Днес се навършват 72 г. от от разстрела на Никола Вапцаров,създателя на "Моторни песни",на едно от най-хубавите лирични стихотворения. Снимка: madamkrasi | 23 юли 2014 13:56
Вапцаров е велик поет и чиста душа.Вярвал е,че неговата борба е за по-добър живот на всички онеправдани.И никой да не му приписва политически пристрастия.Днешните българи не го заслужаваме.Така както не заслужаваме и Ботев и Левски.Отвратителната борба за власт на днешните кандидат политици,защото властта е свързана преди всичко с облаги само показва,че не сме станали нито по-добри,нито по-съвършени.Напротив-овълчили сме се,станали сме зли и алчни,никой не се интересува от другия,падат задръжки
Дори и затвора треперел позорно,и мрака ударил на бег.Усмихнати чули звездите отгореи викнали: "Браво, човек!"Нататък е ясно. Въжето изкуснопрез шията, после смъртта.Но там в разкривените,в сините устнинапирала пак песента.И тук започва развръзката, значи.Как мислиш, читателю, ти? Тя, бедната дама, започна да плаче,започна във транс да крещи:"Ужасно! Ужасно! Разказвате, сякашкато че там сте били!"...Какъв ти тук ужас?! Той пеел човека. Това е прекрасно, нали?
съдба."Тя моята свърши... Ще висна обесен.Но белким се свършва със мен?Животът ще дойде по-хубав от песен,по-хубав от пролетен ден..."Споменал за песен и нещо се сетил.В очите му пламък цъфтял.Усмихнал се топло, широко и светло,отдръпнал се, после запял.Как мислите, може би тука се криеедин истеричен комплекс?Мислете тъй както си щете, но виегрешите, приятелко, днес. Човекът спокойно, тъй дума след думаи твърдо редил песента.О
И някак в душата му станало светло. Да тръгнем ли? казал. Добре.Той тръгнал. След него те тръгнали същои чувствали някакъв хлад.Войникът си казал: "Веднъж да се свърши...Загазил си здравата, брат."Във коридора тихо говорят.Мрак се в ъглите таи.Слезнали после на двора, а горевече зората блести.Човекът погледнал зората, в коятосе къпела с блясък звезда,и мислел за своята тежка, човешка, жестока, безока
Някой полека вратата отворил. Хора. Зад тях часовой.Някой от групата,плахо и глухо,казал му: "Хайде, стани."Гледали хората тъпо и кухосивите, влажни стени.Онзи в леглото разбрал, че животае свършен за него,и в мигскочил, избърсал потта от челотои гледал с див поглед на бик.Но лека-полека човека се сетил страхът е без полза, ще мре.
Животът ще дойде по-хубав от песен,по-хубав от пролетен ден...Споменал за песен и нещо се сетил.В очите му пламък цъфтял.Усмихнал се топло, широко и светло,отдръпнал се, после запял.
До До 47най-ми харесва как борците за демокрация като теб всъщност сте по-злобни и готови да убивате хиляди пъти повече от комунистите,които обвинявате във всички грехове!долни зверове!
Ти ли бе подвижен некролог, ти ли ще убиваш дърта червено тикво? Такива като те трябваше да се затворят лагери след 89 години и там да измрат от глад и изтощение!
До до 53Ние трябва да познаваме македонската история и най-вече историята на национал-революционното ни движение Илинден, Гоце, Даме. Сраженията, смъртта им и подвизите на много неизвестни. Трябва да се създаде така наречената революционна романтика, която е съставна част на художествения реализъм.