Руският президент Владимир Путин призова света в речта си пред ООН в понеделник да се присъедини към борбата на Русия с тероризма и да бъде запазена Сирия като държава. Той вече предприе дръзки действия по този въпрос, като изпрати войници, оръжия и самолети в Сирия с ясната надежда, че останалата част от света ще се почувства принудена да го последва примера му, пише Уилям Померанц* за Ройтерс.

Путин обаче още не е направил нищо у дома, нито на международно равнище, за да положи основите за такъв рискован ход. Всъщност той направи точно това, заради което критикува Вашингтон - действа едностранно, без първо да се консултира със световната общност.

Освен това Путин е ненадежден защитник на териториалната цялост на Сирия в светлината на руските действия в Крим и Източна Украйна. На практика той започва нова военна авантюра, преди да е приключил старата, в момент на голяма икономическа слабост в Русия.

Путин може би поставя всички пред свършен факт в Сирия. Но той не е определил крайната си цел. Твърди, че непосредствените му военни цели не са нападателни, а отбранителни. Човек сам може да се досети по колко начина руските войници може неволно да бъдат замесени в конфликт и защо 1000-2000 войници няма да променят фактите на терен или да решат кризата с бежанците от Сирия.

Основната цел на Путин, изглежда, е да съдейства за уреждане на конфликта чрез преговори и да гарантира, че сирийския президент Башар Асад, отколешен съюзник на Москва, ще бъде на масата за преговори. Асад е в пълно отстъпление от бойното поле и вече не е жизнеспособен държавник.

Сирия вече не съществува като единна страна след почти пет години неудържима гражданска война на няколко фронта.

Съединените щати неволно дадоха начален старт на тенденцията към подкопаване на арабската нация-държава с нахлуването си в Ирак. На този етап никоя външна сила няма политическата воля да влезе и да възстанови начертаните от европейци граници в Близкия изток. Така гамбитът на Путин няма други непосредствени ползи, освен да подобри имиджа му и да отклони вниманието от неуредената криза в Украйна.

От чисто стратегическа гледна точка обаче остава неясно защо Путин си мисли, че е добра идея да се захване с втора военна операция, преди да е приключила първата. Русия не разполага с всички тактически предимства, които има в Украйна - общ език, много добро познаване на региона и неограничени възможности да се промъква през границата и да компрометира опонента си. Още по важно е, че Русия реши да се ангажира със Сирия, при положение, че ресурсите не й стигат да води една, камо ли пък две войни.

Макар че коментаторите нямат единно мнение дали наложените от Запада икономически санкции срещу Русия работят, няма съмнение, че те, в комбинация с драстичния спад на цената на петрола, имат опустошителен ефект върху руската икономика. Русия е в тежка рецесия и въпреки оптимистичните изказвания икономиката й още не е намерила твърда почва, на която да стъпи.

Путин освен това продължава да не зачита призивите на бившия финансов министър Александър Кудрин и на други съветници да въведат истински структурни реформи и поне да създадат условия за икономическо възстановяване.

Путин е изправен пред непосредствен избор между пушките и маслото. Според него руснаците са готови да се жертват в името на националната слава и ще бъде прав, докато не се стигне до преломни моменти, каквито руската история познава.

Обществени протести и политическа промяна съпътстват, например, руското военно поражение в Руско-японската война през 1905 г. и в Афганистан през 1989 година. Два пъти през 20 век - по време на Първата световна война и след Студената война руският народ напълно изостави руската държава.

Невъзможно е да се предрече кога ще бъде постигната такава връхна точка. Но това вродено напрежение неизбежно ще се увеличи, докато Путин харчи руските резерви в твърда валута, които в момента са приблизително 350 милиарда долара и продължават да спадат.

Путин не трябва да се бои единствено от потенциални политически негативни ефекти и обществено недоволство. Навлизайки в Сирия, той ще встъпи във война срещу "Ислямска държава" и срещу исляма, въпреки че в Русия живее многобройно и много непредвидимо мюсюлманско население.

Борбата срещу "Ислямска държава" може бързо да дестабилизира Северен Кавказ в момент, когато руските войски са заети с няколко задачи едновременно.

Имперските експанзионистични амбиции са повтарящ се елемент в цялата руска история. Гръмките изявления на Путин в ООН не трябва да прикриват факта, че той слага на масата малко на брой осъществими идеи и твърде много неясни предложения.

Президентът на САЩ Барак Обама може да послуша Путин, но трябва и да признае, че Путин не преговаря задължително от позиция на силата - въпреки че на Запад си е създал имидж на човек на действията.

Освен това, ако запазването на териториалната цялост е чак толкова важен принцип за Путин, то Обама трябва да го държи отговорен не само в Сирия, но и в Украйна.

Путин използва Сирия, за да промени дневния ред на руските медии и да отвлече вниманието на руснаците от заплетения и назавършен конфликт в Украйна. Не бива да му се дава подобна възможност в Европа и САЩ.

*Уилям Померанц е заместник-директор на института "Кенан" в центъра "Удроу Уилсън" във Вашингтон.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase