Бившият президент Доналд Тръмп често бе обвиняван в пълно пренебрежение към истината. И все пак някои от лъжите на неговите предшественици варираха от странни до ужасяващи.

Как Тръмп се сравнява с останалите президенти на САЩ, ако става въпрос за истината?

Когато Саддам Хюсеин нахлу в богатия на петрол Кувейт през август 1990 г., президентът Джордж Х. У. Буш изръмжа: "Това няма да стане". Но тъй като американските войски бяха прехвърлени в Персийския залив, американската общественост се съмняваше в оправдаността на военните действия. През това време кувейтското правителство в изгнание незабавно нае американска фирма за връзки с обществеността Hill & Knowlton, чийто офис във Вашингтон се управлява от бившия началник на кабинета на Буш.

Фирмата за връзки с обществеността е обучила предполагаем свидетел, представен като 15-годишно момиче, наречено "Наира", да се разплаче пред американските конгресмени през октомври 1990 г., разказвайки ка иракските войници са влезли в болница в Кувейт, извадили са бебета от кувьозите им и са ги оставили да умрат на студеният под.

Репортерите бяха уверени, че Наира използва фалшивото име заради страх от репресии срещу семейството си в Кувейт.

След края на войната обаче стана ясно, че тя е дъщеря на посланика на Кувейт в САЩ, а нейната история е напълно измислена, както Джон Макартър разказва подробно в книгата си "Втори фронт, цензура и пропаганда през войната в Персийския залив през 1991 г.".

Документирано е, че Буш е разказвал публично тази история поне шест пъти, докато е подклаждал войната. "Бебета, изтеглени от кувьози и разпръснати като дърва за огрев по пода", казва президентът по време на реч пред американските войски в Саудитска Арабия.

Макартър пише, че измамата е помогнала за обединяването на американския народ зад призивите за военни действия. През януари 1991 г. военната резолюция на Буш преминава през Сената. Шестима сенатори цитират историята за бебета, извадени от кувьозите, като оправдание за разрешаване на конфликта. Операция "Пустинна буря" стартира дни по-късно.

Иронията е, че изглежда бебетата наистина са загинали, след като са били извадени от кувьозите по време на първата война в Персийския залив, но това се е случило при мащабна въздушна атака, водена от САЩ.

През първата нощ на бомбардировките, тъй като електричеството спряло по време на експлозиите, паникьосани майки извадили новородените си от машините в педиатрична болница в Багдад и се скрили в студено мазе, където са загинали повече от 40 новородени, според съвременен доклад на "Ню Йорк Таймс".

Те бяха сред хиляди цивилни, загубили живота си в 42-дневния конфликт.

Макар никога да не е установено, че Буш е знаел историята на инкубаторите, която той многократно е разказвал, е неоснователна, като цяло се очаква Белият дом да провери твърденията на президента - особено толкова ужасяващи.

Американските журналисти успяха да развенчаят показанията на Наира чак след войната. Противоречието е пропуснато от скорошната биография на Буш и от блестящото отразяване на президентството му, когато той почина през 2018 г.

Твърденията за президентска непочтеност обаче се проверяват усилено по време на мандата на Тръмп. Washington Post поддържа база данни с изявления на Тръмп, над 30 000 от тях, за които твърди, че са неверни или подвеждащи.

Много от тези изказвания, като например за голф уменията му, богатството му или дали е валял сняг на някое от ралитата му, звучат относително дребнаво. Други, като например твърденията, че той умишлено е подвел американския народ за тежестта на коронавируса, или неговите необосновани твърдения, че изборите за Белия дом през 2020 г. са фалшифицирани, са много по-вредни.

Бенджамин Гинсбърг, автор на "Американската лъжа: Правителство от хората и други политически басни", казва, че що се отнася до президентските лъжи, някои са много по-последователни от други. Той цитира измамни изказвания на сина на Буш, президента Джордж Буш, докато се опитва да пробута продължение на войната срещу Ирак на американската общественост. Те включват съмненията на разузнаването, че иракският президент Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение, и намек, че може дори да има ядрено оръжие, и твърдение, че е съюзник на Ал Кайда.

Проф. Гинсбърг казва, че "оръжията", които водят до военни действия, са най-вредните от всички и че Тръмп не е толкова виновен, колкото някои от неговите предшественици в това отношение. Преподавателят по политология от университета Джон Хопкинс в Балтимор добавя: "Проблемът е, че процесът на американски президентски подбор е коренно опорочен и произвежда чудовища. Това изисква години на отдаденост и само най-арогантните, амбициозни и нарцистични личности биха били склонни да направят такова нещо."

Едно време американците се доверяваха почти по детски на своите главнокомандващи. Те бяха почитани като полубогове. Но кога това се промени?

Много историци датират този разрив с Линдън Бейнс Джонсън, въпреки че той далеч не е първият президент, който мами. Братът на Джордж Кенеди, Робърт Кенеди, веднъж казва за Джонсън: "Той просто лъже непрекъснато за всичко. Лъже дори когато не трябва да лъже."

Напъните на Джонсън за войната във Виетнам включват използването на морска атака от август 1964 г., която никога не се е случила в Тонкинския залив, за да ескалира драстично конфликта.

"Не сме на път да изпратим американски момчета на 9 или 10 хиляди мили от дома, за да направят това, което азиатските момчета трябва да направят за себе си", каза той на избирателите два месеца по-късно в Акрон, Охайо. След като е избран, Джонсън тихо изпраща първите американски бойни сили в джунглите и оризовите поля в зоната на войната, като в крайна сметка разполага повече от половин милион войници.

Непрекъснатото говорене на Джонсън за тази външнополитическа катастрофа оживи американския политически живот и накара журналистите да измислят евфемистичен термин за неговата администрация: пропастта в доверието.

Неговият наследник, Ричард Никсън, се кандидатира с обещание да донесе "почетен" край на касапницата във Виетнам, преди да разшири конфликта чрез тайно бомбардиране на неутрална Камбоджа. И все пак поредното прикриване - скандалът с Уотъргейт, развратна кражба от негови поддръжници, за да подслушват политическите си опоненти, унищожи президентството на Никсън.

Някога американските деца бяха учени да казват истината с помощта на морална приказка за президентската честност, която сама по себе си не беше вярна. "Не мога да кажа лъжа, татко", е добре познатата реплика от историята за младия Джордж Вашингтон, който признава на баща си, че е разцепил черешата си с брадвичка. Тази история е напълно измислено от първия биограф на президента. Бащата на нацията всъщност също не е над лъжата.

През 1788 г. той се опитва да пренапише историята, като твърди, че е бил стратегическият визионер зад победата над британците в Йорктаун седем години по-рано по време на Революционната война. Но всъщност неговите френски съюзници бяха ръководителите на решителната битка във Вирджиния. Вместо това Вашингтон упорито спори за атака срещу Ню Йорк, както отбелязва Рон Черноу в биографията си за първия главнокомандващ на САЩ от 2010 г. Тук лежи първородният грях, ако щете, на президентската двуличност.

Някои лъжи, изречени от обитателите на Белия дом, са странни.

Томас Джеферсън каза на европейски натуралист, който е пренебрегнал фауната на Новия свят, че вълнестите мамути бродят по неизследвания американски Запад. А през 1983 г. президентът Роналд Рейгън твърди, че е заснел зверствата в нацистките лагери на смъртта, докато е служил като фотограф на Сигналния корпус на американската армия в Европа. Той разказа тази история на израелския премиер Ицхак Шамир в Белия дом. Рейгън никога не е напускал Америка по време на Втората световна война. Малцина си спомнят тази умопомрачителна лъжа.

Много от коментарите на Тръмп в каталога на Washington Post несъмнено ще се окажат еднакво забравими.

Един историк обаче твърди, че неотдавнашният наемател на 1600 Pennsylvania Avenue, поради огромния обем на неговите лъже, е унищожил самата идея за споделена истина в американската политика. "Чуваме президентските лъжи още от началото на републиката", казва професор Ерик Алтерман, автор на "Лъжа в държавата: Защо президентите лъжат - и защо Тръмп е по-лош". "Но Доналд Тръмп е чудовището на Франкенщайн в политическа система, която не просто толерира лъжи от нашите лидери, но започна и да ги изисква."

Проф. Алтерман казва, че бунтовниците от Капитолия, радикализирани от конспиративни теории за откраднати избори и сатанински кабали, подчертават степента, до която Тръмп е вдъхновил "създаването на цял свят на нереалност".

Полезен урок за граждански практики за това как президент, който е бил хванат в лъжа, реагира далеч от камерите, може да бъде намерен у Уилям Джеферсън Клинтън. През януари 1998 г. той с възмущение отрича пред репортери да са имали някакви сексуални отношения с стажантката от Белия дом Моника Люински. Но разследването дали той е излъгал под клетва изслуша графични доказателства за техните взаимоотношения, включително че президентът използва пура като секс играчка, след като кани 22-годишната стажантка в Овалния кабинет.

Вместо да изпитва срам заради измамата на нацията, Клинтън изпитва лично облекчение, според биографията на Джон Ф Харис, The Survivor. Докато се готви да излезе по телевизията през август 1998 г. и да изрази разкаяние, президентът казва на близък приятел: "Лъжата ме спаси".

Клинтън мисли, че различните нелепи обвинения са спомогнали американският народ постепенно да се примири с неговите лудории, в крайна сметка спестявайки политическата му кариера.

Всичко това е тъжно напомняне за благословията, изсечена в камината на държавната трапезария на Белия дом:

"Нека никой, освен Честните и мъдреците, никога да не управлява под Този покрив."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase