Руският президент Владимир Путин разговаря във вторник с иранския министър на отбраната Хосейн Дехган, който е на посещение в Москва. Програмата на чуждестранния военачалник включваше освен това срещи с министъра на отбраната генерал Сергей Шойгу и вицепремиера Дмитрий Рогозин, в чийто ресор влиза отбранително-промишленият комплекс. Военнотехническото сътрудничество (ВТС) между Москва и Техеран не изисква намеса на най-високо равнище - основният съюзник на Русия и на Сирия в борбата със забранената на руска територия групировка "Ислямска държава" (ИД) бездруго ще получи толкова оръжия и бойна техника, колкото може да плати. Приблизителната стойност на договора е осем милиарда долара, пише "Независимая газета".

Ден преди работното посещение на бригаден генерал Дехган в Москва танкери с четири милиона барела ирански петрол поеха към европейския континент за пръв път от пет години насам. Спечелените пари естествено няма да стигнат, за да бъдат задоволени всички военнотехнически потребности на Техеран, отърсил се частично от санкциите не без участието на Русия. По-рано обаче бе заявено, че Иран разчита да срещне разбиране. С други думи, кани се да размени по текущия политически курс доставки на руски оръжия срещу участие на ирански бойци от Корпуса на гвардейците на ислямската революция във войната срещу ИД на страната на Дамаск и Москва.

Правителството на Дмитрий Медведев все не забравя идеята да предложи на търг активи на редица държавни корпорации - значи Москва явно също не е в добра финансова форма и не се кани пак да раздава наляво и надясно кредити по линия на ВТС. Русия обаче няма друг съюзник освен Техеран в сирийската война, която в никой случай не бива да загуби - и на практика е сигурно, че ще изпълни иранската заявка в максималния възможен размер.

А иранските ни партньори се радват на превъзходен военен апетит, съчетан с изискан вкус. Още преди визитата подчинените на министър Дехган изпратиха в Москва списък с онова, което биха желали да придобият. Очаква се още сега да бъде сключен договор за доставка на многофункционални изтребители Су-30СМ от поколение 4++ с оглед бъдеща локализация на производството с евентуални довършителни операции в ирански предприятия.

Освен това, иранците искат да видят на своите летища учебно-бойни самолети Як-130 и хеликоптери от фамилията Ми-8/17. И да се бранят срещу заплахи откъм морето с брегови мобилни ракетни комплекси "Бастион", комплектовани със свръхзвукови противокорабни ракети "Яхонт". Иран показва също интерес към кораби от клас фрегата и дизелово-електрически подводници като тези от проект 636, които могат да носят ракетни комплекси "Калибър".

Донякъде изненадващо е да видим в списъка с поръчки и руски танкове Т-90. Съвсем наскоро първо командващият сухопътните войски на Иран бригаден генерал Ахмад-Реза Пурдастан, а сетне и самият военен министър Хосейн Дехган заявиха официално, че в контекста на санкциите ирански инженери са направили пробив в заместването на вноса, създавайки танка "Карар", по нищо неотстъпващ на Т-90, затова продукцията на "Уралвагонзавод" вече не е актуална. Сега проличава, че това е бил търговски ход, за да свалят цената и да договорят трансфер на технологии, та да произвеждат Т-90 в страната си.

Ядрената сделка с Техеран, оформена с резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН, забранява обаче до 2020 г. да бъдат доставяни на Иран танкове, бойни бронирани машини, едрокалибрени артилерийски системи (от 100 мм нагоре), бойни самолети и хеликоптери, военни кораби, ракети или ракетни системи. Москва безспорно има интерес нейният главен съюзник в Близкия изток да е добре въоръжен, още повече че позициите на Русия и на Техеран за съдбата на Башар Асад и за бъдещето на региона като цяло са на практика идентични. Но САЩ и съюзниците им имат диаметрално противоположно виждане за ситуацията, затова е твърде вероятно да блокират всеки опит за заобикаляне на резолюция 2231.

Никой обаче не забранява на Иран да бъдат доставяни отбранителни системи. Интригата е само какво означава терминът "отбранителни". Знае се, че още през 2007 г. Русия сключи с Иран договор за доставка на пет дивизиона зенитни ракетни системи Ес-300 ПМУ-1, общо 40 пускови установки, на стойност близо 800 милиона долара. Американците обаче гледаха посвоему на доставките на Ес-300 за Иран - в крайна сметка обявиха комплекса за ударно оръжие и прокараха силово през Съвета за сигурност на ООН резолюция, забраняваща да се предоставят модерни оръжия на Техеран. А тогавашният руски президент Дмитрий Медведев с готовност прие да изпълни резолюцията: иранският договор за Ес-300 бе анулиран, а компанията "Рособоронекспорт" без малко не отнесе многомилиардна глоба за неизпълнената поръчка.

Искът на Техеран срещу Москва бе гледан в женевския арбитраж, но до плащания не се стигна, тъй като настъпиха коренни промени в ситуацията около иранската ядрена програма. През април 2015 г. забраната за доставка на Ес-300 в Иран бе вдигната с указ на Владимир Путин. В резултат на което иранските военни ще получат сега ракетни комплекси с подобрени тактико-технически данни - Ес-300 ПМУ-2. Договорът на стойност 1 милиард долара се очаква да бъде изпълнен още към началото на 2017 г. А първият от четирите договорени дивизиона ще бъде доставен до месеци.

Американците и съюзниците им надали ще са доволни и от друго - освен изпълнението на договора за Ес-300, иранският министър на отбраната преговаря в Москва и за доставка на зенитни ракетни комплекси "Бук" за борба с въздушни цели на малки и средни височини. Не ще и дума, ешелонираният зенитно-ракетен щит съвсем не се създава срещу "Ислямска държава", която засега не разполага със средства за въздушнокосмически атаки. Такива обаче имат Турция, САЩ и саудитците. Израел също, но за момента Тел Авив се държи твърде деликатно в създалата се ситуация, тъй че се брои един вид извън играта. Никой не знае какво ще последва.

Без отговор остава и най-важният въпрос, тревожещ международната общност: дали Русия ще се осмели да продаде на Иран и оръжия, обхванати от ембаргото? Информацията е зад закритите врати на преговорите между Москва и Техеран, но ще отбележим отново: днес Русия има интерес да разполага със силен съюзник в лицето на Иран. Още повече че с течение на времето, щом се засили притокът на ирански петрол в Европа, Техеран ще стане по-платежоспособен, а оттам навярно и много изгоден делови партньор.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase