Създава ли Владимир Путин предпоставки за война?
Снимка: БГНЕС
|
Руският президент Владимир Путин е човек, който обича да държи възможностите си отворени и кризата в Украйна не е изключение. Докато лидерът на Кремъл сигнализира за готовността си да се ангажира на дипломатическия фронт, той също така подкрепя аргументите за война.
Да вземем ситуацията в Донбас, териториите в Източна Украйна, частично контролирани от подкрепяни от Русия сепаратисти. На пресконференция с германския канцлер Олаф Шолц във вторник Путин изпусна думата с "г", за да опише ситуацията там.
"Според нашите оценки това, което се случва днес в Донбас, е геноцид", каза Путин.
Шолц по-късно каза на репортери, че Путин е "сгрешил", като е използвал термина. Но тези коментари вече бяха в публичното пространство - и Путин засили реториката.
Жалбата на Путин в Донбас не е нова. Той многократно говори за това, което описва като нарушаване на правата на етническите руснаци и рускоговорящите в Украйна, и заявява, че е в рамките на правата на Русия да се намеси военно, за да ги защити.
Но изглежда, че Путин аргументира своята собствена версия за "отговорност за защита", колкото и да е далечна ситуацията в Донбас от Руанда – където над 800 000 души, предимно тутси, бяха убити в продължение на 100 дни през 1994 г. или Сребреница, където повече от 7000 предимно мюсюлмански мъже и момчета бяха изклани през 1995 г.
Позоваването на геноцид отразява фалшивото твърдение на Русия, че нейната съседка Грузия е извършила геноцид срещу цивилното население в отцепилата се република Южна Осетия през август 2008 г. По време на този кратък конфликт Русия предприе мащабно военно нахлуване, което стигна дълбоко в грузинската територия. Сценарий, който тревожи Запада днес, когато става въпрос за Украйна.
Следственият комитет, най-висшият правоприлагащ орган на Русия, направи още една стъпка в коментарите на Путин в сряда, когато обяви, че е започнал наказателно разследване за предполагаеми доказателства за това, което той нарече "безразборен обстрел" на цивилни граждани в региона на Донбас от украинските сили от 2014 г.
В прессъобщение, изпълнено с политически език за обвинения, Следственият комитет заяви, че е образувал наказателно дело по част 1 на член 356 от Наказателния кодекс на Руската федерация, което обхваща малтретиране на цивилното население и използването на забранени средства и методи по международен договор при въоръжен конфликт.
Изявлението на Следствения комитет повтори речта на Путин за геноцида, казвайки: "Намерението за унищожаване на жителите на Донбас е очевидно – руското разследване регистрира стотици такива факти, които се квалифицират като доказателство за използването на забранени средства и методи за водене на война."
Ясно е защо Кремъл иска да промени темата: през 2015 г., например, обстрелът отне живота на най-малко 30 души в югоизточния украински град Мариупол.
От началото на конфликта в Донбас през 2014 г. хиляди цивилни са били убити и ранени в сраженията, според оценки на ООН. Но обявяването на разследване - не от независим орган и в разгара на конфронтация с Украйна - изглежда е ясен политически ход, каквато и да е истината на твърденията.
А след това идва и въпросът за правния статут на сепаратистки региони на Донбас. Русия никога не е признавала самопровъзгласилите се Донецка народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР) в Донбас като суверенни и независими държави, дори когато е раздавала руски паспорти на хората, живеещи там.
По-рано тази седмица руските депутати призоваха руския президент да признае отцепилите се републики в Донбас за независими. Това също създава потенциална ситуация, в която Русия може да обяви необходимостта да отговори на украинската "агресия" срещу тези държави.
Дали това ще се случи? Признаването на ДНР и ЛНР на практика би унищожило споразуменията от Минск, пакет от мерки, който засега според Кремъл е единственият начин за разрешаване на кризата в Украйна.
Но производството на повече проблеми също може да бъде от полза за Кремъл: това разширява менюто от опции, с които разполага Путин.
Анализ от Нейтън Ходж, CNN
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
- 11:30 Четири нови случая на коронавирус за последните 24 часа
-
11:15
Идеи за френски маникюр – от флорални до по-смели дизайни
- 11:00 Израелските сили откриха нови тунели на "Хамас" в Газа
- 10:45 136 станаха жертвите на наводненията в Бразилия
- 10:30 Опасна хищна риба се появи в Черно море, ще застраши ли улова?
Растат тържищните цени на основни хранителни стоки и на повечето плодове и зеленчуци 
Австралия ще задели повече средства за минерали в новия си бюджет 
Енергийният министър: Предоговарянето на договора с „Боташ“ няма да е лесно 
Акция на седмицата: „Първа инвестиционна банка“ АД 
Нетаняху си размени нападки с президента на Колумбия заради войната в Газа 
Каталуния гласува - знаковите местни избори поставят на карта поста на испанския премиер 
Формула 1 вече не е "яма за пари" 
Повече от 100 млн. китайци пенсионери са обречени да мизерстват 
Тежка катастрофа спря движението към "Маказа" 
В "България сутрин" на 13 май от 9:30 часа: Опасна ли е новата мутация на Ковид-19, наречена "Флирт"? 
Подадени са над 26 300 заявления за гласуване в чужбина 
Йотова връчи почетен плакет на училището "Св. св. Кирил и Методий" в Атина 
Ето кога Гришо ще мачка французин в Рим 
Локо Пд „върза“ бивш национал на България 
Страхотна новина за Насар! Откри се златен шанс Карлос да спечели злато в Париж 
Все по-близо! Лудогорец подгони вечен рекорд в Европа 
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |