Езерото Байкал, руското "Свещено море", е спасителен пояс за жителите на южен Сибир в продължение на хиляди години, благодарение на девствената си вода и богатата фауна.

Гигантското древно езеро, по-голямо от всички Велики езера в Северна Америка, обхваща около 23% от запасите от сладка вода на планетата и е дом на над 2000 вида.

Това е и мястото на ожесточена битка между държавата, жителите и природозащитниците, които се опитват да постигнат баланс между население, зависимо от туризма, и масово развитие, нарушаващо крехката екосистема.

"Не може да побере повече хора"

Трудно е да се повярва, че Байкал е езеро. То е с форма на полумесец, дълъг 400 мили и една миля дълбок, напълно замръзва през зимата, създавайки огледална повърхност от чист лед без видим хоризонт. Тишината на природата се нарушава единствено от ниските стонове на пукнатия лед. Но това спокойствие е все по-трудно да се намери в наши дни, тъй като рояци туристи се струпват все повече и повече.

От здрач до зори местните шофьори се надпреварват по импровизирана ледена магистрала, за да отведат групите си до следващото живописно място на най-големия остров в езерото - Олхон.

Мъж в костюм за сноуборд в неонов цвят разтваря ръце, за да позира за снимка близо до скална формация: Instagram хит, наречен Dragon's Tail. Група жени,  няколко метра по-назад му крещят да се махне от пътя. Яростен, той прекъсна линията и блокира гледката. Докато посетителите си правят селфита, водачите се събират, за да разделят зони с чист лед, най-търсеният фон на туристите.

През последното десетилетие Байкал се превърна в най-голямата туристическа сензация на Русия, особено сред туристите от Азия, като броят на посетителите нарасна от стотици хиляди до почти 2 милиона през 2019 г., според официалните данни.

Дори на фона на пандемията от коронавирус, руското правителство насърчи вътрешните пътувания за стимулиране на икономиката и тази зима броят на туристите на Байкал се удвои в сравнение с предишните сезони.

Инфраструктурата обаче не е подготвена за този наплив. В повечето райони липсват основните нужди - като централизирани канализационни и пречиствателни съоръжения, които са необходими за справяне с масовия туризъм Но въпреки това тук изникват незаконни хотели - подпомагани от осакатяваща корупция и липса на надзор - заобикаляйки екологичните оценки, повишавайки цените на недвижимите имоти и принуждавайки местните да се оттеглят.

Разследване доведе до обвинения срещу местен служител през 2020 г., а регионалните прокурори периодично предприемат репресии срещу незаконното строителство, като затварят многостайни хотели, регистрирани като частни къщи. Малко са обаче тези, които биват събаряни.

Места като село Листвянка - на тясна ивица земя, затворена между езерото и планина - приветстват посетителите с полуизградени хотели и криви витрини, гнездящи едно върху друго.

"Това, което имаме в резултат, е замърсяването. Цялата тази отпадъчна вода попада в помийната яма и оттам отива директно в Байкал", казва екологът Виталий Рябцев, посочвайки масивно жълтеникаво петно ​​върху замръзнала река в Листвянка, точно там, където се влива езерото.

Рябцев, който през последните 40 години се опитва да опази Байкал, казва, че вече не разпознава мястото, най-вече защото хората са изгонили цели видове животни за няколко десетилетия.

"Тук не е мястото за масов туризъм", казва Рябцев. "Бих казал, че най-важната мярка би била да се наложи забрана за по-нататъшно изграждане на хотели и туристически центрове, поне докато съществуващите туристически съоръжения не бъдат подредени."

Резултатите от нерегламентирана човешка дейност са не само видими за очите - те са оказали много реално въздействие върху обитателите на езерото.

Преди около десетилетие учени от местния клон на Лимнологичния институт на Руската академия на науките забелязаха някои странни промени по бреговата линия. Спирогира, вид водорасли, които обикновено не се срещат в Байкал, започва да расте до някои от най-популярните туристически места и се разпространява бързо.

Учените видяха как водораслите изсмукват живота на други живи същества, увреждайки организмите, отговорни за прочистването на водата на Байкал и покривайки леглото му със зелена тиня.

Само за няколко години спирогира покрила по-голямата част от коритото на езерото в близост до места като Листвянка, което накарало експертите да заключат, че външният му вид е пряк резултат от изхвърлянето на нефилтрирани отпадъчни води от нови имоти.

"Това водорасло е като паразит в човешкото тяло и неговият масивен растеж е ясен знак за болестта в екосистемата на това голямо езеро“, казва в лекция Олег Тимошкин, хидробиолог от Лимнологичния институт. Той и екипът му се притесняват, че огромни части от Байкал ще бъдат засегнати, ако процесът се ускори, застрашавайки чистотата на езерото.

Обект на световно наследство под заплаха

За руснаците Байкал отдавна е част от националната им идентичност и източник на гордост. През 1996 г. езерото е обявено за обект на световното наследство на ЮНЕСКО поради уникалната си флора и фауна и "изключителна стойност за човечеството".

Руският президент Владимир Путин нарече опазването на Байкал "държавен приоритет" след посещение през 2017 г. за решаване на проблемите със замърсяването. Но както много други обекти на наследството, Байкал е изправен пред редица екологични заплахи и някои местни жители се съмняват дали Русия дава приоритет на приходите от туризъм пред опазването на чистотата му.

Миналата новогодишна нощ руските природозащитници се събудиха с нежелан подарък, когато властите приеха ново  законодателство, което отмени някои ключови защити за езерото. Международната коалиция "Реки без граници", която участва в едногодишна дискусия с държавата относно нейните предложения, заяви, че е шокирана от решението. Законът позволява развитие в недокоснати преди това райони в общините на Байкал.

"Виждаме, че нашето правителство, вместо да ограничава антропогенната дейност около Байкал, се движи в съвсем друга посока", казва екологът на групата Александър Колотов. "Цялото ново законодателство има за цел да отслаби статута си на опазване на околната среда."

Групата, заедно с Грийнпийс, изпратиха петиция до ЮНЕСКО с аргумента, че защитата на Байкал е значително отслабена поради "постоянни лобистки усилия" от компании, които искат да разширят бизнеса си около него.

Голяма част от Байкал попада под юрисдикцията на региона Иркутск. В доклад на правителството за 2020 г. регионалният орган по туризма очерта мерки за намаляване на отрицателното въздействие на туризма върху околната среда. Но в същия доклад се казва също, че "наличието на специални екологични ограничения" е "систематичен" проблем, възпрепятстващ туристическата индустрия.

Най-голямата руска банка, държавната Сбербанк, също ръководи амбициозна инвестиционна програма, целяща да изгради повече хотели около Байкал и да привлече повече от 3 милиона туристи годишно до 2024 година.
Новите разпоредби породиха вълнения сред местните общности, разделени относно ползите и опасностите от туристическия бум.

Гала Сибирякова си тръгна от пренаселената Листвянка преди повече от 15 години и се установи в отдалеченото село Хужир на остров Олхон, което в момента има население от около 1600 души. Тя си спомня, че Хужир е било тихо място, където местните жители са живеели в едно с природата и са се наслаждавали на забележителни гледки към величествения Байкал от малките си къщи. Това обаче се променя.

"Цялото това развитие, строителство по всички ъгли, по които бяхме ходили и обичахме да се снимаме някога - сега всички тези места са оградени от хотели", казва Сибирякова, докато разхожда глутница бели кучета самоеди. "И най-тъжното е, че преди пиехме много вкусната байкалска вода, но сега не можем - тя вече не е чиста."

За Сибирякова промените, които туризмът внесе в нейната общност, също са лични. Съпругът й Федор е роден бурят, принадлежащ към една от двете най-големи местни групи в Сибир. Най-голямата им дъщеря е един от малкото хора в Олхон, които все още могат да говорят и пишат на родния език.

Най-свещеното място на Олхон е Шаманската скала, където мнозина идват, за да отправят желания, а шаманите извършват ритуали следвайки духовни практики, свързващи силата на природата и духовете. Дълго време никой не можеше да се доближи до скалата, но сега гидовете създадоха преносими тоалетни около нея, за да обслужват туристите.

"Поради този туристически бум земята стана толкова скъпа и често местните жители не можеха да се конкурират с Москва и чуждестранни предприемачи, с китайски предприемачи", обяснява тя. "Така че имахме това изместване на коренното население, местната култура изчезна заедно с местните традиции и обичаи."

В същото време туризмът несъмнено се е превърнал в източник на доходи за мнозина в Олхон, особено след като местната рибна фабрика беше затворена и риболовът беше забранен.

Ана, улична продавачка в Хужир, заявява пред CNN, че не е съгласна с "зелените" активисти и приветства облекчаването на ограниченията. "Тук нямахме нищо само преди 20 години, а сега имаме електричество, интернет и постоянен поток от доходи. Ако всичко това ни бъде отнето, какво ще правим? Къде ще работим?"

През 2019 г. няколкостотин жители на Хужир излязоха по улиците, за да протестират срещу присъединяването на селото си към съществуващата национална резерватна зона на езерото, притесняващи се, че ще трябва да се откажат от земята и бизнеса си поради по-строги разпоредби. Много от тях сега приветстваха облекчаването на ограниченията, надявайки се, че това ще облекчи тежестта на бюрократичните препятствия.

Рябцев казва, че конфликтът между местните жители, шокирани от въздействието на масовия туризъм, и онези, които разчитат на него, за да оцелее, е станал толкова лош, че сега избягва темата в разговори с местните жители на Олхон.
Сибирякова вярва, че антизеленият наратив произтича от дезинформация.

"Хората се страхуват, че ще бъдат изгонени и ще останат без нищо, затова излязоха да протестират, без наистина да разбират законите", казва тя. "Дълго време не можехте да построите частна къща, но на гигантски хотели по някаква причина беше позволено да се строят, така че те смятаха, че това ще помогне, но местните жители не са по-добре сега. Мисля, че просто трябва да има някакъв баланс. Разбира се, не можете напълно да премахнете туризма, Байкал е красив и хората трябва да го видят; би било погрешно да ги лишим от него", добави Сибирякова. "Но сега за толкова голям брой хора просто няма достатъчно място."

Тиктакащата бомба на Байкал

Русия използва много от природните си резерви за печалба и историята й с Байкал не прави изключение.

През 60-те години съветското правителство създава фабрика за хартия и целулоза Baikalsk, специализирана в химическото избелване на целулоза, процес, за който е известно, че причинява значителни екологични щети, ако неговите странични продукти се пуснат във водните пътища. Смята се, че неговото изграждане е предизвикало съветското екологично движение, като активисти в продължение на десетилетия работят за спирането на централата, считана за основния замърсител на езерото.

Руското правителство отдавна призна, че мелницата замърсява езерото, но страхът от безредици в Байкалск, град, роден заедно с фабриката и изцяло зависим от нея, го поддържаше жив в продължение на години.

Възмущението от вредната индустрия се пренася в съвременна Русия и в крайна сметка централата е спряна през 2013 г., но екологичните щети едва ли са причина за решението. Мелницата натрупва дългове и бизнесът беше сметнат за нежизнеспособен.

Огромните порутени сгради сега стоят мълчаливи и изоставени, но опасността за Байкал обаче остава. Според руската държавна информационна агенция ТАСС резервоарите на фабриката са натрупали за поне половин век най-малко 6,5 милиона тона опасни токсични отпадъци - съдържащи се до днес в ръждясали резервоари и изкуствени езера.

Учените се притесняват, че след изоставянето си мелницата е станала още по-опасна за Байкал, тъй като замърсените отпадъчни води се простират на два километра в езерото, в сравнение с около 200 метра преди седем години.

"Когато езерата за съхранение преливат, потоци се вливат в Байкал", каза пред ТАСС Александър Сутурин, главен учен от Лимнологичния институт на Руската академия на науките. "На второ място, под площадката има голямо количество натрупани отпадъчни води. Когато централата работеше, водата беше изпомпана и отведена в пречиствателни съоръжения, сега няма пречиствателни съоръжения, но замърсяването остава и изтича в Байкал."

Местните власти са положили усилия да задържат резервоари или дори да премахнат изцяло отпадъчните води, като са сменили няколко изпълнители, но досега са се опитвали да намерят дългосрочно решение. Последният подизпълнител е натоварен да елиминира отпадъците до 2024 г., съобщават държавните медии.

Природозащитници като Рябцев и Колотов се притесняват, че непоследователната екологична политика на Русия няма да се справи с това, което последните няколко десетилетия на човешка дейност вече са направили на уникални места като Байкал, които след повече от 25 милиона години съществуване биха могли да бъдат на пътя на неотменим упадък.

"Изключително сме загрижени от това нашествие в недокоснати земи и обекти на наследството на ЮНЕСКО", казва Колотов. "Русия обеща да защити тези места, но в действителност ... се оказва, че тези места понякога се нуждаят от защита дори от тези, които трябваше да ги защитят."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase