Do-57_Bravo be

МОЛЯЯЯ ,обръщам се към коментиралите пишете ЗАЩО българите са убийци-какъв е мотива им.Мобилен телефон-хумореска,нямат обща територия на работа за да им пречи Мартин.Много ни се е събрало ,но кого осъдиха до сега с такава публичност-да си спомним за почернените 14 майки на войничетата.Така че с този натиск Франция си прикри убийците и ние като подметки приехме тяхната постановка.Жалко за Мартин и за нашите момчета.Няма да се оправим с това ниско самочувствие и подлизурстване ,

Р Е Ш Е Н И Е 253Гр. Велико Търново, 30.12.2008 г.В ИМЕТО НА НАРОДАВеликотърновският апелативен съд, наказателно отделение, впублично съдебно заседание на 22.12.2008г., в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА НЕДЕЛЧЕВАЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКО ТРИФОНОВРУМЯН ЖЕКОВС участието на секретаря Ина Стоянова и в присъствието напрокурора Борис Миновски, изслуша докладваното от съдията-докладчик Здравко Трифонов ВНОХД 156 по описа на съда за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид:Въззивното производство е образувано по протест напрокурор при Окръжна п. гр. Ш. против присъда 11/27.03.2008 год.по НОХД 467/ 2003 година на Шуменския окръжен съд, както и пожалба на гражданската ищца и частна обвинителна И. Н. В..В протеста не е релевирано конкретно основание занеправилност на съдебния акт. Посочената неправилност не е нищодруго освен събирателен термин на видовете неправилност.Щом обаче се иска отменяване на оправдателната присъда ипостановяване на нова - осъдителна и признаване на подсъдимите завиновни по повдигнатите обвинения, то оплакването реално е занеобоснованост на съдебния акт.Прокурорът е изготвил и допълнителни писмени съображения,към протеста, които не се наричат мотиви /папката на ВКС по ЧНД 336/ 2008 год./Независимо от наименованието в тези писмени съображенияподробно се развива оплакването за необоснованост на съдебния акт/стр. 15/. Отделно на стр. 6 е маркирано и претендирано същественонарушение на процесуалните правила. В края на изложението отновосе излагат възражения, относими към евентуална необоснованост.Задават се и риторични въпроси. В края на съображенията енаправена и ремарка, че първоинстанционното съдебно производствобило проведено за изключително дълъг срок, при което едно отобвиненията срещу подсъдимия Ж. , било прекратено поради давност.В жалбата на И. Н. В. се декларират основанията занеправилност: нарушения на материалния закон и същественопроцесуално нарушение и необоснованост.С присъда 11/27.03.2008 год. по НОХД 467/2003 год.състав на ШОС е признал Г. Б. Ж. от гр. В. за невиновен в това, че на18.07.2000 година в гр. П., Франция, като съизвършител със С. А. С.,умишлено да е умъртвил М. И. Б. от гр. В. в жилището му на ул.Льокурб 7* апартамент 157 по особено мъчителен начин и сособена жестокост /изпълнителното деяние подробно описано вдиспозитива на присъдата/ поради което на основание чл. 304 от НПКго е оправдал по обвинението по чл. 116 ал. 1 т. 6, пр. 2 и 3, във вр. счл. 115 от НК, вр. с чл. 20 ал. 2 НК. Другият подсъдим С. А. С. също епризнат за невиновен за същото престъпление, извършено на18.07.2000 година, поради което и на основание чл. 304 от НПК го еоправдал по обвинението по чл. 116 ал. 1 т. 6, пр. 2 и 3, във вр. с чл.115 от НК и вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.Съдът е отхвърлил изцяло предявения граждански иск от И.Н. В. срещу подсъдимите за причинени неимуществени вреди катонеоснователен и недоказан.Отделно и с отделен диспозитив първият подсъдим С. А. С. епризнат за невиновен в това, че за периода от 14.07.2000 год. донеустановена дата през 2000 година при условията на продължаванопрестъпление влязъл и излязъл през границите на страната безразрешение на надлежните органи на процесните по обвинителнияакт дати: 14.07.2000 год. /през ГППК аерогара София за РепубликаФранция/, като да е използвал чужд задграничен паспорт,принадлежащ на В. Д. ; както и на неустановена дата през 2000 годинапрез неустановен ГППК да е влязъл през граница на страната ни снеустановен чужд задграничен паспорт, като го е оправдал и по товаобвинение по чл. 279 ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 НКНа основание чл. 190 ал. 1 от НПК направените разноски саостанали за сметка на държавата.В съдебно заседание пред въззивния съд представителят наА. п. поддържа протеста. Иска се отмяна на оправдателната присъда,признаване на подсъдимите за виновни по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 отНК и постановяване на нова присъда със съответното определенонаказание./не се посочва конкретен размер/. По отношение наподсъдимия С. А. С. се иска да бъде признат за виновен и по чл.279ал.1 от НК. В тезата си прокурорът набляга на необоснованост наприсъдата, като вид неправилност на съдебния акт./това всъщност е иоплакването в протеста/. Според прокурора съдът бил игнориралзаключенията на множество изготвени и приобщени към делотоекспертизи на веществени доказателства на досъдебнотопроизводство, както и експертизите по ДНК профилиране набългарските досъдебни органи. Действително в настоящото решениее необходимо именно тук цитатно посочване. Налице било смесванена кръвта на Б. с тази на двамата подсъдими. Според прокурорапоследното експертно заключение, преведено по съответният ред ивключено в писмения доказателствен материал по делото отнастоящия състав, също налагало този извод. Първоинстанционниятсъд бил дал вяра само единствено на обясненията на подсъдимитекато доказателствено средство. Самите тези обяснения биливътрешно противоречиви. Прокурорът набляга на обстоятелството, чена инкриминираната дата и място /в Париж, в квартирата напострадалия/ и двамата подсъдими са били при пострадалия. Споредпрокурорът назначаването на картографската експертиза било грубонарушение, тъй като била допусната преди обясненията на дваматаподсъдими. Експертни заключения били установили, че ДНК на Ж. еустановена в зоната на бежовия панталон и черния пуловер, а спрямоС. в зоната на *** на джинсите и това доказвало по несъмненначин, че след като тези дрехи принадлежат на подсъдимите ителесните секрети по тях, а и след като по тези дрехи имало следи откръвта на пострадалия, то авторството било доказано по несъмненначин. Самите СРС не следвало да се анализират, тъй като не билисъбрани по съответния и предвиден ред.Друг момент от съображенията на прокурора е, чеподсъдимият С. бил завършил френска гимназия и поради тованелогично било в дадените обяснения от него да твърди, че неразбира френски.Друго съображение - съдът не бил съобразил в достатъчнастепен показанията на свидетелката Д. , класен ръководител на Г. Ж.На последно място факта, че ДНК на Ж. била открита подноктите на жертвата налагало извода, че не ставало въпрос за двамавъображаеми нападатели, а нападателите в действителност саподсъдимите.Като проекция на правилната според прокурора теза задоказано авторство, било и поведението на подсъдимите следсъбитието, които били избягали и отпътували за гр. М..В края на устната интерпретация на доказателствата отстрана на прокурора се правят внушения, които ако не съществуваха впротокола, а казани извън съдебната зала, може би биха останали безадекватен отговор от страна на съда.Повереникът на пострадалата /адв. Величков/ споделя тезатана представителя на държавното обвинение в правния й аспект, нооще в началото на становището си се разграничава от ирелевантни засъда обстоятелства кой какъв е в публичната съдебна зала и койпроявява някакъв интерес от някои други свои състояния иизпълнявайки свои си задължения /буквално цитат от пледоарията наповереника/.В много по-резюмиран вид от публичното обвинение,повереникът счита, че авторството в лицето на двамата подсъдими едоказано. Съдът бил изградил фактическите си изводи единствено набаза обясненията на подсъдимите. Иска се подсъдимите да бъдатпризнати за виновни, като повереникът не се ангажира със становищепо размера на наказанията. Иска се и уважаване на гражданския иск впредявения размер, заедно с разноските по делото.Защитникът на подсъдимия Г. /адв. Хаджиева/ считапротестът и жалбата на частните обвинители за неоснователни. Настр.7, 8 и 9 от съдебния протокол същата излага подробновъзраженията си на всеки един елемент от предлаганата отпредставителя на А. п. теза.Защитата полемизира и с тезата на частния обвинителотносно правната стойност на обясненията на подсъдимите.Другият защитник на подсъдимия Ж. /адв. Исаев/ изцялоподкрепя подробните съображения на предходния защитник. И тозизащитник счита, че присъдата е обоснована, правилна и следва дабъде потвърдена.В лична защита подсъдимият Г. изцяло споделясъображенията на двамата си защитници. Твърди, че не е извършилпрестъпление, с пострадалия били приятели и не са имали никаквипредходни конфликти.Защитникът на подсъдимия С. /адв. Г. ев/ също както и адв. Х., подробно се спира на всяко едно от развитите от прокурорасъображения. Извън правната трактовка за казуса, защитникът счита,че политическа намеса в работата на български съд е недопустима.Сериозни резерви /за разлика от предходните защитници/ тозизащитник има и към самия обвинителен акт. Твърди се, че се касае заизмислен диспозитив. Колкото до формата на протеста, споредзащитника, не можело с лека ръка да се отбележи, че мотивите небили достатъчни при наличието на подобен обем и при проявена/според тази страна/ задълбоченост и обективност от страна напървоинстанционния съд. Като риторичен въпрос този защитникнабляга и на факта, че не са изследвани връзките на пострадалия Б. садвокатската кантора, където работи и естеството на правната работав една адвокатска кантора. Вместо съответните органи надосъдебното производство по местоизвършване на деянието датръгнат от този обективен факт и да проследят имало ли е конфликтив тази адвокатска кантора между интереси на различни клиенти, каквиса били контактите, имало ли е връзка на тази кантора с криминалниструктури. Според защитника правело впечатление, че припоследната експертиза са изследвани още седем лица /посочени саимената/ и тези няколко френски граждани не фигурирали по делото.Съвсем не било случайно, че тези лица са изследвани отекспертизата. Това дава основание на защитата да счита, ченаказателното производство е би могло да тръгне през другдоказателствен ракурс. В края на защитната си теза защитникътсчита, че имало свидетелски показания на свидетелка, която заявила,че е видяла излизането от апартамента на Б. на хора, които несъответствали като ръст и вид на двамата подсъдими. Същественозначение имали показанията на М. , който заявил, че чул уплашентревожен вид на френски не, не го прави когато вече подсъдимитебили във влака. Другаде и в друга посока следвало да се търсятавторите на убийството. Вторият защитник на този подсъдим /адв.Пенева/ изцяло поддържа тезата на адв. Г. . Вместо прокурорът дапредставя доказателства, според тази теза, той само задавалвъпроси, което еднозначно означавало, че всъщност доказателствалипсват. Адв. Пенева набляга на обстоятелството, че нито предпървата, нито пред втората инстанция държавното обвинение, както ичастното, с нищо не са защитили тезата си за евентуален мотив отстрана на подсъдимите. Третият защитник на този подсъдим /адв.Симеонов/ споделя становището на колегите си, не предлага отделносвои съображения, като счита, че присъдата е правилна изаконосъобразна.В лична защита подсъдимия С. заявява, че не е извършилпрестъплението в което е обвинен и не е познавал М. Б. Молиприсъдата да бъде потвърдена.Великотърновският апелативен съд като съобразиоплакванията в протеста и жалбата, становищата на страните всъдебно заседание пред въззивната инстанция и извърши цялостнаслужебна проверка на присъдата на Окръжния съд, за да сепроизнесе взе предвид:. ПО ПРОТЕСТА.На първо място прави впечатление самото съдържание напротеста. То има изцяло преразказвателен характер на диспозитивана присъдата. Да се посочи в края на един протест /жалба/, че единакт е неправилен не означава нищо. Неправилност е родов термин истрана недоволна от един съдебен акт, следва да посочи възможнитенеправилности: съществено процесуално нарушение, нарушение наматериалния закон, непълнота на доказателствата, необоснованост иявна несправедливост на наложеното наказание. Всички тезиоснования могат да бъдат релевирани пред въззивната инстанция,като втора и последна по същество, но само някои от тях евентуалнокато касационни. Но не само това финалната част на протестапредставлява еклектичен сбор от правни недомислия. Не се посочваконкретна неправилност, но щом се иска отменяване изцяло наоправдателната присъда /впрочем в този смисъл е и просителнияпункт в протеста/, това еднозначно означава, че оплакването е занеобоснованост. При това генерално оплакване не може да се твърди,че има нарушение на материалния закон, тъй като то би било налице,ако подсъдимите са признати за виновни по даден текст от НК, а някояот страните твърди, че би трябвало да бъде по друг текст И накраятвърдението за несъответстване на степента на общественатаопасност на деянието и дееца, би трябвало да означава оплакване заявна несправедливост на наложеното наказание, но при оправдателнаприсъда това е non sens.За сметка на горното т.н. мотиви/реално представляващидопълнителни писмени съображения към протеста по смисъла начл.320 ал.3 от НПК/, представляват едно систематизирано изложениена претендирани неправилности: необоснованост и претендираносъществено процесуално нарушение. Впрочем второто само емаркирано на стр.5, като подробното всъщност оплакване е занеобоснованост.В края на съображенията се прави опит /вероятно следпрочитане на мотивите/ прокурорът едва тук да постави въпрос заевентуалния мотив за извършване на престъплението от дваматаподсъдими.Приложени са и разсъждения относно квалифициранияпризнак при убийствата особена жестокост. И тук в просителнияпункт се иска отменяване на оправдателната присъда ипостановяване на нова осъдителна и признаване на подсъдимите завиновни по предявените обвинения. Алтернативно отменяване наприсъдата и връщане на делото за ново разглеждане отпървоинстанционния съд.1. По претендираното съществено процесуално нарушение.Няма такова съществено процесуално нарушение, което да еот характера на абсолютните, опорочаващи изначално един съдебенакт. /незаконен състав; неизвършване на съответни процесуалнидействия,; липса на процесуална форма и пр/. Неслучайно и ВКС всвое концептуално тълкувателно решение /Тълкувателно решение 2/02 г. на ОСНК на ВКС/ се произнесе за правното значение наабсолютните процесуални нарушения. В такива случаи действителносe накърняват условията за пълноценно и ефективно упражняване направна защита на някой от субектите. /накърняването може да бъдекакто в досъдебната, така и в съдебната фаза/.Настоящият състав намира, че няма и ограничения на права/включително и държавния обвинител/, които да са допуснати всъдебната фаза на процеса, в която той участва като страна,равнопоставен е на другите страни /същото Тълкувателно решение/.И още нещо което е съществено по метода на изкуственотоизолиране /приложим в наказателния процес/ и без конкретното СРС,и при наличието на множество други доказателства, коитопространствено са посочени в мотивите на Окръжния съд , може да сенаправи този извод по фактите, до който е стигнал съда.Тук следва да бъде внесена яснота по правната природа, аоттам и по конкретното значение на това СРС /същото се намира впапката по НД 467/03г. с гриф Строго секретно отделна папка поделото/.Striktu sensu правното значение на този проведен телефоненразговор от испански език няма значение на косвено доказателство.Това може да бъде една индиция. Известно е от правната теория, чев наказателния процес се използват преки или косвени доказателства,а не индиции. Не случайно и съответния прокурор при ВКП впостановлението си от 05.03.05г. /стр.2/ е приел, че този материал нее относим към доказателствената съвкупност. Впрочем, отделянето отстрана на прокуратурата е станало със съвсем друга и разбираемацел, която тук е излишно да се коментира. Изводът, обаче в товаопределение на прокурора за евентуално търсене на наказателнаотговорност по посочените текстове естествено не е довело до никъдеи не би могло. Този разговор е проведен на 23.12.02 г. повече отгодина и половина след инкриминирана дата - 18.07.2000г. На първомясто, съдът не може да се съмнява в коректността изаконосъобразността на това ВДС. От формална страна са налицевсички реквизити: искане за използване, разрешение от председателяна Окръжен съд, протокол за ВДС, материален носител, впрочемпосочени на стр.2 от това постановление /том 33, стр.16 и 17/.Същността на самата пряка реч в този разговор е достатъчнокрасноречива и би трябвало да бъде известно на прокурора, че несамо проверка БТК, но разговорът би могъл да бъде проведен чрездруг доставчик, което по делото не е изследвано.От друга страна формално правно страните са поискали исъдът е включил в писмения и доказателствения материал по делотои това СРС. За най-голяма прецизност съдът намира, че следва да гоизключи. Няма съмнение, че друг състав на въззивен съд би могъл ида не го изключи така както е процедирал и Окръжния съд. Всъщностпо делото липсва писмения отрицателен отговор на БТК. Освен тованоторно известно е /което би значело, че и на страните/, че не самоБТК е възможния оператор. Не е случайно, че защитата предпървоинстанционния съд е изтъкнала много сериозна аргументацияотносно времевия момент на провеждането му. Това е момент, когатов България се намира Френска следствена бригада. Тук логиката натози разговор е предадена на стр.352 от страна на защитника адв. Г. .И не само правната му природа като индиция да няма никаквосъществено значение за делото. Освен това от папката е видно, челипсва и надлежен превод (арг. чл.134 НПК). Но елиминирането му неправи по-малко убедителни решителните мотиви напървоинстанционния съд. Но тъй като в наказателния процес не можеда се борави с квази установени факти, а само с такива, за които неможе да има абсолютно никакво съмнение в тяхната достоверност,съдът изключва от престанното си съдържание и в настоящия анализсе абстрахира напълно от наличието на това ВДС.В този смисъл оплакването е лишено както от формално, такаи от оценъчно основание.2. Относно оплакването за необоснованост.Същото е лишено от основание. Този вид неправилност насъдебния акт би бил налице, ако фактическите изводи на съда каторешаващ орган не почиват на събраните доказателства /при товасъбрани с необходимата пълнота /тъй като непълнота надоказателствата и необоснованост взаимно се изключват.В този смисъл необосноваността е налице когато има грешкав мисловно-аналитичния процес от страна на съда.Настоящите мотиви на Окръжния съд са не само подробни, нодобре хронологизирани и аналитични. Нито един елемент от предметана доказване не е обсъден декларативно, а анализът е направен набазата на всички събрани доказателства като е съобразена ипроцесуалната стойност на обясненията на подсъдимите. В мотивитеизрично е отбелязано /нещо безспорно от теорията и съдебнатапрактика/, че тези обяснения се разглеждат не само като защитно, нои като доказателствено средство./стр.25/.На първо място фактическият анализ е така направен, че впредставното съдържание на съда са интерпретирани всичкидоказателствени средства: гласни, писмени и веществени. Многовнимание е отделено не само на посочването, но и на анализиранетона множеството експертизи /стр.6-25/. По делото са били назначени,приети и обсъдени 13 експертизи /включително и допълнителнагеодезична/. Фактическите изводи на Окръжния съд след задълбоченанализ на доказателствата са преплетени и със заключението нагеодезичната експертиза. На стр.28 от мотивите е направен единперфектен фактически анализ и на стр.29 е направен дефинитивния иобоснован извод, че подсъдимите са напуснали квартирата на Б. в21.02 ч. /факт потвърден и от установените телефонни разговори наподсъдимите от кабината на ул.. 30. Естествено е този същественфакт да не допада на обвинението и не случайно едно отвъзраженията на представителя на А. п. в съдебно заседание предвъззивната инстанция отново е срещу тази експертиза. Всъщноствъзражения няма, а някакъв намек /алюзия/, че тази експертиза ебила допусната преди обясненията на двамата подсъдими и товабило грубо нарушение Все още в наказателния процес прокурорътне може да влиза в ролята на решаващ орган и да определя в койпроцесуален момент следва да бъдат събрани дадени доказателствачрез дадено доказателствено средство. Тук се борави с различнитермини картокрафска, геодезична, но всъщност става въпрос заедна и съща.Реално възражението е, че експертизата не била съобразенас метеорологичните условия и климатичните дадености. Всъщност поестеството на поставените задачи от страните и дадените отговори отекспертите /в две последователни експертизи - първоначална идопълнителна/ не може да възникне съмнение за тяхнатаобективност. В този смисъл даже и в друго климатично време, и вдруга на събитието година времевия отрязък е толкова негативен запрокуратурата, че не може да се влияе от никакви привходящифактори. Около 21:15 подсъдимите напускат квартирата /и това едоказано, не само от техните обяснения, но и от проведенителефонни разговори от улична кабина с трето лице, които естественопрокуратурата забравя/. А лишаването от живот на пострадалия ебило някъде след 00:30. /тук показанията на М. , както и част отуврежданията по тялото на пострадалия/.В геодезичните експертизи обаче се използват обективни иреални данни за разстояния и места, както и съответните дирекции/посоки/, по които се движат подсъдимите. Базират се на обективнакарта в интернет от съответен френски сайт /тук съдът изцялосподеля тезата на адв. Х. /. Но точно фиксираното време на напусканена квартирата на Б. , съдът е включил в изводите си на стр.29 вече ипрез призмата на свидетелските показания на П. М. Когато същият сеприбира в сградата на 18 срещу 19.07.2000 г. това е след полунощ икогато заспивал чул мъжки глас да казва не на български, а нафренски Не прави това. В гласа имало паника, а този времевимомент е часове след напускането на подсъдимите. Няма никаквидоказателства за обратно връщане на последните и в това отношениенастоящият състав препраща, без да преповтаря към същотосистематично място от мотивите на Окръжния съд. Свидетелскитепоказания на този свидетел, заключението на СМЕ на доц. Христов, д-р Х. д-р А. изводите на геодезичните експертизи са така аналитичнообхванати от Окръжния съд, че налагат безспорния извод както заевентуалното настъпване на смъртта, така и за авторството надеянието в друга персонална проекция. /стр.29/.Колкото до използваното СРС, което е атакувано и отпредставителя на апелативната п. , съдът вече по-горе посочисъображенията си защо го изключва от наказателната съвкупност.Всяка една от експертизите по делото не е приета априори ибезрезервно, а съдът като ги е разгледал и приел в решителните симотиви, той е съобразил тяхната научна обоснованост инепротиворечивост.В наказателния процес експертните заключения не садоказателствено средство /достатъчно богата практика на ВКС в товаотношение тук само решение 795/ 1995 год. по н.д. 770/ 1995 г но/. Експертните заключения се обсъждат заедно със същинскитедоказателствени средства, за да се стигне до един или друг отговоротносно предмета на доказване в наказателния процес в цялост, илиотделни елементи от него. В случая на настоящия казус това са:авторство, деяние, съставомерност, причинна връзка /без вина иотговорност като по-широко понятие от вината, тъй като последнитедва елемента са относими към осъдителен съдебен акт/. Експертнитезаключения дават едни или други отговори в различни области нанауката, техниката и пр., не са задължителни за съда съгласнозаконовия императив, но там където те не се приемат в отделни частиили изцяло, съдът е длъжен винаги да даде изричен отговор защо неги приема.В наказателният процес се прилага и формалната логика итова е сторено от първоинстанционния съд. При анализа на фактитепо делото, приети за безспорни /стр.25 и сл./, съдът многократно еприложил този подход вече през призмата на анализа на всичкидоказателства, производни на доказателствените средства. Съдът енаправил и необходимата диференциация на преките и косвенидоказателства. Освен, че са пунктуално отделени /стр.30 и сл./, те саанализирани, естествено през призмата на повдигнатите обвинения.Но тъй като тук оплакването е за фактическите изводи настоящиятсъстав на въззивния съд намира, че не е необходимо да ги повтаряпунктуално, щом не стига до противни /достатъчно практика на ВКС втова отношение/.От друга страна обаче, въззивният съд не може да останесамо на етап декларативно споделяне на фактическите изводи, тъйкато неотговаряне на някои от възраженията на страна в процеса /вслучая прокурора и частното обвинение/ би накърнило правото им назащита, което ще представлява съществено процесуално нарушение.Вероятно дълго време въззивните съдилища не са съобразявализаконовия императив на чл. 339 ал. 2 от НПК. Като че ли това еналожило само за две години ВКС да се произнесе няколкократно поедин и същи начин /решение 68/99 по н.д. 23/99 - н.о.; р. 171/2000 по н.д. 92/2000 н.о.; р. 495/ 2000 по н.д. 423/ 2000 н.о.; р. 305/ 2001 по н.д 238/ 2001 н.о./.Условно конкретиката на оплакването за необоснованост,посочена в допълнителните съображения към протеста може да сеподраздели така:- Според прокурора наличието на множество уврежданиявърху тялото на жертвата , неточното установяване на времето нанастъпилата смърт, мястото където е намерен пострадалия иобстоятелството, че и двамата подсъдими били на посоченото място,всичко това давало основание за необосновани изводи. Трябвало дасе приеме тъкмо противното, а именно че подсъдимите са автори.Най-малко е некоректно спрямо първоинстанционния съд дасе твърди всичко това, или въобще не са прочетени подробнитесъображения на Окръжния съд именно по тези въпроси. Та налидопълнителните писмени съображения обикновено се изготвят отсъстезаващите се страни / при една предходна бланкетна жалба илипротест/ именно поради факта, че вече са изготвени мотивите напървоинстанционния съд.В този смисъл всичко изложено като възражения на стр. 3 и 4от съображенията е неоснователно и е намерило не само пълен, но иадекватен отговор от Окръжния съд, стига всички страници намотивите да бъдат прочетени и естествено осмислени- Въпросът кога подсъдимите дават обяснения или въобщедават такива е тяхно процесуално право / стр. 4 от съображенията/. Итук да се твърди, че съдът бил дал вяра само на техните обяснениясъщо е очевидно несъстоятелно. Подробно и аналитично съдът евплел в разсъжденията си обясненията на подсъдимите катодоказателствено средство и ги и анализирал през призмата на всичкиостанали доказателства с оглед всички доказателствени средства/нещо което беше посочено по-горе в настоящото решение/.- Установените от ДНК експертизите телесни секрети дапринадлежат на двамата подсъдими /оставени по техни дрехи/ и товане е отбягнало от вниманието на Окръжния съд стига да се прочетатдо край мотивите. Съдът е изследвал както следите по подсъдимите/стр. 31 и 32/ така и обектите каквито са предна и задна част отпанталоните на С. /обект 11/ и на Ж. /обект 12/. Тук е направенподробен анализ на стр. 27 и изводите изцяло се споделят отнастоящия състав. Неправилно е разбирането на прокурора, изразенона стр.3, че съществувало едва ли не решаващо вещественодоказателство, което не само било пропуснато от съда /в неговияанализ/, но едва ли не решавало казуса в полза на обвинителнататеза.И тук се остава с впечатление за невникване в решителнитемотиви на първоинстанционния съд.На първо място това веществено доказателство 35 /ноктиот дясната ръка на жертвата и върху тях попаднала ДНК наподсъдимия Ж. / не само, че не е останало извън вниманието на съда,но изрично е третирано, и то не на едно място.При подробното изложение на съдържанието на отделнитеекспертни заключения, съдът го е отразил на съответнотосистематическо място. След като той е проследил експертизите,извършени извън територията на Република България /надосъдебното производство в Република Франция стр.6-14/, съдът етретирал и множеството експертизи на територията на РепубликаБългария. /стр.14-25/. Конкретно съдебно-медицинската експертиза навеществени доказателства по метода на ДНК профилиране на И. И. /стр.14 и 15/ в т.5 на стр.15 е направена съответната диференциацияна сравнителните резултати. Тази експертиза напълно подкрепягенетичната експертиза на д-р О. . Третирани са няколко обекта/обекти 1* и 35. По една част от тези обекти сравнителниятанализ е показал пълно съответствие на профила на подсъдимия Ж. стози на пострадалия Б. В определени случаи ДНК е в примес. Това саобекти 15, 22 и въпросния 35. За съда е нямало никакво съмнение,че клетъчният материал във всички тези случаи /самостоятелен ипримесен/ е на подсъдимите С. и Ж. / при съответната разлика с огледобектите/. Специално в примесните части и по трите обекта еустановен профила на Ж. В т.6 е разгледано другото профилиранепод 179 на същия експерт. И тук подробно съдът е посочилразличните находки: кървави петна от външната страна на бежовпанталон; извлек от областта на яката на черен пуловер; кървавипетна от външната страна на преден ляв джоб на дънков панталон,като и в тази част е посочен обект 35. Обстоятелството, че няманикакво съмнение относно установен профил по въпросния обект 35 на подсъдимия Ж. е една обективна даденост, която следва да сеанализира. С други думи, съдът не само е направил правилнатаконстатация, производна на експертното заключение, но е направил исвоя фактически анализ. Така на стр.18 са анализирани включителнои следите от кръв със смесен произход от Г. Ж. и М. Б. /отновопосочените по-горе обекти 1* и 35/. По-нататък следват вече ирешителните мотиви, като конкретно на стр.27 съдът е направил свояанализ на следите по всички тези обекти. Тук следва съдът даотговори и на едно от възраженията в съдебно заседание преднастоящия състав от страна на прокурора. Твърди се, че анализът наекспертизите недвусмислено показвал, че ДНК на Ж. , там където еустановена, както и за С. , налагали извода за авторство.становенапринадлежност на телесни секрети, следи от кръв и пр. съвсем неозначава априори доказано авторство. Това би било и абсурдно катоформална логика. На това възражение съдът е отговорил подробно,последователно и обосновано на стр.23 от мотивите. Настоящиятсъстав изцяло споделя изводите за конфигурация, локализация,естество и динамика на образуване на тези следи, което е определеноот множество фактори и представлява наслагване на тези фактори вразлично съотношение. Тъй като и тук, както и в протеста, се наблягана кръвното смесване по веществено доказателство 35 /нокти отдясната ръка на жертвата/, настоящият състав изцяло препраща къмразсъжденията си относно този обект по-горе при отговора написмените възражения в протеста.Впрочем, когато се търси някакъв недостатък въвфактическия анализ на съда и някоя от страните твърди, че ималогически пропуск, то следва да има действително такъв. Окръжниятсъд изрично е подложил на анализ в тази част от мотивите смесенитеследи от кръв от Ж. и Б. Действително има един текстуален пропуск.Записано е изрично за смесените следи на двамата по гардероба идръжката на вратата за банята. Тук изрично ноктите на пострадалияне фигурират. Това обаче не означава, че съдът се е абстрахирал оттях, тъй като в предходните две цитирания не е направена никаквадискреция и трите обективни следи със смесена кръв са анализирани.От съответните експертни заключения е видно, че 9са взети проби отвсички нокти на пострадалия /А,В,С,Д,Е това е обект 35/. По нокътВ има смесени следи от кръвта на Б. и подсъдимия Ж. . Впрочемобект 35 е третиран още в обвинителното .заключение наследователя /том 38 стр. 45/. Отначало в експертизата на д-р П./третирана и по-горе/ по този въпрос е констатирано наличието нанепозната ДНК /освен тази на пострадалия/. По-късно извършенатаекспертиза във Франция установява, че тази ДНК 1 е на Ж. /същотопо-късно и в отразените находки от Специализирания институт/. Вечев съдебно заседание на 09.07.2007 год. съдът е назначил тройнасъдебно-медицинска експертиза/ С. Х. , А. Х. , А. А. /. Относимо къмзначението на това веществено доказателство е така формулиранатазадача 1 на тази експертиза/ Впрочем всички следи от кръв саанализирани подробно в това заключение, но и конкретно: /извлекътот нокът на дясната ръка стр. 25 от писменото заключение /. Едноекспертно заключение следва да се чете на първо място цялостно.Ако това би било сторено от прокурора, той би констатирал, че тазиекспертиза е извършила цялостен анализ на механогенезата наВСИЧКИ КРЪВНИ СЛЕДИ, а не само тези по ноктите. От стр. 27 достр. 30 на писменото заключение е направен подробен анализ -еднозначен и непротиворечив извод относно наличието не само, но ивъзможния начин на ситуирането на смесената кръв. Вече съвсемконкретно в съдебно заседание на 04.03. 2007 год. вещото лице С. Х.дава конкретен отговор за тази кръвна находка. Това кореспондира ина описания вече начин за наслагването на двете ДНК в съответнатачаст на писменото заключение. Тук съществува една много важнаконстатация, разбираемо неглижирано от обвинението. Вещото лице екатегорично, че в поднокътната област не са описани следи отепидермис, като елемент от поднокътното съдържание. Ако такъв бисъществувал евентуално вероятно и посоката на разсъжденията бибила по-различна. Изводът, който се прави именно в тази част намотивите на Окръжния съд е, че всички смесени следи могат да сеполучат от смесване на кръв по посочените кървящи увреждания надвамата, независимо кой от тях е бил в контакт със съответнитеобласти. Тези съществени изводи не са произволни, а напълнохармонират с фактологията, която е отразена от съда когатоанализира самата фабула. На стр.4 от мотивите е отразенонападението на непознатия нападател спрямо Б. Това е бил по-нискияот двамата посетители /извън подсъдимите/, който е ударил Б. и приполитването последният блъска в гърба Ж. Имало е взаимна борбаслед като единия от двамата мъже замахва към главата на Б. с нож иму нанася удари и пострадалият се опитва да се предпази. Ж. също ебил ударен с юмрук в гърдите, но успял да се приближи донападателя и успял да хване ръката с ножа, но при рязкото дръпванеот страна на нападателя, се получават и нараняванията по Ж. Прицялата тази събитийност има и падане на нападателя по гръб, следтова падане и на Б. върху него и в даден момент се намесва иподсъдимия С. . Всички тези телодвижения на три лица, могат даобяснят и съответните находки третирани по-горе, както иситуирането на смесен генетичен материал от две или повече лица.На няколко места в мотивите съдът е приел, че обясненията наподсъдимите отговарят както на обективните находки, така ихармонират със съответните медицински експертизи. Специално вразглеждания аспект съдът е изложил убедителен фактически анализна стр.26 и 27. Поради всичко това, само текстуалното пропускане настр.7 на обект 35, не води до друг логически извод за възможнотоналичие на смесените следи от кръв, но и за тяхното причиняване.По този начин се касае до един мним пропуск, а не до някаквоключово доказателство, което да не е било анализирано всъвкупността от доказателства.За пореден път настоящият състав на въззивния съд набляга/включително и в контекста на горното оплакване/ на финалните ианалитични изводи на стр.30-32 от мотивите, където отново съдътподлага на подробен и диференциран анализ всички годнидоказателства преки и косвени, както за евентуалното авторство инеговата доказаност, така и за евентуалния мотив.- Най-малко е странен от логическа страна въпросът, койтокато риторичен си задава прокурорът и подчертан с курсив. / стр. 5/ Инастоящата инстанция не може да отговори на въпроса защонеизвестните нападатели са били само двама, а не трима Изводакойто се прави тук от прокурора подсъдимите да визирали себе си еповече от опростенчески.- На стр. 7 прокурорът счита, че било нелогично назначаванена геодезическа експертиза. Никакви съображения, нито реалнаполемика. Не може да се твърди нелогичност. Впрочем тазиекспертиза има съществено значение по делото. Същата е назначенас протоколно определение на съда в заседанието на 02.04.07г.Защитата е поискала назначаването й, а прокурорът изрично е заявил/стр.5/, че не се противопоставя на искането за тази експертиза.Всички страни са се съгласили и съдът е поставил задачата накомплексна картографска експертиза, със задачите не само назащитата, но и допълнени от гражданския ищец /стр.7/. Това еоформено и в адекватния процесуалния акт, какъвто е съдебнияпротокол и в присъствието на страните. Правен абсурд би било да сетвърди, че последващият съдебен акт от 03.05.07г. на съдиятаопорочава самото назначаване на експертизата. Дали ще бъденаречен определение или разпореждане, съдебният акт /всъщност еразпореждане/ на стр. 60 и 61 само определя персонификацията накомплексната експертиза /две хабилитирани лица/. Това, че еподписано само от докладчика не може да опорочи предходноформираната от съдебния състав воля, публично пред страните. Не едопуснато не само съществено, но никакво процесуално нарушение.Впрочем за пълнота следва да се отбележи, че никоя от страните,най-малко публичното и частното обвинение са атакувалипроцесуалните предпоставки на назначаването на експертизата, нитоадекватния начин на нейното назначаване. Друго би билоположението, ако съдебният протокол не бе подписан от лицата,които следвало да го подпишат. Но и това не е налице. И такапрокурорът в съображенията се е задоволил тук да спомене самонелогичност.Каква нелогичност като прави впечатление, че по реда насъбиране на доказателствата и съответните доказателствени исканияпрокурорът не се е противопоставил при назначаването нагеодезичната експертиза. В с.з. на 2.04.2007 г. прокурорът е изложилпозитивно становище относно назначаването на такава експертиза стр.5 съд.протокол. Съдът е назначил с определение такаваекспертиза и задачата е поставена на хабилитираните вещи лицадоц.д-р А. А. геодезист и д-р по физика Стефан Л. Вещите вица саизготвили експертното заключение, което е прието от съда и всъдебно заседание на 14.05.2007 г. /стр.3 съд.протокол/ прокурорът енямал никакви резерви и въпроси към вещите лица. В последствиезащитата е поискала допълнителна такава експертиза. Тук прокурорътне само, че не е възразил, но изрично е заявил, че не сепротивопоставя /с.з. на 14.05.2007 г. стр.18/. Допълнителнатагеодезична експертиза е изготвена и приложена /стр. 118-131/. В с.з.на 09.07.2007 г. всички страни са приели експертното заключение исъдът го е включил в доказателствения материал. Настоящият съд сеизправя пред необходимостта на пръв поглед излишно да препращакъм съдебни протоколи, но това е сторено за да се илюстрира липсатана каквито и да било резерви по допускането на двете експертизи, аоще по-малко е оспорена тяхната обоснованост, научност иобективност.Логична последица на това е, че в пледоарията по съществопред окръжния съд представителят на обвинението въобще не етретирал изводите на геодезичната експертиза, нито надопълнителната такава, но това вече е единствено и само защотоизводите в експертните заключения съвсем не са в унисон собвинителната теза.След като и прокурорът като страна в състезателния процес еприел необходимостта от двете експертни заключения, съгласил се ес изводите, едва сега при този първоинстанционен съдебен акт,където съдът ги анализира и интерпретира, като че ли тогава вечепрокурорът започва да се съмнява в изначалната им необходимост. Вдействителност, когато страна в процеса няма какво дапротивопостави същностно на изводи на съда, полемиката се заменяс нелогични ремарки. Тук липсва каквато и да е полемика с изводитена окръжния съд на л.24 и 25 от мотивите. По абз.13 и 14 на мотивитеи относно тези две експертизи, съдът е дал напълно обоснован изадоволителен отговор не само, но е включил в представното сисъдържание тези обективни изводи с подкрепящи ги гласни доказа-телства /показанията на свидетелите М. особено на П. М. стр. 31/.Именно така свързва изводите си окръжния съд двете експертнизаключения, са поставили вече със свидетелските показания на М. Б.и П. М. /особено на последния/. Важните обстоятелства, коитоустановяват тези свидетели вече бяха разгледани по-горе.Същото важи и за претендираната нелогичност за допуснатаи назначена съдебномедицинска експертиза извършена от д-р Д. Х. ,д-р А. Х. и д-р А. А.Тук вече следва да се направи последователнатадоказателствена, а оттам и логическа връзка на базата наобясненията на подсъдимите, всички експертизи /а в конкретнияслучай най-вече геодезичната експертиза/. Така са поставениобясненията на подсъдимите и се разглеждат заедно и съсзаключението на тази експертиза. Ако се подходи така, ще сеустанови и чрез формалната логика една фактическа обстановка,която изцяло оборва тезата на публично и частно обвинение.Действително обясненията на подсъдимите в наказателнияпроцес са защитно, но те са и доказателствено средство /пребогатапрактика на ВКС в това отношение/. Съдът няма правно нито априорида ги кредитира, нито да ги отхвърля, а трябва да ги анализира заеднос всички други доказателствени средства. На първо мястовнимателния прочит на обясненията на подсъдимите налага извода запоследователност, хронология, вътрешна логика и никакви вътрешнисъществени противоречия. Естествено е една фактическа обстановкада не се възпроизвежда матрично нито от свидетели, нито отподсъдими. Разпитите в съдебно заседание на двамата подсъдими саповече от 7 години от събитието, стига разбира се страните да иматдоброто желание да ги прочетат докрай, не само, а и последователно.В конкретиката вече на динамиката на сбиването картината от С. С. епредадена подробно на стр.88 и 89. Има толкова конкретика, чецялата тази събитийност не би могла да бъде измислена катозащитна позиция. Без съмнение само това разсъждение не може дабъде достатъчно. От свободния разказ на този подсъдим сеустановява, че има политане и блъскане, като единият непознат занего мъж, който разглежда папка и говори на френски с другия /С. неговори френски/ подсъдимият вижда в ръката на единия от тях нож.Но лицето само се опитва да нападне. В този първи момент не М. Б. ,а и другият подсъдим /Жоро/. Целта на нападението всъщност е билаименно М. Б. По-нататък телодвиженията на стр.89 са посоченипоследователно. Стига се до едно меле, но в един момент нещата сеуспокояват и към този момент лицето и ръцете на М. са целите вкръв, дословно посочено на стр.89. Това е един много важен факт.Към този момент никой не знае какви биха били бъдещите рани,находки по Б. , нито видовете рани, а още по-малко кои биха могли дабъдат смъртоносни. В тази конфликтна ситуация двамата подсъдимиразбираемо, шокирани и уплашени напускат квартирата.В тази част обясненията следва да се сравнят с обяснениятана другия подсъдим. Подс. Г. Ж. е дал обяснения на 09.07.07г. /стр.4-13/. Относно сблъсъка на четиримата, той дава същата картина. Ощеот момента, когато засичането е било в асансьора междуподсъдимите и третите лица /подробно посочено на стр.7/. Тозиподсъдим за разлика от първия знае френски. Той предава и еднавербална комуникация, която не може да бъде измислена /тя ежитейски логична/ тъй като пострадалият е адвокат, работи въвфренска адвокатска кантора и би могъл да има всякаквивзаимоотношения с клиенти, с други лица, а такива взаимоотношениябиха могли да бъдат и с финансов оттенък. Но и тук картината наблъскането и сбиването е предадена подробно, илюстрирано еповедението на двамата непознати. До този момент има удряне сюмрук, замахване с нож /но към лицето на М. / и в един момент призащитна реакция нападателят реално порязва ръката на Ж. Имало еритници, но в крайна сметка същественото е това, че няма нанесенитравми върху пострадалия в жизнено важни органи, които към тозимомент или след минути да доведат до летален изход. Неслучайна е и пряката реч на един от костюмираните: Спрете,достатъчно ще се намери някакво решение. Това е по-високият, но ипо-ниският преустановява действията си. Не само това, но дваматаподсъдими са помолени от костюмирания да излязат и да ви няматук. Има и вербална заплаха и вероятно поради това защитата искада се ползва и от по-късно проведения разговор по телефона във видна СРС, нещо което настоящият съд изключи. Важно е това, че притръгването по М. има кръв, но по ръцете и лицето. /Мартин заедно семие с тях/. Интересен е и по-нататъшния разговор. Явнорезултативно обстановката се е успокоила до известна степен итогава подсъдимите, преоблечени с дрехите, които С. носи в багажа, всака, те напускат квартирата. Не случайно настоящият състав такаподробно цитира тези обяснения. Те вече следва да се свържат и съссъдебно-медицинската експертиза на д-р С. , д-р А. д-р А. . В своетописмено заключение, на две места, те разграничават различнитетелесни увреждания, които е получил пострадалият. От една странатова са една група наранявания, които са по лицето и ръцете напострадалия пробондо-порезни рани и порезнени наранявания,които не засягат жизнено-важните органи и магистралните кръвоноснисъдове и не са смъртоносни /стр.31/. Смъртоносните наранявания сасъвсем на друго място в областта на шията със засягане на съннатаартерия и яребната вена в областта на гръдния кош, с увреждане набелите дробове, аортата и сърцето. Тази диверсификация еинтерпретирана и устно от вещите лица с съдебно заседание на04.03.08г. /в.л. Станислав Т. стр.3/. И тук нещо съществено - вещителица изрично са подчертали и в писменото заключение /стр.33/ и приустната интерпретация, че не може да се прецезира точно времето нанастъпване на смъртта. И в огледния протокол тя не е отразена. Всъдебно заседание /стр.3 и 4/ А. е заявил, че е напълно възможно даима времеви интервал между различните групи наранявания. По тозиначин еднозначният извод, който следва да се направи е че следевакуирането на двамата подсъдими, последните са оставилипострадалият и двамата нападатели след един побой, но не толковатежък и с рани, които не само че са повърхностни, но не са исмъртоносни.И тук вече следва да се третира на трето място геодезичнатаекспертиза и нейните изводи. Настоящият състав изцяло споделя, чее установено времето на пребиваване на подсъдимите в дома на Б. не повече от 10 минути. /стр.28/. На четвърто място вече енеобходимостта от съпоставяне на обективните данни от тазиекспертиза със свидетелските показания на свидетелите М. ./третирани в мотивите на лист 30 и 31/. Но не толкова съществени санейните показания. Свидетелят М. установява вече факти наевентуално насилие, но след 24 часа, когато двамата подсъдими сабили извън Париж. А свидетелят Д. /разпечатка на проведени няколкоразговора от телефонна кабина на ул. Дидро 2* в 21:32 и 22:18/. Авъв 22:36 подсъдимите са тръгнали с влак 5* за гр. М., където Ж. ебил глобен в 23:50. /свид. Фабрие Ф. и приложената квитанция заглоба/. Едва ли някой би се наел да твърди, че има обратно връщанеот страна на подсъдимите за момента, към който свидетелят М. давапоказания. Няма как подсъдимите да се телепортират от пътуващиявлак обратно в жилището на пострадалия. А самите показания на М.трябва да се четат подробно, а не само да се приповтарят думите,които е чул. Всяка чута човешка реч има свой контекст и ситуиране. Втом 12 на стр.38 и 39 е материализиран разпита на М. Свидетелят севръща през нощта на вторник срещу сряда /инкриминираната дата/ итова е някъде между 00:30 и 01:30 часа. Първоначално той не можеда разпознае гласовете, но е категоричен, че не се касае само за единчовек. Първоначално помислил, че са араби. По-късно обаче той чувавече ясно вик: Не прави това, на френски. Запомнил е товаизречение. Гласовете били гръмки /т.е. останалите/, а в конкретнияглас е имало паника. Той даже помислил, че някой иска да се хвърлиот прозореца. Това изключва всякакви химерични хипотези това да сагласове от улицата или от съседен блок. Този свидетел живее не всъседна сграда, а апартаментът му е на петия етаж в същата сграда -точно под апартамента на шестия етаж, където наемател епострадалият. На изричен въпрос дали е чул разговор на български,свидетелят отговаря категорично с не. Тук следва да приложи отновоформалната логика. Даже и хипотетично да се приеме, че по някаквисили извън тези на физиката един от подсъдимите /този който говорифренски Ж. / да би бил там, то в такива критични моменти за животана дадено лице викът за помощ никога няма да бъде на друг, освен наматерния език. Впрочем тази последна ремарка е напълно излишна,но тя се прави само за да се илюстрира сериозната доказателствена илогическа връзка между обяснения на подсъдими, два вида експертнизаключения и свидетелски показания за реално възприети реплики внощта на убийството. За съда няма никакво съмнение, че именно потова време непознатите за подсъдимите лица са извършвали вечесъставомерното деяние с тези травматични увреждания, които садовели до смъртта. Тук вече следва да се разгледат и кратките, нодостатъчни показания на М. Б. /стр.32-33/. Тя реално познавапострадалият като наемател, но има релефен спомен за вечерта на17.07. във времевия интервал 20-21 часа. Тя просто е чуле шум отапартамент 157, но не става въпрос нито за викове, нито за хрипове,/изрично посочено в показанията/ но е чула неестествен шум. Товаименно е шума от съприкосновението и борбата между четиримата, закоето така подробно дават обяснения подсъдимите. Явно мъжът,когото е видяла в кабината на асансьора е някакво съвсем друго лице,непознато за нея и няма как да бъде някой от петимата, които къмтози момент са в апартамента. Освен това тя не може да каже от койапартамент е излизал този човек.Така от обясненията на подсъдимите, геодезичнатаекспертиза, изводите на съдебно-медицинската експертиза,посочените по-горе телефонни разговори от уличната кабина,свидетелските показания за наложената глоба и самата квитанция заглобата и на последно място показанията на П. М. , налагатеднозначният извод. Не може да се приеме, че към 21:15 часа, когатоподсъдимите напускат квартирата /потвърдено от установенитетелефонни разговори от телефонната кабина на ул. Камбро/, напострадалия са нанесени смъртоносните удари до 21:00 часа. Именнопоради това свидетелят М. дава показания за много по-късен час, къмполунощ, с тази вербалност за помощ.Тук като, че ли на стр. 7 вече прокурорът некоректно внушава,че едва ли не съдът си бил поставил предварителна задача , даоправдае подсъдимите и да уважи лъжите им / ! - стр. 7/ .- Най-неубедителен е опита в края на тези съображения да сесанира един изначален пропуск от обвинителен акт за липса накаквато и да било обосновка относно мотива, който евентуално да едовел обвиняемите до умисъл за лишаване от живот на техния бившсъученик. Вероятно това е станало поради обстоятелството, че и товане е убягнало от анализа на Окръжния съд / стр. 33/.Прави впечатление, че в това отношение самиятобвинителния акт е прекалено пестелив. От неговата конструкцияличи, че от стр. 1 до стр. 7 има една правилно хронологическипроследена фактология и изведнъж на стр. 7 е отбелязано: Анализътна доказателствата сочи и вече на стр. 8 е формулирана правнатафигураРеално липсва какъвто и да било анализ, не само на мотивано и на действителните отношения между пострадал и подсъдимиоще повече, че са съученици /завършили една и съща гимназия/. Несамо се познават, но Ж. и Б. са близки приятели и винаги са били вдобри отношения. Докато Ж. е учел във Франция двамата се виждаличесто, коментирали са живота си, обучението, перспективите забъдеща професионална реализация. Винаги при този родпрестъпления следва да се търси мотивът било в предходниотношения, било поради някакъв инцидент /който може да има личен,имуществен и пр. характер/, но той не може да се предпоставя. Едвали е необходимо да се посочва многобройната и непротиворечивапрактика на ВС /ВКС/ за мотива. И все пак една препратка не еизлишна. Всяко умишлено деяние задължително предполаганаличието на мотив /решение 4 по над.дело 5/1999 ВК/. Другорешение Върховния съд е отбелязал, че действително мотивътпровокира формирането на умисъл /решение 82/ по НД 63/ 85на н.о. Правната теория е пребогата с разработки, а ако справка спо-стари научни изследвания би създала затруднения за някои отстраните, настоящият състав препраща към най-новите изследванияпо Проблемите на наказателното право./проф. Димитър Михайлов Обща част, стр.319 и сл., издание 2007 г./ Мотивът се обуславяобективно от определени потребности, които се пречупват презиндивидуалните особености на личността и вече посредствомнабелязаната цел на дееца той мислено отново се свързва с обекта./стр.328/. Това фундаментално схващане изразява разбирането заедин sui generis мисловно-интелектуален кръг в съзнанието на дееца.Този цитат потвърждава изложеното по-горе схващане, че личносттана дееца не може да се постави пред деянието с неговите обективни исубективни признаци.Без съмнение тази доказателствена липса не опорочава единобвинителен акт, щом той формално отговаря на изискванията на чл.246 ал. 2 от НПК. Така, че не може да се търси допуснато същественопроцесуално нарушение от прокурора, включително и през призматана Тълкувателно решение 2/2002 на ОСНК на ВКС. Но макар и дане страда от формален пророк обвинителния акт е непрецизен, тъйкато прокурорът е не само длъжен, но и овластен да съблюдаваобезпечаване правото на защита, наистина в по-малък обем от съда,но все пак е недопустимо един съществен елемент от субективнатастрана /извън формата на вината/ да остане въобще незасегнат.В пледоарията си пред първоинстанционния съд прокурорътизцяло се е абстрахирал от необходимостта от посочване наевентуален мотив. Впрочем по същество пред първоинстанционниясъд има едно бегло проследяване на фактите, през призмата надоказателствата, но никакви логически изводи, а само еднообобщително изречение на стр. 9, което е изцяло декларативно, аименно, че логическия анализ на множеството косвени доказателствасочел на един единствен извод за авторство на деянието.Да не бъде доказан мотива в наказателния процес означаваили съответна процесуална небрежност, каквато реално не е налице,или от друга страна тази липса на мотив е производна на по-главното, а именно липса на доказаност по един несъмнен начин наавторството на едно престъпление.И сега в настоящите съображения да се твърди, чеубийството е извършено с користна цел, а именно отнемане намобилен апарат активиран със сим карта и кредитна карта е логическиnon sens. Пострадалият както и подсъдимите са възпитаници начетвърта езикова гимназия в гр. В.. Тук е необходима и еднаремарка относима към възражението на А. п. пред настоящия съставотносно факта, че подсъдимият С. не може да не знае френски, следкато е завършил Френска гимназия в гр. В.. Макар и да не е ноторноизвестно, широко известно е /не са необходими тук и някакви писменидоказателства/, че елитната Френска гимназия в гр. В.. Ж. Кюри от1958 г. до средата на седемдесетте години съществува в своя чиствид. Впрочем в тези години не едно самостоятелно езиково училищезагуби своята автономия /това не важи пр. за френската и английскатагимназии в София, които запазиха своята самостоятелност/. Така следокрупняването френската гимназия в гр. В. съчетава вече и английски,както и испански паралелки. В този смисъл от тогава наименованиетона въпросното училище е Четвърта езикова гимназия. Така следвада се отговори и на въпроса на прокурора защо подсъдимият С. незнае френски, тъй като той е завършил испанска паралелка, а и невинаги втори език там е френски. Общото обаче е, че млади хоразавършили едно от елитните училища в страната, някак трудносъвместяват в ценностната си система мотиви за користно отнеманена подобни вещи, едва ли не с улични похвати. Безспорно несъществува формално и неформално образование от индивиди, нитоотделен индивид, на които априорно да бъде отречена възможносттада извършат всякакъв род престъпления, включително и най тежкитепротив личността. И все пак в конкретиката на настоящия казус битрябвало да бъде установен действителен, а не някакъв мним мотив.Вероятно и поради това, такъв липсва в обвинителния акт.В този контекст, всяко едно конкретно възражение, развито всъображенията и относимо към оплакването за необоснованост, елишено от основание, поради което и това оплакване не може да бъдеуважено от настоящия състав на въззивния съд.

Малко си неграмотен. И на теб не ти е ясна разликата между "и" и "й".

ei nai setne adektvtna prisada po na6eto nakazatelstvo no hubavo 4e ima6e natisk ot van za koeto e jalko 4e natiskat ne be6e grajdanski no pri nas lipsva grajdanska poziciq ili po to4o lipsa na grajdani