Заплахата на руския президент Владимир Путин да спре напълно доставките на енергоресурси за Европа заради задълбочаващото се противопоставяне около Украйна може да се окаже нож с две остриета за самата Русия, пише Ройтерс в анализ.

Спирането на енергопотоците към Европа от Русия, най-големият износител на природен газ в света и вторият най-голям износител на петрол след Саудитска Арабия, най-вероятно ще разтърси допълнително глобалните енергийни пазари и ще изправи световната икономика пред още по-високи цени.

През август, когато цената на газа в Европа беше около 2200 долара за 1000 куб. м, шефът на руския газов монополист "Газпром" Алексей Милер каза, че през зимата може да достигне 4000 долара.

Но пък ако ЕС изпълни плана си да се откъсне от руската енергийна зависимост, от това ще пострада и самата Русия.

Руски стратегически документ, видян от Ройтерс и обсъждан от правителството, определя "ограниченията и рисковете" за енергийния сектор от конфликта, включително и по отношение на субсидирането на вътрешното енергийно потребление от международните клиенти.
"Намаление на доставките до чужди потребители ще създаде дисбаланси в системата, в която ниските цени на вътрешния пазар се компенсират от приходите от износ", се посочва в документа, обсъждан на закрито заседание на кабинета на 30 август, председателствано от премиера Михаил Мишустин.

"В резултат не е изключено да се стигне до недостиг на средства за развитието на газификацията на някои региони", се казва в документа, озаглавен "За стратегическите насоки на дейност в новите условия за периода до 2030 г."

Ако ЕС успее до 2027 г. да се освободи изцяло от руския газ, бюджетните приходи на Русия ще падат с 400 милиарда рубли (6,55 милиарда долара) годишно до 2030 г., се твърди в документа. Ако Европа спре да внася руски газ, това ще доведе до намаление на износа от Русия на 100 милиарда куб. м газ годишно до 2027 г., почти половината от реализирания през 2021 г. износ.

В резултат инвестициите в газовия сектор за осемте години до 2030 г. ще намалеят с еквивалента на 41 милиарда долара. На въпрос на Ройтерс от Кремъл отговориха, че нямат какво повече да добавят към думите на Путин.

Енергийните карти на Путин

Продажбите на петрол и газ на Европа са сред главните източници на твърда валута за Русия, откакто малко след края на Втората световна война съветските геолози откриха находища на тези горива сред блатата и замръзналите територии в Сибир.

А откакто Борис Елцин предаде в последния ден на 1999 г. ядрените кодове на бившия агент на КГБ Владимир Путин, той започна да ползва тези енергийни приходи, за да върне на Русия част от влиянието, което тя загуби след разпада на СССР през 1991 г.

Влязъл в пряка конфронтация със Запада заради Украйна, Путин разиграва отново енергийните си карти, ползвайки ги като един от малкото инструменти, с които Москва разполага срещу доминираната от САЩ глобална финансова система.

Той твърди, че Русия печели, а не губи от конфликта, тъй като е поела по нов път.

Путин, който през октомври ще стане на 70 години, постоянно повтаря, че ако Европа не иска да купува руски петрол и газ или наложи таван на цените им, Русия ще пренасочи доставките към големите държави в Азия като например Индия и Китай.

Но за да осъществи това си намерение, Русия трябва да ускори строежа на газопроводи на изток, се посочва в правителствения документ.

"Силата на Сибир-1" е единственият голям газопровод, който свързва Русия с Китай. Очаква се през 2022 г. по него да бъдат доставени 16 милиарда кубически метра газ, или едва 11 на сто от това, което Русия обичайно доставя на Европа годишно.

"Силата на Сибир-2", който върви към Китай от газовите находища Бованенково и Харазавей на полуостров Ямал, е започнат, но е далеч от завършване.

Енергийна свръхсила?

Ако Европа успее да намери алтернативи на руските енергоносители, Москва ще се изправи пред сериозни предизвикателства. "При реализация на най-негативния сценарий се очаква към 2027 г. европейските страни напълно да прекратят ползването на руски петрол, което ще засегне тежко петролопровода "Дружба" и руските балтийски пристанища", се казва в стратегическия документ.

По "Дружба" през 2021 г. са преминали 36 милиона тона петрол, а в балтийските пристанища са били товарени между 60 и 80 милиона тона годишно в периода 2019-2021 г. "Старите предизвикателства, свързани с ръста на цената на производството в резултат на усложненото изпомпване на петрол от земята и увеличаването на дела на трудните за извличане запаси, ще бъдат допълнени от нарастващите разходи за преориентиране на експортните потоци и увеличеното търсене на танкери", се предупреждава още в документа.

Изолиран от западната технология, руският енергиен сектор ще бъде изправен пред серия трудни избори, що се отнася до втечняването на природния газ и до добива и рафинирането на петрол. "Изтеглянето на технологичните партньори от проектите за производство на втечнен природен газ ще забави във времето въвеждането в експлоатация на нови мощности", се твърди в документа.

И докато Русия успее да се адаптира към новата ситуация, ще има спад на износа на петролни продукти с почти 55 процента спрямо нивата от 2021 г. или с около 80 милиона тона, което от своя страна ще доведе до спад на рафинирането с около 25-30 на сто, а това ще породи трудности при осигуряване на достатъчно бензин и подобни продукти за вътрешния пазар, което пък ще повиши цените, посочва още документът.

И докато "Газпром" се справя добре през последните месеци, а печалбата му за първото полугодие възлиза на рекордните 2,5 трилиона рубли, компанията е изправена пред сериозни проблеми в дългосрочен план. Разполагаща с 15 на сто от глобалните и 68 на сто от руските залежи на природен газ, на нея ще й се наложи да избира - или да замрази много от кладенците си, или да изгаря газа, който добива. От "Газпром" очаквано не са отговорили на запитването на Ройтерс за коментар по темата.
/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase