Честваме 130 години от Съединението на България

1885 година бележи един от най-високите върхове на волята на българския дух за държавност, според историците. На 6 септември е провъзгласено съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николов и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков) завземат конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с Георги Странски, което обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България.

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя), припомня БТА.

На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България:

"Да бъде известено на моя любим народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след овладяването на тамошното досегашно правителство и избирането на друго правителство, обявиха съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно Ме провъзгласиха за Княз на тая област. Като имам предвид благото Българский народ, неговото горещо желание да се слеят двете Български Държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам съединението за станало и приемам от сега нататък да бъда и се наименувам Княз на Северна и Южна България".

След акта на 6 септември 1885 г. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 24 октомври 1885 г. е свикана конференция на представителите на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос.

На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война. Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава съединението.

След продължителна дипломация на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 - 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Турция подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

Президентът Росен Плевнелиев ще посети Пловдив за участие в честванията по повод 130-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Държавният глава ще участва в тържествената заря-проверка на площад „Съединение“, където ще произнесе слово.

Преди това президентът ще разгледа националната изложба „Съхранената памет за Съединението от 1885 г. в българските музеи, архиви, библиотеки и частни колекции“ в Регионалния исторически музей.

Столична община организира тържествено отбелязване на 130-годишнината от 11.30 часа пред Мавзолея-костница на княз Александър І Батенберг на бул. „Васил Левски” № 81. В програмата за празничното честване на годишнината ще вземат участие Националната гвардейска част, Мъжки вокален ансамбъл „България” с диригент акад. Валентин Бобевски и актрисата Василка Сугарева.