Растящите щети от руската финансова криза за съседните бивши съветски републики могат да погребат мечтата на президента Владимир Путин за създаване на икономически съюз, който да съперничи на САЩ и ЕС.

От Беларус, която е на границата с Евросъюза, до Казахстан, който граничи с Китай, някои от онези, които някога бяха твърдо в орбитата на Москва, сега се питат дали Русия има необходимото, за да играе водеща роля, пишат Андрей Маховски, Дмитрий Соловьов и Маргарита Антидзе от Ройтерс.

Някои, като Беларус, са принудени заради вторичния икономически удар, идващ откъм Русия, да девалвират валутите си.

Други, като Азербайджан, хвърлят милиони долари, за да поддържат стабилен валутния си курс.

Официално лидерите на съседните страни се отнасят с разбиране към тежкото положение на Русия и някои от тях привидно подкрепят Путиновия Евразийски икономически съюз (ЕАИС), който според неговите надежди трябваше да компенсира потенциала, загубен при разпада на съветската империя преди повече от 20 години.

Но над 40-процентната обезценка на руската рубла спрямо долара през 2014 г. и продължаващата й слабост и през тази година развърза езиците на някои, особено на беларуския президент Александър Лукашенко, който временно наложи 30-процентна такса върху покупката на чуждестранна валута, за да предотврати изтичането на долари. Той вече понижи таксата до 10 на сто за компании и я премахна за физическите лица.

"Задачата е поставена - да се търгува не в рубли, а в долари. Ние отдавна трябваше в отношенията с Русия да работим и да искаме те да ни плащат в твърда валута", каза Лукашенко през декември.

По-късно той остро разкритикува "глупавите и безмозъчни" ограничения, наложени от Русия върху транзитния внос на месни продукти от Беларус - мярка, предназначена да пресече опитите да се продават забранени западни продукти в Русия.

Москва ограничи вноса им като ответна мярка за санкциите, които САЩ и ЕС й наложиха заради Украйна.

Шумно изразеното недоволство на Лукашенко до голяма степен е насочено към местния електорат, обезпокоен от 25-процентния спад на беларуската рубла спрямо долара от средата на декември насам. Но търговските ограничения и исканията за разплащане в чужда валута са удар срещу същността на ЕАИС, който се базира на свободното движение на стоки и работна ръка.

Кремъл разглеждаше Украйна - третата по величина икономика след Казахстан и Русия в ОНД (Общността на независимите държави) - хлабавата групировка от 11 бивши съветски републики, като ключов член на новия съюз.

Но след анексирането на Крим от Русия през март м.г. и след като Москва подкрепи сепаратистите в Източна Украйна, шефът на Централната банка на Украйна Валерия Гонтарьова обобщи по следния начин позицията на Украйна спрямо Москва: "Като човек аз много се радвам на това, което става с руската рубла. . . . Но като шеф на централната банка това не ме радва, тъй като Русия си остава важен търговски партньор."

На Русия се падат 19 на сто от износа и 25 на сто от вноса на Украйна, сочат официални данни за първите девет месеца на 2014 г. Гривнята се обезцени с 50 процента спрямо долара през изминалата година.

Малко от бившите съветски съседи на Русия, (а може би дори никой) могат да избегнат въздействието от нейната криза, задълбочена от срива на цените на петрола до най-ниското си ниво от 6 г. Това е болезнено и може да подтикне някои от тях да мислят по-независимо.

Нефтодобиващият Азербайджан, който продаде почти 1,13 млрд. долара през декември, за да поддържа курса на своята валута - маната, не показва интерес да се присъедини към Путиновия съюз, а Грузия, която също е в Южен Кавказ, казва, че нестабилната ситуация в Русия трябва да укрепи прозападния й курс.

Малко изглеждат изгодите и за Армения - най-новия член на ЕАИС. Ануш Седракян - заместник-лидер на опозиционната Партия на свободните демократи, каза, че страната не получава субсидии, "нито финансови, нито политически изгоди".

За централноазиатския Киргизстан - една от най-бедните бивши съветски републики, която трябва да се присъедини към евразийския блок през май, за мнозина бизнесът едва ли би могъл да върви по-зле, след като нейната валута - сомът - се обезцени с 19,7 на сто спрямо долара. Официалният курс бе 59,90 към долара в сряда, но обменните бюра купуваха американската валута за 60 - 60,5 сома.

"Не разбирам какво става - може би просто не е сезон или хората нямат пари за харчене, и използват всичко, което имат, за да купуват долари", каза Нурия - 43-годишна продавачка на женски дрехи в столицата Бишкек.

Киргизстан като много бивши съветски републики също разчита на преводи от работници (в чужбина) за около 30 процента от брутния си вътрешен продукт, тъй като има над 1 млн. свои сънародници, работещи зад граница, главно в Русия.

Преводите от тях достигнаха 1,943 млрд. долара за периода януари-октомври м.г. срещу 1,874 млрд. за същия период през 2013 г., сочат данни на централната киргизска банка. Не е ясно какъв ефект ще има сривът на рублата върху преводите на целогодишна основа. Някои обаче се надяват, че присъединяването към ЕАИС ще означава по-добри условия на труд.

"Това ще доведе до нарастване на кешовите преводи от нашите работници", каза Асел Султаналиева, икономист в отдела за платежния баланс и външния дълг на киргизката национална банка.

Мнозина в съседния нефтодобиващ Казахстан се възползваха от срива на рублата, за да купуват телевизори и коли оттатък границата. Но със затихването на бума на шопинга сега погледите са насочени към местната валута - тенге. Казахският бизнесмен Мурат, който инвестира в зърнопроизводство, каза, че не държи в брой в тенге дори равностойността на 100 долара.

Много анализатори очакват девалвация скоро и предполагат, че централната банка поддържа тенгето чрез използването на валутните си резерви. Официални данни сочат, че резервите са нараснали от 27,9 млрд. долара на 30 ноември до 28 млрд. на 31 декември.

"Ако имате голям съсед и търговски партньор, чиято валута е рязко обезценена, а в същото време искате да защитите своята валута и да не я девалвирате, единственият начин да го направите е да построите сигурна и солидна нова китайска стена", каза Ораз Яндосов, бивш шеф на централната банка на Казахстан.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase