Столицата на Великобритания е единственият град в света, който има историческата чест да е домакин на Олимпийски игри (в модерния им вид) цели 3 пъти. Естествено, сравненията между различните Олимпиади са неизбежни, посочват от BBC.

По отношение на продължителността тенденцията е силно низходяща. На Игрите през 1908-ма година времето между церемониите по откриване и закриване е не по-малко от половин година (27-ми април – 31-ви октомври). Следващите две Олимпиади обаче са далеч по-кратки и се "задоволяват" с малко над 2 седмици.

Медийното отразяване е категорично в полза на най-скорошните Олимпийски игри – очаква се 4 милиарда души да гледат на живо откриването. За сравнение церемонията през 1948-ма година е наблюдавана от едва 500 хиляди.

А ако се върнем до 1908-ма година - тогава просто не е имало радио и телевизионно излъчване. Не е имало и щафета с предаване на олимпийския огън – това е традиция, започнала едва през 1928-ма година.

Когато говорим за брой спортисти също е ясно, че предстоящата Олимпиада е далеч напред спрямо предшествениците си. Тази година в Лондон ще се състезават 10 490 атлети от над 200 страни, като почти половината са жени.

През 1908-ма година състезателите са 2 035 от 22 страни, а жените са едва 36. 1948-ма година посреща в британската столица 4 099 спортисти от 59 страни. Представителите на нежния пол са 385.

22 спорта са представени на Олимпиадата в началото на 20-ти век, като сред тях са дърпане на въже, поло и надпревара с моторни лодки.

В първите Олимпийски игри след Втората световна война има 17 спорта. Баскетболът за първи път се играе в зала, а за последен път се раздават медали в артистични категории като рисуване, скулптура и архитектура.

На тазгодишната Олимпиада ще има 26 спорта, като дебютант е женският бокс.  

Що се отнася до разходите по организиране на спортния форум – те нарастват прогресивно с годините.

През 1908-ма година държавата не участва във финансирането на Олимпиадата. Организаторите разчитат на дарения и продажби на билети. В крайна сметка цената е 60 000 – 80 000 паунда (днешни 5.7 млн. – 7.6 млн. паунда).

Въпреки тежкото икономическо положение и строгите икономии, Игрите през 1948-ма година поглъщат сериозната за онова време сума от 600 000 паунда – еквивалент на днешни 18,5 милиона паунда. Печалбата е 10 000 паунда (днешни 300 000 паунда).

64 години по-късно нивото на олимпийския бюджет е в съвсем друга орбита. Министри от кабинета обявиха, че организирането на Игрите ще струва на Обединеното кралство 9,3 милиарда паунда.

Интересни са и цените на билетите за състезанията по време на Олимпиадите в три различни епохи.

През 1908-ма година организаторите са подложени на сериозни критики заради високите цени на пропуските за надпреварите, вариращи от 5 до 473 паунда (сравнителни цени към днешна дата).

1948-ма година носи сравнително евтино олимпийско удоволствие за зрителите, които плащат между 13 и 65 паунда за билети.

25% от билетите за Лондон`2012 са продадени на цена под 20 паунда. Общо 2/3 от пропуските струват под 50 паунда, а 90 на сто – 100 паунда или по-малко.

Все пак има и впечатляващи цифри. Най-добрите места на церемонията по откриването са оценени на 2 012 паунда. За мъжкия финал на 100 метра бягане всеки желаещ добър поглед върху вълнуващия спринт трябва да се бръкне за 725 паунда. 

Халба традиционна британска бира може да утоли жаждата срещу 3,17 паунда в Лондон по време на тазгодишната Олимпиада. При предишните две стойността на половин литър от пенливата течност е била 0,5 паунда.

Съсредоточавайки се върху събитията на спортната арена, можем да направим някои показателни сравнения.

По време на Олимпиадата през 1908-ма година световният рекорд на 100 метра бягане при мъжете е 10.8 секунди и се държи от южноафриканеца Реджи Уолкър.

40 години по-късно постижението вече е 10.3 секунди и е дело на американския спринтьор Харисън Дилърд. Този рекорд е поставен на самите Олимпийски игри в Лондон и остава в историята като първото бягане, при което победителят е определен с фото финиш.

В навечерието на Лондон`2012 най-бързият човек на планетата е ямайският феномен Юсейн Болт с изумителните 9,69 секунди. Има очаквания, че Болт е способен да подобри този резултат на Лондонския олимпийския стадион.

Класическото маратонско бягане отнема 2 часа 55 минути и 18 секунди на американеца Джони Хейс в началото на 20-ти век. След Втората световна война дистанцията от 42 километра вече се бяга за 2 часа 34 минути и 51 секунди (от аржентинеца Делфо Кабрера), а в наши дни рекордът (макар и неофициален) вече е 2 часа 6 минути и 32 секунди. Негов носител е Сами Ванжиру от Кения.

В плуването разликите във времената са стряскащи. В дисциплината 1 500 метра свободен стил най-бърз в света през 1908-ма година е британецът Хенри Тейлър с 22 минути и 28 секунди. Джеймс Макклийн сваля до 19 минути и 18 секунди през 1948-ма. За да се стигне до феноменалните 14 минути и 38 секунди на австралийската легенда Грант Хакет от 2008-ма година – резултат, който едва ли ще бъде подобрен скоро. 

Домакинството винаги е било голямо предимство, когато става въпрос за разпределение на медалите и Олимпиадите в Лондон не правят изключение. През 1908-ма година британските спортисти печелят 146 медала, от които 56 са златни – това остава и най-доброто постижение за британците в олимпийската им история.

Лондон`48 не е толкова благодатен за възстановяващата се от Втората световна война Великобритания и се стига до едва 23 медала (3 златни).

Надеждите на британците сега са за далеч по-силно представяне, предвид резултата от Пекин`2008. Тогава отборът от Острова си тръгна с 47 медала (19 златни) и престижното 4-то място в крайното класиране между страните-участници.

Разбира се, не можем да подминем и скандалите, съпътстващи Игрите. На първата Олимпиада във Великобритания финландските спортисти, които са задължени да минат с руски флаг на церемонията по откриването, решават въобще да не носят знаме.

Ирландски атлети, принудени да се състезават за Великобритания, направо решават да не участват в надпреварата.

Предвид скорошното приключване на Втората световна война, Олимпийските игри през 1948-ма година очаквано са силно политизирани. Германия и Япония въобще не са поканени за участие, а СССР не праща отбор в Лондон.

Мария Проважникова, която е шеф на гимнастиката в Чехословакия, става първият политически беглец в историята на Олимпийските игри. Тя отказва да се прибере у дома, посочвайки „липсата на свобода” заради присъединяването на родината й към Съветския блок. Впоследствие Проважникова имигрира в Съединените щати.

Към момента единственият по-сериозен проблем пред организационния комитет на Лондон`2012 е наложилото се включване на армията в охраняването на форума, след като се оказа, че наетата за целта частна фирма не може да се справи сама. 

За финал от BBC представят героите на предишните две Олимпиада в Лондон и очакваните такива на предстоящата.

Плувецът Хенри Тейлър от Олдъм дълго време (точно век) е последният британец с три златни медала от една Олимпиада. През 1908-ма година той печели на 400 метра свободен стил, на 1 500 метра свободен стил и в щафетата 4 х 200 метра.

"Летящата домакиня" от Холандия Фани Бланкерс-Коен взима впечатляващите 4 златни медала в Лондон`1948. На 30 години, майката на 2 деца е най-бърза в бяганията на 100 метра, 200 метра и 80 метра с препятствия. Освен това е част и от златната холандска щафета на 4 х 100 метра. Бланкерс-Коен беше избрана за „Женски атлет на 20-ти век” преди да издъхне на 85 години през 2004-та година.

Обичайните заподозрени Юсейн Болт (лека атлетика) и Майкъл Фелпс (плуване), които бяха най-ярките звезди на Игрите в Пекин преди 4 години, отново са в светлините на прожекторите. Дали няма да се появи някой нов герой в мрачния Лондон, ще разберем съвсем скоро...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase