100 дни президент на САЩ: Къде сбъркахме за Джо Байдън?

Може би той не е толкова скучен, колкото изглежда
28 апр 2021 21:30, Нели Христова
146
100 дни президент на САЩ: Къде сбъркахме за Джо Байдън?
Снимка: БГНЕС

За пресслужбите на Белия дом, които в продължение на четири години въздържаха son et lumiere шоуто на Тръмп, последните три месеца бяха предизвикателство. Преходът от Тръмп към Джо Байдън беше като преминаване от ежедневна лула с крек към малка бутилка нискоалкохолна бира веднъж седмично.

Ежедневните брифинги в Белия дом сега са спокойни. Няма битки, няма назоваване на имена. Няма бурни публикации в Twitter посреднощ, няма подкупи за порно звезди, няма неприятни митинги на MAGA.

И така, всичко това означава ли, че тези 100 дни от президенството на Байдън са скучни? Абсолютно не. Това е далеч по-интересно президентство, пише BBC, отколкото някой от нас си е представял.

Доналд Тръмп винаги е имал око за визуалното и скандалното. Той знае как да направи себе си център на внимание. Изглежда, че Байдън се наслаждава на липсата на хистрионика и изглежда смята, че е важно хората да се съсредоточат върху това, което той предлага, а не върху това, което казва.

В началото се смяташе, че 78-годишният Джо Байдън ще бъде преходен президент. Той ръководи САЩ, за да понижи политическата температура, да се опита да излекува една разделена нация, да се справи с абсурдната политика в отговора срещу COVID, да подобри разпространението на ваксините, да изцеди отровата от тялото. Но освен това - да не направи твърде много.

Той назначи до голяма степен технократичен кабинет, вероятно за изпълнение на управленски функции. Може би за да накарате влаковете да се движат навреме, но да не променят целия подвижен състав, да не говорим и за промяна на габарита на железопътната линия. Подходяща амбиция за Amtrak Joe.

Но може би сме сбъркали с всичко това. Възможно ли е, че далеч от това, че е преходен, той е трансформационен?

И тази дума не се носи с положителна или отрицателна конотация - тя е просто изявление, основано на амбицията на това, което виждаме досега. И избирателите скоро ще решат дали е за добро или за лошо.

Нека започнем с пакета от стимули от 1,9 трилиона долара.

Заглавието от приемането на този непоколебим законодателен акт беше, че почти всички възрастни американци ще получат чек за 1400 долара, за да се справят с трудностите, причинени от пандемията. Това означава пари в брой на много американци и спечели огромно одобрение - както от демократични, така и от републикански избиратели - въпреки че нито един депутат от републиканската партия не би подкрепил предложението.

Но погледнете отвъд заглавието и повдигнете капака на тази политика още малко. Има какво да се види. Може би най-значимото е удължаването на данъчните кредити за деца. По-бедните семейства скоро биха могли да получават до 3000 долара на дете годишно. Смята се, че тази мярка буквално ще изведе милиони младежи от бедността. Както стоят нещата, тази мярка е само за 2021 г., но в Белия дом е ясно, че Джо Байдън иска да направи това постоянно.

Това е основна част от социалната политика.

С приемането на пакета от стимули - или Американския спасителен пакет, както се нарича по-правилно - Байдън искаше да коригира нещо, което смяташе, че Барак Обама е сгрешил, когато бе на власт и наследи кашата на финансовата криза през 2009 г. Да ,Обама прие различни мерки, които бяха възприети като твърде предпазливи, не е достатъчно амбициозени.

Едно прозрение, което Байдън е заимствал от времето си като вицепрезидент на първия афро-американски президент на Америка, е да не оставяме добра криза да пропадне. Неотложността на пандемията даде на Байдън извинението, от което се нуждаеше, за да настоява за масивен план. И той го изкара.

Сега виждаме как планира да възстанови американската инфраструктура. Отново цената ще бъде в трилиони. Отново амбицията ще бъде огромна - не само държавните ремонти на мостове и пътища (макар и важни, и жизненоважни); става въпрос за по-справедлив цифров достъп - но той отива отвъд това.

"Това не е план, който да покрие само краищата", каза президентът пред аудитория извън Питсбърг. "Това е инвестиция веднъж на поколение в Америка."

За републиканците това е типично пресичане на правителството и отнема повече социално инженерство, отколкото гражданския тип, обикновено свързан с ремонта на магистрали.

Списъкът с желания за това, което Байдън се надява да постигне от този инфраструктурен план, продължава и продължава. Той се стреми да създаде милиони работни места в краткосрочен план и да засили американската конкурентоспособност в дългосрочен план. Надява се да доведе до по-голямо расово равенство. Фокусът върху нови, по-чисти енергийни източници обещава да помогне на нацията да се бори с изменението на климата.

Вижте и амбициозните цели, които си е поставил за изменението на климата с виртуалната среща на върха, която той проведе миналата седмица във Вашингтон. Това не са действия на временен президент. Намаляването на емисиите с 52% до края на десетилетието е ГОЛЯМО.

Кой знае дали ще го постигне - това ще наложи американците да променят начина си на шофиране, начина, по който отопляват и охлаждат домовете си. Начинът, по който функционира индустрията. Но ако амбицията е да покаже американска амбиция, тя е, ами, амбициозна.

Сега очевидно в този списък за пазаруване има елемент на майчинство и ябълков пай. И мярката трябва да премине през Конгреса, а това все още не се е случило.

И все пак има нещо леко нелепо във фокуса на първите 100 дни.

Първите 100 дни е изявление за намерение, първоначална вноска за това, което бихте могли да направите с останалата част от вашия срок. Но честно казано, кой се интересува дали имате искрящи първите 100 дни, ако следващите 1360 са ужасни?

Всичко, което казва Байдън, е че намеренията му са големи. И именно това прави скучния стар Джо Байдън толкова интересен.

Това е доминиращата идея в американската политика през последните 40 години - ниско данъчно облагане, дерегулиране на икономиката, балансиране на бюджета, насърчаване на конкуренцията, ограничаване на профсъюзите на малкото правителство на Роналд Рейгън.

Същото важи и за влиянието на тачеризма във Великобритания - да, има 13 години Лейбъристко управление от смъртта на Тачър, точно както в САЩ е имало условия за Клинтън и Обама от Рейгън. Но може би те са действали в рамките и са били дефинирани от ортодоксалността на монетаристките икономисти, които са държали такова интелектуално влияние от двете страни на Атлантическия океан: Милтън Фридман, Чикагското училище, кривите на Лафър, сър Алън Уолтърс.

Ако спасителният пакет на Обама не отиде достатъчно далеч (както смята Байдън), със сигурност това беше така, защото той наблюдаваше разрушителната и нарастваща сила на консервативното движение на чаените партита. И Клинтън, и Блеър видяха своите пътища към победата по неуловимия "трети път": икономически либерализъм на свободния пазар с голяма грижа за най-бедните.

След пораженията на морала през 80-те години - както за лейбъристите във Великобритания, така и за демократите в САЩ - главоблъсканията около това, което трябваше да направят, за да спечелят, беше силно - и Бил Клинтън, и Тони Блеър започнаха да вярват твърдо, че повишаването на данъците, големите правителствени обещания няма да обърнат тази тенденция.

Но Байдън - за добро или за лошо - изглежда, че използва пандемията и ужасното състояние на американската инфраструктура, за да каже без извинение на американския народ "да, голямо правителство се върна". Това е територия, на която републиканските опоненти - които все още се опитват да подредят своята пост-тръмпска идентичност - ще искат да се бият.

Бившият социолог на Джо Байдън е още по-краен, твърдейки, че президентът трябва да бъде по-краен относно необходимостта от повишаване на данъците за най-богатите, за да плати за тази амбиция.

Не се заблуждавайте, това е голямо прекъсване и мощен хазарт. Досега оценките му за одобрение на място, където той е избрал да се бори - войната с коронавируса, икономическите стимули, плановете му за инфраструктурата - бяха наистина положителни.

Но той няма успех в овладяване на хаоса на южната граница - нещо, което президентът сега признава, че е криза. А многогодишният въпрос за контрола на оръжията ще доведе до много шумотевици, но е трудно да се разбере какво ще постигне чрез законодателство, предвид финия баланс на Сената.

Джо Байдън се е придържал към социалното дистанциране и носенето на маски, отбелязвайки голямо различие със свободния, широко разпространяващ се коронавирус в Белия дом на своя предшественик. Срещите с президента се държат социално дистанцирани; протоколите са стриктно спазвани.

Но миналия  месец в Източната стая се проведе интересна среща.

Президентският историк Джон Мийчам доведе редица свои изтъкнати колеги на заседание, което Джо Байдън беше нетърпелив да бъде домакин. На този етап, само около 60 дни след като е президент, Байдън вече е мислил за своето наследство и какво трябва да направи, каква е границата на президентската власт,  какви уроци би могъл да научи от своите предшественици.

В един момент той се обръща към - може би - най-почитаната от тези президентски учени -  Дорис Кърнс Гудуин и казва "Аз не съм Франклин Рузвелт, но ..."

Може би Джо Байдън гледа на това като на своя момент да предостави нов курс а-ла Франклин Делано Рузвелт след Голямата депресия или войната срещу бедността и борбата срещу расовото неравенство, която беше защитена през 60-те години от Линдън Б Джонсън.

Подигравката на Доналд Тръмп по време на кампанията беше, че Байдън може да е бил в политиката повече от четири десетилетия, но какво е показал през това време?

Изглежда, че във властта той се опитва да даде могъщ ясен отговор на този въпрос - дори ако това не прави голям театър.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


146
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
7
17
 
4
 
! Отговори
между другото преди 2 години
всички чалгарски *** дето гласуваха за мутрата трифоновтук в сащ подкрепят и трън полуудиотта и путин убиецаей тва е голяма част от бг народ, както славейков е каза мършшиии
6
21
 
1
 
! Отговори
Когато преди 2 години
Отстранят рижавия перушан от Републиканската партия...може да настане мир.
5
25
 
3
 
! Отговори
демек преди 2 години
трън се наслади на инерционния успех на предишните президенти и тяхната работаи започна да бере лаврите с популизма сидокато не дойде нова кризатогава буквално се насрррааааей тва са консервите и закостнелите мухлясъли гъзовввеедобре че има все още свестни демократични хора в сащ
4
4
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Кой е Джо Байдън?
3
7
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
От де изпърдяхте тоя жалък въпрос? Българите с нищо не са бъркали за Джо Бидето. Просто им е все тая за него и гаджето му Тръмп.
2
3
 
6
 
! Отговори
КОЛЬО НАЗДРАВЕ преди 2 години
ДА МУ СЕ ВЗЕМАТ МЕРКИ ЗА КАПСУЛА НА ВРЕМЕТО
1
3
 
34
 
! Отговори
Хичо преди 2 години
Ние не сбъркахме,а американците сбъркаха че избраха 90 годишна изкуфяла мумия