Командир на съветска подводница с ядрено оръжие се паникьосал и е бил близо до изстрелването на ядрено торпедо по време на кубинската ракетна криза преди 60 години, след като бил заслепен и дезориентиран от агресивната тактика на САЩ, според наскоро преведени документи.

Много ядрени историци са съгласни, че на 27 октомври 1962 г., известен като "Черната събота", светът е бил най-близо до ядрената катастрофа, тъй като американските сили наложиха блокада на Куба, за да спрат доставките на съветски ракети. В същия ден шпионски самолет U-2 беше свален над острова, а друг изчезна над Сибир.

Шест десетилетия след "най-опасния ден в света", разкритието от миналата седмица, че руски военен самолет е изстрелял ракета близо до британски самолет за наблюдение Rivet Joint над Черно море, отново засили опасенията, че погрешни изчисления или инцидент могат да предизвикат неконтролирана ескалация.

През октомври 1962 г. САЩ изпращат своите сили, за да преследват съветски подводници, опитващи се да преминат през "карантината", наложена на Куба. Най-опасният момент идва, когато една от тези подводници, B-59, била принудена да изплува късно през нощта в Саргасово море, за да презареди батериите си и се оказала заобиколена от американски разрушители и самолети, кръжащи над тях.

В наскоро преведен разказ на един от старшите офицери на борда, капитан втори ранг Василий Архипов, описва сцената.

"Имаше прелитане на самолети само на 20-30 метра над бойната кула на подводницата, използване на мощни прожектори, огън от автоматични оръдия (над 300 снаряда), хвърляне на дълбочинни бомби, насочване на оръдия към подводницата", спомня си Архипов, началник-щаб на 69-та бригада подводници.

В неговия разказ, даден за първи път през 1997 г., но публикуван за първи път на английски от Националния архив по сигурността към университета "Джордж Вашингтон", командирът на подводницата Валентин Савицки "губи" нервите си.

Архипов казва, че един от американските самолети бил "включил мощни прожектори и е заслепил хората на моста така, че ги боляха очите."

"Беше истински шок", разказва той. "Командирът физически не можеше да дава никакви заповеди, дори не можеше да разбере какво се случва."

"Командирът можеше инстинктивно, без да замисля, да нареди "аварийно гмуркане"; тогава след потапянето въпросът дали самолетът е стрелял по подводницата или около нея нямаше да дойде в главата на никого. Това е война", добавя мъжът.

В своя разказ Архипов омаловажава ролята си и това колко близо е бил командирът на подводницата B-59, Савицки, да изстреля единственото торпедо с ядрена глава на подводницата. Въпреки това Светлана Савранская, директор на руските програми на Националния архив за сигурност, интервюира друг командир на подводница от същата бригада, Рюрик Кетов, който каза, че Савицки е бил убеден, че те са атакувани и че войната със САЩ е започнала.

Командирът изпаднал в паника, призовавайки за "спешно гмуркане" и за подготовка на торпедо номер едно с ядрена бойна глава. Въпреки това, тъй като сигнализиращият офицер пречел, Савицки не успял веднага да слезе по тясното стълбище през бойната кула и през тези няколко момента на колебание Архипов осъзнал, че американските сили по-скоро сигнализират, отколкото атакуват, и умишлено стрелят встрани от подводницата.

"Той се обади на Савицки и каза: "Успокой се, виж, те сигнализират, а не атакуват, нека да дадем сигнал обратно". Савицки се обърнал назад, видял ситуацията и нареди на офицера-сигналист да сигнализира обратно", разказва Савранская. Тя добавя, че други двама офицери е трябвало да потвърдят всяка заповед от Савицки, преди ядреното торпедо да може да бъде изстреляно.

Том Блантън, директор на архива за национална сигурност, казва, че агресивните тактики, използвани от американските ловци на подводници, са допринесли за приключване на кризата.

На конференция в Хавана през 2002 г. Джон Питърсън, лейтенант на USS Beale, разрушителят, който е най-близо до руската подводница, каза, че той и неговият екипаж негодували срещу заповедите им да използват само тренировъчни дълбочинни бомби. Така че те натъпкали ръчни гранати в тръби за тоалетна хартия, които щели да задържат щифта няколкостотин метра, преди да се разпадне и да накарат гранатата да експлодира до корпуса на подводницата.

Руският офицер от разузнаването за сигнали на B-59, Вадим Орлов, казва, че преживяването е като да си в петролен варел, ударен с чук.

Офицерите и екипажът вече били изтощени. Те били плавали чак от руския далечен север, в подводници, които не бяха пригодени за топли води. Вътрешните температури в двигателното отделение се повишили до 65 градуса по Целзий, с нива на въглероден диоксид няколко пъти над нормалните и имало много малко питейна вода, спомня си Архипов.

Спасени "предимно заради късмет"

Инцидентът с B-59 е само една от каскадата кризи през този ден. U-2 изчезнал над Сибир, когато пилотът загубил ориентацията си, заслепен от полярното сияние и подведен от неизправност на компаса близо до северния полюс.

Някои реактивни прехващачи F-102 били активирани, за да защитят U-2, но съвместните началник-щабове, които издали заповедта за изстрелването им, не знаели, че те са били въоръжени с ядрени ракети - нещо напълно естествено, след като нивото на тревога е повишено до Defcon 2.

Минути по-късно началниците чули, че друг U-2 е бил свален над Куба и предположили, че това е умишлена ескалация от Москва. Всъщност заповедта е дадена независимо от двама съветски генерали в Куба. Началниците също не знаели, че има 80 ядрени бойни глави на ракетите, които вече били в Куба, когато дали своята препоръка на САЩ да извършат въздушни удари и след това да нахлуят в Куба.

Препоръката била отхвърлена от президента Джон Кенеди, тъй като преговорите със съветски представители, някои от тях в китайски ресторант във Вашингтон, напредвали, което в крайна сметка довело до изтеглянето на съветските ракети от Куба, докато американските ракети били изтеглени от Турция.

Том Колина, директор на политиката във фонда Plowshares, група за застъпничество за разоръжаване, казва, че Черната събота "ни напомня, че причината да се измъкнем от подобни неща в миналото е предимно късметът".

"Имахме добро управление, имахме добри мислители", казва Колина, съавтор на The Button, книга за надпреварата в ядрените оръжия. "Но основно извадихме късмет в някои ситуации, в които можехме да се включим в ядрена война."

При инцидента над Черно море на 29 септември тази година два руски изтребителя Су-27 засенчиха самолет за електронно наблюдение Rivet Joint на Кралските военновъздушни сили и един от руските самолети изпусна ракета.

Руските военновъздушни сили разследват и твърдят, че това е резултат от техническа неизправност. Британските служители не са убедени, че това е злополука, но прихванатите комуникации показват, че руските наземни контролери са били шокирани от случилото се, предполагайки, че ако това е умишлена демонстрация на сила, това е решение на пилота, а не заповед от Москва.

Близката среща предизвика непланирано посещение във Вашингтон на 18 октомври от министъра на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс, за да координира отговорите в случай на грешни изчисления или случаен сблъсък между НАТО и руските сили и да поиска съгласието на Вашингтон за рестартиране на Rivet Joint патрули с ескорт от изтребители.

Колина казва, че опасността от бедствие ще остане, докато ядрените оръжия са част от военното уравнение.

"Урокът, който трябваше да научим през 1962 г., е, че хората са грешни и не трябва да комбинираме кризи с грешни хора с ядрени оръжия", казва Колина. "И все пак ето ни отново в тази ситуация."
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase