Венеция - градът на любовта, родният град на на Казанова. Град, изпълнен с хиляди туристи, монументи, дворци, кораби и корабчета, гондоли, круизи и пак туристи.

Август е. Температурата е към 30 градуса. Жегата очевидно не пречи на туристическия поток, който напълно е превзел всички малки и по-големи улички на най-романтичния град в света. За музеите и катедралите няма да уточнявам.

Освен за местните жители, за които туризмът е основен поминък, туристите са добре дошли и за хилядите гълъби на прословутия площад Сан Марко, които постоянно биват хранени с пакетчета царевица за едно евро. Гълъбите са нон стоп гладни и за малко царевица са готови на всичко - ще ти се качат на раменете, на главата, сигурно и на носа, ако успееш да закрепиш там зрънцето. Понякога пернатите стават хищни и нагли и започват ожесточено да те кълват за шок и ужас на хранещите ги дечица, и не само.

Минаваме покрай легендарните гондоли - изглеждат красиви и внушителни. Удоволствието обаче струва между 60 и 120 евро в зависимост от способността да се пазариш, времето на деня и мястото, от което тръгват.

Решаваме, че няма да се спазарим подобаващо и се отправяме към местния градски транспорт – разбирай корабче. 3,10 евро струва двупосочен билет между две точки в града. 10,50 евро пък е еднодневна карта за всички линии, включваща и 90-минутна разходка по Канале Гранде. Подобно на софийския градски транспорт корабчето е претъпкано и със зъби и нокти трябва да се бориш за по-хубавите места (т.е. да си прав, но не набутан най в средата между няколко местни съмнителни италианци, азиатци мулати и т.н.).

Корабчето тръгва. В миг забравяш жегата и блъсканицата и започваш да се любуваш на множеството дворци, катедрали, храмове и очарователните венециански тесни къщички. Поразява обаче големият контраст между постройките - грохнали сгради с паднала мазилка до нови лъскави хотели. В самия канал, от който много учудващо не се носят никакви миризми, пък се редуват лъскави частни яхти с едвам кретащи моторници.

Връщаме се на Сан Марко - площадът, подобно на катедралата, носи името на светеца-покровител на града. По пътя хапваме сандвичи за 3.50 евро и понеже не можеш да седиш на масите на ресторантчето „без да пиеш“ си поръчваме и литър минерална вода, която ни излиза 5 евро.

Утолили глад и жажда, разглеждаме задължителните забележителности, концентрирани около площада - катедралата “Сан Марко”, съхранила в себе си богатствата на Венецианската република, и Камбанарията - един от символите на Венеция, който в продължение на векове е задавал ритъма на живот на венецианците; Двореца на дожите – официална резиденция до краха на Венецианската република през 1797 г., където се наслаждаваме на изкуството на Тициан, Тинторето и Веронезе; Мостът на въздишките, наричан така заради въздишките на затворниците, които, влизайки в затвора, виждали за последен път венецианската лагуна. Във въпросния затвор е лежал и световноизвестният любовник Казанова – тикнат зад решетките заради множество престъпления, доста от тях сексуални. Той обаче успява да избяга и се връща в родния си град след 18 години странство из Европа.

Екскурзоводка ни разказва как учени разкрили, че легендарният любовник за закуска е похапвал по 50 стриди, след което при всяко преспиване с дама не падал под "шест надбягвания", а рекордът му за една нощ с една жена бил 14 пъти.

Пак сме на площада. Оглеждаме се. Туристите са още повече, но явно са се поизморили, защото са насядали и налягали по стълбите около монументите. Трудно си намираме свободно местенце за кратка почивка. Бързо обаче ставаме, защото се оказва, че местенцето е резервирано за местен клошар, от който се носи сещате се каква миризма. Ставаме. Пресреща ни циганка с бебе в ръце, обяснява ни колко сме красиви и си тика паничката с дрънкащи стотинки, пардон евроцента. Доволни сме. София вече съвсем не ни липсва и явно съвсем сме се доближили до Италия, съдейки и по голямата мръсотия и италианските шофьорите, които е по-вероятно да те сгазят и напсуват, отколкото да ти направят път, въпреки че си на пешеходна пътека.

Денят е към края си - време е да хванем корабчето, за да си стигнем до хотела. Решаваме другия път, когато сме във Венеция, да си купим стриди:)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase