Европа обаче винаги е срещала трудности в приемането на условията на една самоуверена, високомерна Германия. Настоящата политическа бъркотия в Европа го показва - независимо колко абстрактни могат да бъдат чувствителните предписания на канцлера Ангела Меркел за строги икономии, те приличат на германски диктат.
За мнозина притеснението не е само историческия за Европа „германски проблем“, но и че Германия би могла да престане да изнася за останалата част от Европа същия призрак на радикална политика и агресивен национализъм, който икономическият ѝ успех е пренесъл у дома.
Щом кризата се превърна в тъжна ежедневна реалност за милиони безработни – особено за изглежда загубеното поколение млади, безработни европейци – институциите на Европейския съюз също станаха мишена на народния гняв.
Тяхната некомпетентност, въплътена в тромава система на управление и в безкрайни неубедителни преговори, както и липсата на демократична легитимност бяха отречени от милиони гласоподаватели от целия континент.
Европейският опит показва, че подчиняването на обществото на икономически теории е политически несъстоятелно. Обществената уязвимост и разочарованието от неуспеха на политическата система да осигури решения са онази почва, върху която радикалните движения са израствали винаги, за да предложат лесни решения.
Един страничен продукт на подобно късо съединение между традиционните лидери и гласоподавателите винаги е водело до политики на подчертана етническа идентичност, ултранационализъм и безспорен фанатизъм. Бившият френски президент Никола Саркози предаде поста, опитвайки се отчаяно да призове към точно такива чувства в последното си усилие да избегне политическото фиаско.
Втората част на анализа четете в Investor.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase