Вълна от бежанци от Либия залива Гърция, каква е целта?

Най-големият гръцки остров Крит е залят от африкански бежанци - несъмнено умишлен ход на Либия, която иска да окаже натиск върху ЕС. Гръцките власти реагираха с ново затягане на миграционното законодателство, пише "Дойче Веле".

Туристическият сезон в Гърция е в разгара си и точно в този момент броят на бежанците, пристигащи от Либия през Средиземно море, нарасна рязко. В момента най-засегнати са остров Крит и малкият остров Гавдос – най-южната точка на Гърция. Там натискът расте в резултат от ежедневно нарастващия брой бежанци по маршрута от Либия, която е на 350 км на юг. Само тази седмица на Крит и Гавдос са пристигнали около 1 500 бежанци.

Местните власти са в много трудна ситуация. Стотици хора чакат под палещото слънце в пристанищата на Крит – Ханя, Ретимно и Ираклион. През последните няколко дни около 500 души са били откарани в пристанището Лаврио край Атина.

Гръцкото правителство под ръководството на премиера Кириакос Мицотакис не се забави с реакцията си: наложена бе една оспорвана законова промяна, съгласно която поне за срок от три месеца исканията за убежище на бежанци, пристигнали от Либия, няма да се обработват. Освен това на Крит ще бъде изграден нов лагер.

Бежанците ги чака арест

Приетият закон предвижда бежанците от Северна Африка на Крит първо да бъдат задържани - без да получават непосредствен достъп до процедура за убежище. След три месеца се планира ускорена депортация. Тези разпоредби влизат в противоречие с международните и европейските правила като Европейската конвенция за човешки права, Хартата за основните права на ЕС, както и с гръцкото законодателство – всички те гарантират правото на справедлива процедура за убежище.

Някои гръцки експерти не са убедени в съвместимостта на закона с валидните до момента норми и смятат, че на европейско ниво може да бъде заведено дело срещу Гърция. Освен това има въпроси по отношение на практическото приложение и времевата рамка на тези разпоредби – например откога ще бъдат спрени процедурите за предоставяне на убежище и най-вече при какви условия ще бъдат настанявани бежанците, достигнали Гърция.

Отклоняване на вниманието от други проблеми

В резултат от рязко нарасналия брой новопристигащи, гръцкото правителство е поставено пред висок обществен и политически натиск да се справи с кризисната ситуация. Законовата промяна може да се разбира като реакция на този натиск. А нейното предназначение е не само да отблъсне бежанците – вероятно става дума и за отклоняване на вниманието от други вътрешнополитически проблеми.

От края на юни 2025 например в центъра на вниманието на медиите е афера с незаконно получени аграрни субсидии от ЕС. Цели две години след влаковата катастрофа в Темпи причините още не са изяснени. Промените в бежанската политика се обосновават с извънредната ситуация, която според правителството изисква бърза и решителна реакция. Много експерти предполагат, че мерките няма да издържат пред съда.

Драматична ситуация на остров Гавдос

Около една пета от бежанците стига до ЕС през малкия остров Гавдос, на 35 км южно от Крит. Островът има много ограничени инфраструктурни ресурси и няма достатъчно възможности за настаняване на бежанците. Запасите от вода са малко и са предназначени предимно за местното население и туристите. Местните власти не разполагат с достатъчно персонал, освен това до острова може да се стигне само с ферибот от Крит.

Поради това за бежанците се полагат минимум грижи с целта те максимално бързо да бъдат прехвърлени другаде. Гавдос получава финансова и логистична подкрепа от гръцкото министерство по миграцията и от временно базираните кораби на Фронтекс, които се намесват в случай на необходимост.

Нарастваща съпротива

Цялостно отпадане на процедурата за убежище в Гърция досега е имало само по време на пандемията и в изключителни случаи на река Еврос (Марица) на границата с Турция в североизточната част на страната. Планираните сега мерки са с много репресивен характер и отправят сериозни въпроси във връзка с принципите на правовата държава. Особено спорни са депортациите в несигурни държави на произход или транзитни страни, които може да представляват нарушение на международните стандарти за защита и да крият хуманитарни рискове.

В самата Гърция има съпротива срещу новия закон и по други причини – за мнозина той не отива достатъчно далеч. Местни протести затрудняват изграждането или разширяването на приемателните центрове за бежанците. Съпротива срещу строителството на нови приемателни центрове на Крит има и от страна на повечето партии, включително управляващата Нова демокрация на премиера Мицотакис. Гръцкият туристически бранш на свой ред се опасява от негативно влияние върху имиджа на популярния курортен остров. Общото между протестите е, че те отхвърлят приемането на бежанци на Крит – но същевременно оставят открит въпроса какво да се прави с пристигащите хора.

Как реагира ЕС?

Европейската комисия бе информирана за законовата промяна и прояви разбиране във връзка с натоварването на външните граници на ЕС в Гърция. Публична критика от Брюксел почти не се чува. Особено като се има предвид геополитическият контекст на последната бежанска вълна: генерал Халифа Хафтар, който управлява Източна и Южна Либия, очевидно иска да засили натиска върху ЕС да признае неговия режим, изпращайки бежанци в Гърция. Предвидените за началото на отминаващата седмица преговори с представители на ЕС се провалиха – членовете на делегацията на ЕС, сред които австрийският еврокомисар Маркус Брунер и италианският министър на вътрешните работи Матео Пиантедоси, бяха обявени при пристигането си в Бенгази за персона нон грата и бяха незабавно отпратени.