Как се живее с по-малко от 3300 евро на месец?

Минимална брутна заплата от 4000 швейцарски франка (3300 евро) на месец - това е недостижима мечта за повечето европейци, но необходимост според швейцарската левица, която се надява да я наложи с референдум, като твърди, че под този праг животът в Швейцария е труден.

"В Женева съм от година, винаги съм работила в луксозни хотели и брутната ми заплата никога не е надхвърляла 3400 швейцарски франка (2800 чисти). Лишавам се от много неща, не се храня както трябва", обяснява Алсина Естевеш ди Алмейда, 52-годишна разведена португалка, която живее сама в едностайно жилище в предградие на Женева срещу 1200 франка (с режийни).

"Живях 10 години в Женева, докато навърша 18 години, и винаги съм работила в хотелиерството: заплатите по онова време не бяха толкова високи, но животът беше по-евтин", спомня си тя.

Подобно на Алсина, в Швейцария един работещ от всеки десет (или над 300 000 души) печели по-малко от 4000 франка бруто на месец. Осигурителните вноски в Швейцария възлизат на около 15 на сто, според синдикатите.

Инициативата на синдикатите, изискваща минимална брутна заплата от 22 франка (18 евро) на час, което отговаря на месечна заплата от 4000 франка за 42 часа работна седмица (100 процента), срещна твърда съпротива от десницата, парламента и правителството, които виждат в нея заплаха за заетостта.

Противниците й, които вероятно ще спечелят вота според сондажите, освен това изтъкват различната цена на живота в различните части на страната и че съществуват колективни трудови договори в професионалните браншове, позволяващи да се установи диференцирана минимална заплата.

Според синдикатите този аргумент е фалшив. "Колективните трудови договори покриват плюс-минус 50 на сто от работещите", казва синдикалистът Умберто Бандиера. Следователно чашата остава само наполовина пълна, оплакват се синдикатите, според които твърде много сектори избягват колективните трудови договори, като търговията на дребно, продажбата на облекло, колцентровете, ресторантьорството и хотелиерството. При това в тези сектори са заети много жени, които страдат от липсата на минимална заплата, констатира професор Франсоаз Месан-Лоран, преподавателка по социология на труда в университета в Лозана.

Такъв е случаят на "Ема", 30-годишна италианка, която предпочита да остане анонимна. Тя е работила три години като помощник-администратор за фирма подизпълнител в часовникарския бизнес в Женева за 3600 франка брутна заплата. Само защото живеела с приятеля си можела да плаща наема от 2600 франка и детската градина на дъщеря си.

Всички са единодушни, че наемите натежават прекалено на бюджета. В Женева например, за тристаен апартамент (две спални и хол), средният наем е достигал близо 1500 франка в края на 2013 г. според официалната статистика. Следват твърде високите в Швейцария социални осигуровки, сметките за комунални услуги, транспорт, храна. И изведнъж малките удоволствия, като билет за кино (19 франка за възрастен или 14 франка за дете), се оказват достъпни не за всеки.

"Когато отивам да пазарувам от супермаркета, не харча повече от 100 франка на седмица", обяснява "Ема". За "Марио", 25-годишен италианец, също пожелал анонимност, бъдещето е мрачно: той е работил три години като пилот на бизнес-самолет за фирма, базирана в Женева, за 2000 швейцарски франка бруто. "Живеех в околностите на Женева, на 10 минути от летището, заедно с двама колеги, с които плащахме наем по 700 франка на човек месечно. В края на месеца не ми оставаше почти нищо". Невъзможно да се спестява и да се правят планове.

Въпреки това всички смятат, че не е необходимо да търсят помощ в обществените кухни за бедни и признават, че е по-добре човек да работи за заплата под 4000 франка, отколкото да е безработен.

Хулиана Мион, камериерка в луксозен женевски хотел, иска да вярва, че нещата малко по малко ще се оправят. Тази 31-годишна венецуелка е в Женева от 2 години, живее със съпруга си, който следва, и сестра си при родителите им. Заплатата й: 3400 франка бруто (3000 нето).

"Не мога да отида на кино, нито да пътувам. Ходим да пазаруваме във Франция, защото месото там е по-евтино. Но не гладуваме и намираме начин да излезем навън - ходим на езерото, на пикник", разказва тя, като се усмихва.

/БТА/