Онлайн обучение: Родители се лишават от хляб, за да пестят за ваучери

Семейство се лишава и не си купува хляб, за да спести за телефонни ваучери, с които да осигурят онлайн обучението на две деца. В област Враца достъп до онлайн обучение имат 91% от учениците, сочат официалните данни. От над 16 500 ученици, малко над хиляда нямат възможност за учене онлайн. Какво коства обаче този тип обучение на родителите в бедния Северозапад и значи ли бедността липса на желание за учене? 

 

Венцислава има три деца. Малкото с нетърпение чакало да тръгне на детска градина, но така и не се случило заради коронавируса. Двете по-големи момчета в семейството пък са добри ученици, но онлайн обучението им е много трудно по независещи от тях и родителите им причини.

 

"И двамата учат на телефон, който не е в много добро състояние. Счупен е. Обаче го използваме временно, защото той не е и наш, честно казано. Той е на моя приятелка. Тя ми го е отстъпила, за да могат те двамата да учат. Днес се налага Ники да учи на телефона. Утре се налага Преслав да учи на телефона", сподели майка им Венцислава пред Нова ТВ.

 

По-малкият син страда повече, защото по-големият винаги има повече задачи. Сутрин трябва да е в часовете, а следобед на занималня.

 

"Цял ден се налага той да е пред телефона или таблета. В случая пред нашия телефон, който имаме. А пък Преслав, госпожата ми се обажда и ми казва: „Вени, това и това Преслав трябва да напише или да научи, и на следващия ден предоставяме домашното. Редуват се, за да може да не губят материала. А пък когато нямам възможност да взема ваучер, госпожите, класните и другите учители по другите предмети ни се обаждат и ни дават информация за какво трябва да се учи", разказва още Венцислава.

 

Ваучерите обикновено се изчерпват за 1 ден, а най-евтиният от тях струва 10 лева. Момчетата разбират това и също търсят варианти.

 

"Звънкам на госпожата и тя ми казва домашното, каквото трябва да пиша", каза 11-годишният Ники.

 

"Много е тежко! Аз се старая те да имат облекло - най-важното. Да, има хора, които живеят в лукс. Ние не живеем в лукс, но важното е, че имат ток, имат вода, имат най-важното – храната", добави Венцислава.

 

Венцислава месечно получава 440 лева детски надбавки за трите си деца. Те трябва да й стигнат за храната, облеклото, сметките. Таткото не успял да си намери работа и затова си направил малко стадо от 10 овце. Отглеждат и други животни и птици, за да се прехранват. Хляб не са си купували отдавна. По-евтино им е да го омесят вкъщи и да го опекат в печката на дърва. По този начин спестяват за повече ваучери за чуждия телефон, за да могат да учат децата. Истинският интернет за тях е само далечна мечта.

 

"На този етап аз не мога да си го позволя. Първото е, защото той често ходи на София. Той е с епилепсия и се налага да пие 2 вида лекарства. Аз там трябва да си плащам. Нямам възможност. И се налага да вкарвам често ваучери заради тях, за да могат да учат. Искам децата ми да учат! Не искам да са неграмотни. Искам утре като излязат от този дом, да бъдат образовани, да имат възпитание и хората да кажат "Ето, на Вени децата са свършили училище", както аз съм свършила", споделя майката.

 

Тя иска да спести на момчетата си трудностите, които бедността поставяла и пред нея, докато е учела във Враца. Венцислава е трябвало да върви пеша близо 10 километра, за да ходи от квартирата до училище, защото парите не стигали и за тролей.

 

"Аз съм завършила 12-ти клас с мъка. Налагало се е от болницата „Райна княгиня” да ходя пеша до ученическия комплекс много пъти. Не веднъж или 2 пъти. И то в сняг, много пъти в сняг, много пъти в дъжд се е налагало. Аз не искам моите деца да са така", каза Венцислава.

 

Обещала си е да им помага да учат, дори когато това изглежда невъзможно. Всеки от тях има своето предпочитание към предметите. Ники е по-артистичният. Играе в местния самодеен състав и даже има грамота. Иска да се занимава с литература. Преслав пък харесва повече точните науки и мечтае да стане математик.

 

"Аз искам децата ми да учат! Искам децата ми да имат телефон или таблет и интернет най-важно, за да могат да учат. Аз не искам децата ми да станат неграмотни. Не искам да ги сочат с пръст и да казват „Ето, виж - това дете е неграмотно. То не знае името да си напише", споделя Венцислава.

 

Затова въпреки кризата, която създаде коронавируса, семейството няма да се предаде пред него, както и пред бедността на Северозапада.