Руският президент Владимир Путин обяви "специалната военна операция" на страната си в Украйна на 24 февруари, за да "защити" провъзгласените от сепаратистите в Донбас т. нар. Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР), чиято независимост призна три дни по-рано. Макар че Русия не е обявявала всички цели на своята инвазия в съседната държава, а изглежда и ги ограничи вследствие на първоначалните си военни неуспехи край столицата Киев и други северни украински градове, тя изрично си постави амбицията да "освободи" онези части от ДНР и ЛНР, т. е. от Донецка и Луганска област в Украйна, които не бяха под контрола на подкрепяните от нея бунтовници.

Едновременно с това руските сили бавно, но методично напредват и на други места в Донбас. Те успяха да превземат няколко селища като Попасная в Луганска област.

Северодонецк е почти обкръжен от руските сили и сепаратистите, заяви в петък Олександър Стриук, кметът на един от най-важните градове в Донбас, които остават под контрола на украинските власти.

Северодонецк и близкият негов град близнак Лисичанск, също в Луганска област, от няколко седмици са подложени на обстрел и фронтовата линия непрекъснато се приближава, отбелязва Франс прес. Краматорск, превърнал се в административен център на частта от Донбас, останала под украински контрол след избухването през 2014 г. на конфликта със сепаратистите, се намира на по-малко от 80 километра на запад.

Има реална опасност украинските войски в Донбас да попаднат в "котел", приклещени едновременно от север, откъм превзетия от руската армия град Изюм, Харковска област, и от юг, откъм Донецка област.

В началото Русия очевидно подцени и нападна една предупредена от западните сили и готова Украйна и в резултат, както изглежда, загуби хиляди войници, включително няколко генерали, през първите седмици от войната. Впоследствие руското военно командване започна да коригира, макар и бавно, своята стратегия и намали човешките жертви.

Президентът Путин нареди инвазията, въпреки че западните страни начело със Съединените щати в продължение на няколко седмици предупреждаваха, че Русия ще нахлуе в Украйна. На традиционния военен парад в Москва на 9 май обаче той не сбъдна западните прогнози, че ще обяви пълна мобилизация, нито преди това форсира "специалната операция", особено в Донбас, за да може да се похвали с успехи по случай Деня на победата. Така Путин като че ли опроверга спекулациите на редица западни източници, че си е "загубил ума". В същото време за руския президент като че ли няма път назад и той трябва да обяви някаква победа, което повишава сериозно залозите и не оставя особени надежди за деескалация и спиране на войната под една или друга форма.

Въпреки че не бе заявено изрично като цел на инвазията, превземането на Южна Украйна и отрязването на страната от достъп до море изглежда очевидна амбиция на Русия.

Русия планира да завладее цяла Южна Украйна и да създаде сухопътна връзка с Приднестровието, каза миналия месец висш руски военен. Генерал-майор Рустам Минекаев, заместник-командващ Централния военен окръг на Руската федерация, заяви това на фона на мистериозни взривове в молдовския сепаратистки регион, които предизвикаха опасения от въвличане във войната на тази малка бивша съветска република между Румъния и Украйна, управлявана от прозападно правителство с европейски амбиции, но където Москва запазва сериозно влияние и има силна проруска опозиция.

Впрочем Владимир Путин, който неведнъж е определял Украйна като изкуствено създадена държава, смята черноморското й крайбрежие за част от Новорусия - земите в днешна Южна Украйна, присъединени към Руската империя през 18-и век. А излазът на "топлите морета" още преди векове е бил една от основните геополитически цели на Руската империя.

И докато сухопътната връзка между Донбас и Крим на практика вече е факт, то руските сили, поне засега, не са се насочили към Одеса - най-голямото украинско пристанище на Черно море. Русия не е обявявала изрично, че иска да превзема едномилионния град, основан през 1794 г. от руската императрица Екатерина Велика, но има сериозни притеснения, че той може да се превърне във "втори Мариупол". Евентуалният път на руските сили към Одеса засега е спрян при Николаев, на около 130 километра на североизток. Руските въздушни удари по Одеса обаче зачестиха, като в понеделник вечерта градът бе поразен с хиперзвукови ракети "Кинжал".

Целта очевидно е да бъдат нарушени украински снабдителни линии и критичните за отбраната на страната оръжейни доставки, отбелязва Асошиейтед прес. Заплахата обаче отново е надвиснала над стратегическото пристанище, след няколко седмици на относително затишие в резултат на първоначалните руски неуспехи.

Херсон, близо до Крим, си остава единственият голям украински град, превзет от началото на инвазията. Русия обяви тази своя победа на 3 март, припомня Франс прес.

След превземането на града местни жители проведоха протести срещу руската окупация. Чуха се и предупреждения, че Русия подготвя референдум за анексиране на Херсонска област по "кримски сценарий". Крим - украинският полуостров, който граничи с Херсонска област - бе превзет от Русия и анексиран след референдум, произведен през пролетта на 2014 г., след като проруският украински президент Виктор Янукович бе свален от власт с прозападен бунт, предизвикан от отказа му да подпише споразумението за асоцииране на Украйна с Европейския съюз.

Вчера говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че жителите на Херсонска област сами трябва да решат дали регионът да стане част от Русия. Същия ден заместник-ръководителят на назначената от Русия военно-гражданска администрация на Херсонска област Кирил Стремоусов обаче многозначително заяви, че към президента Владимир Путин ще бъде отправена молба за присъединяване. Необходимата "законодателна база" за влизане на Херсонска област в състава на Руската федерация ще бъда готова до края на годината, каза Стремоусов.

Русия ще остане завинаги в Херсонска област, заяви на 6 май високопоставен руски депутат. Андрей Турчак, първи заместник-председател на Съвета на Федерацията - горната камара на руския парламент, и секретар на Генералния съвет на управляващата партия "Единна Русия", говори след среща в Херсон с назначения от Русия ръководител на регионалната администрация Владимир Салдо. Това бе първият път, когато високопоставен представител на Русия обяви, че страната не възнамерява да се изтегля от украинските територии, които превзе от началото на войната на 24 февруари, отбелязва Франс прес. Досега Русия твърдеше, че основните цели на нейната "специална военна операция" са да демилитаризацията и "денафикацията" на Украйна.

Според украинските власти близо половината от 300-те хиляди жители на Херсон, както и една пета от едномилионното население на целия регион, са избягали от края на февруари. В областта има и два милиона хектара обработваеми земи, което я прави един от селскостопанските центрове на Украйна, водещ производител на пшеница в света, наред с Русия.

По всичко изглежда, че Русия няма намерения да се изтегли от украинските територии, които вече е превзела - нещо, за което загатва и историческата практика. "Когато си възвърнем всичко наше, ще завършим тази война", каза междувременно президентът на Украйна Володимир Зеленски вчера - ден след като обяви, че силите му постепенно изтласкват руската армия от Харков - втория по големина украински град.

Нито една от двете страни не показва склонност да отстъпи. Това обрича дипломатическите усилия на неуспех, поне на този етап, и повишава още повече залога на военните действия, от които ще зависи ситуацията на терен и изходните позиции в бъдещите мирни преговори. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призна в сряда, че не очаква те да започнат скоро.
/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase