Украйна стана наистина добра в убиването на руски генерали

Към април тази година 11 руски генерали са потвърдени като убити в продължаващите боеве във войната в Украйна, което надвишава 10-те генерали, загинали в резултат на почти десетгодишната Втора чеченска война от август 1999 г. до април 2009 г.

Съотношението на генералите към общия брой загинали военни в по-скорошната война обаче е далеч по-малко, тъй като Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) съобщи по-рано този месец , че около 250 000 руски войници са загинали в Украйна, пише за "The National Interest" журналистът Петър Сучиу.

Мозъчният тръст обясни, че "Русия е понесла приблизително пет пъти повече жертви в Украйна", отколкото във всички войни, които Москва е водила след Втората световна война.

Заслужава да се отбележи също, че Съветският съюз е загубил 416 генерали във Втората световна война, а освен това са били убити над 27 милиона съветски граждани – цивилни и военни. Това означава, че приблизително на всеки 65 000 съветски граждани е загинал един генерал.

За разлика от това, във войната в Украйна, на всеки 22 727 руски войници е загинал един генерал. Киев твърди, че е елиминирал още четирима генерали, но това не е независимо потвърдено. Ако е вярно, това би означавало, че съотношението се измества до приблизително 1:16 666.

И все пак по-високите показатели за намаляване на личния състав са значително подобрение спрямо началните етапи на така наречената "Специална военна операция" на Русия, когато четирима генерали бяха убити само през първите три седмици на боевете, което означаваше, че на всеки 1750 войници е убит един генерал.

Загубата на толкова много висши офицери беше шок за Кремъл, тъй като той очакваше бърза победа, последвана от паради. Вместо това украинците изградиха по-силна от очакваната отбрана и руските загуби бързо нараснаха. Това включваше и генералите, много от които поеха ненужни рискове и вероятно подцениха способностите на украинската армия и киевското разузнаване.

Оттогава висшите офицери на Кремъл също стоят по-далеч от фронта, но това не гарантира тяхната безопасност.

Броят на загиналите в боевете генерали е намалял значително, но високопоставените служители все още са на мушката на Киев.

Генерал-майор Павел Килменко, командир на 5-та отделна мотострелкова бригада, беше убит миналия ноември, според съобщенията в Източна Украйна, докато генерал-майор Константин Смешко, заместник-командир на руските инженерни войски, е бил ликвидиран при удар на HIMARS на неизвестно място в края на декември 2024 г. Смята се, че Смешко е последният руски генерал, убит в Украйна.

Двама други генерали обаче са убити далеч от фронтовата линия. Генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на руските войски за ядрено-биологична химическа защита, загина, след като взривно устройство, маскирано като скутер, се взриви пред входната му врата, докато излизаше от апартамента си в Москва. Той беше убит само дни преди Смешко.

Генерал-лейтенант Ярослав Москалик е според съобщенията последният убит руски генерал; той също беше убит в Москва. На 25 април 2025 г. заместник-началникът на Главното оперативно управление на Генералния щаб стана жертва на бомбен атентат с кола, за който се смята, че е бил планиран от Украинската служба за сигурност (СБУ) и извършен от руски гражданин, живял преди това в Украйна.

Последните данни сочат, че са били убити над 5000 руски офицери, включително 524 на висши позиции. Това се е отразило на логистиката и координацията на руската армия, но дори загубата на младшите офицери е пагубен удар за Кремъл.

Както BBC съобщи през май, „на Русия ѝ липсва силен корпус от подофицери“ и вместо това разчита на младши офицери, които да играят далеч по-значителна роля на фронтовата линия. Тези офицери са отговорни за обучението на своите войници и след това за насочването им в бой. Това изискваше младшите офицери да „водят операции наземно“ и смъртта им имаше сериозни последици, отвъд всякакви щети върху морала на взвода.

Загубата на прекия боен лидер нарушава командната структура и способността ѝ да се координира с други военни подразделения, по-специално с артилерията. Според репортажа на Би Би Си, това е довело до увеличаване на инцидентите с „приятелски огън“.

Заместниците на офицери може да нямат същото ниво на боен опит или бойна готовност. За да се справи с този проблем, Кремъл дори отзова резервни офицери, които са се сражавали в конфликти, включително Афганистан, Чечня и Сирия. Това „позволи бързото попълване на командните позиции“ и печели време, докато новите офицерски кадети могат да бъдат обучени в руските военни академии.

Руската стратегия за заместване на загубените младши офицери е подобна на начина, по който се справя със загубите на съвременни основни бойни танкове (ОБТ); тя извлича стар модел от склада, докато се произвежда нов заместител. И в двата случая изчерпването на бройките изпреварва предлагането на по-нови версии. По същия начин, точно както по-старите танкове са остарели и имат ограничена бойна ефективност, остава неясно дали дори закалените в бой ветерани от минали конфликти са подходящи да водят мъже в продължаващия конфликт.

Неспособността да се адаптира към нови заплахи, като например дронове, и придържането към старите методи са причината Русия да се бори да поддържа инерцията.