията срещу нея са за извършване на кампания под прикритие в социалните мрежи по време на предизборните кампании през 2016 и 2018 г.

Павел Кошкин от Института за американски и канадски изследвания при Руската академия на науките определи обвиненията за намеса като "подарък за руската пропаганда и руските политици", които могат да използват антируските нагласи в САЩ "като средство за подклаждане на антиамериканизъм и увеличаване на своя рейтинг".

Изборите в САЩ през 2016 г. поставиха външната намеса на Русия под светлината на прожекторите, но това не беше изолиран проект. То се вписа в дългогодишните усилия на Кремъл при Путин да вземе реванш заради извършеното, според битуващото схващане, унижаване на постсъветска Русия под егидата на САЩ чрез съсипващи програми за кредити и разширяване на НАТО след Студената война.

Кремъл негодува и срещу това, което смята за американска намеса в политиката на страни от някогашната сфера на влияние на Москва, от Украйна до Кавказ. За много руснаци това, което се случва сега в САЩ, е просто възмездие.

Предизвиканите в резултат американски санкции навредиха на руската икономика, но ако целта е била да бъде променена руската външна политика, "тази цел определено не беше постигната", каза анализаторът Маша Липман. "Всъщност вярно е обратното. Колкото по-голям е натискът (върху Русия), толкова по-малко е желанието и готовността за отстъпки", заяви тя.

Докато специален прокурор Робърт Мълър разследваше вероятно съглашателство на кампанията на Тръмп през 2016 г. с Русия, Москва увеличи усилията си да остави своя отпечатък на други места - Сирия, Либия и политическите дебати в цяла Европа.

През годината руски агенти бяха обвинени за нападение с нервнопаралитично вещество във Великобритания, за опити за хакерска атака срещу централата в Холандия на международната организация за забрана на химическите оръжия, както и в опити да провалят референдума в Македония с цел да й попречат да се присъедини към НАТО и ЕС.

Дори и след като през февруари екипът на Мълър повдигна обвинения на около десетина руснаци, свързани с Агенцията за изследвания на интернет, така наречената ферма за тролове в Санкт Петербург, нейните спонсори открито продължиха да вземат на прицел американската общественост.

Единият от проектите й, новинарски портал на име USA Really, отразява събитията около силно оспорваната предизборна надпревара за американския Конгрес и следи отблизо кервана с мигрантите, който от Латинска Америка на север.

"Да, ние сме руски сайт. Говорим на американците за Америка. Но нима това е забранено?", каза в интервю за Асошиейтед прес главният редактор на портала Александър Малкевич, който е открит привърженик на Тръмп. "Дали влияем на читателите? Всяка медия иска да го прави /../ и какво от това?".

Малкевич призна, че руско-американските отношения е малко вероятно да се подобрят, без значение какво ще стане утре - и изрази интерес към изборите за президент в САЩ през 2020 г.

Той критикува и това, което определя като мита за американската демокрация. Това е единият от начините, по които руската манипулация на социалните медии в САЩ, както се твърди, обслужва интересите на Кремъл: като дискредитира западната демокрация, което подсилва аргумента на Путин пред неговите избиратели, че авторитарният му модел на управление е най-добрият.

"Засилващата се конфронтация със Запада и фокусирането върху нея в националните телевизии вероятно е допринесло за затвърждаването на това чувство за крепост под обсада", една от метафорите на Путин за съвременна Русия, каза Липман. "И да се вречеш на лидера не е въпрос само на лоялност, а дори на национална сигурност и национална идентичност", добави тя.

Много от руснаците, обвинени за намеса в кампанията за президентските избори в САЩ през 2016 г. или се минали в нелегалност, или са се преместили. Някои са прекратили присъствието си в социалните мрежи. Други са сменили работата си.

Един от обвинените, че е работник във фабриката за тролове, Сергей Полозов, обяви в руската социална мрежа "В Контакте", че "използва печалната си известност за добра кауза", както и че е убедил руската цензура да блокира четири украински новинарски портала. Той се зарече, че ще продължи да се бори срещу тези, които "се опитват да влачат Русия в калта" и благодари "на тези, които искат да се присъединят към него в борбата срещу информационните врагове".

Фабриката за тролове междувременно се е преместила в по-големи офиси в Санкт Петербург, само на 2,5 км от предишното място.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase