От хиляди години - от когато е възникнала - собствеността е определящ фактор за управлението на който и да е и какъвто и да е обект. Неясната собственост води до сериозните последици на конфликтно или липсващо управление. Затова имаме основания да смятаме, че поставеният в заглавието въпрос е принципно важен, особено за актуалния сега дебат по проблемите на задължителното здравно осигуряване. От решението на този въпрос зависи кой и какъв трябва да бъде органът и как той ще управлява парите за задължително здравно осигуряване. Това засяга всички субекти (отделни лица, работодатели, разпоредители с републиканския бюджет), които плащат здравноосигурителни вноски и имат интерес да знаят съдбата на техните пари. Засяга и работещите в здравната система, чиято професионална дейност зависи и от парите в системата. Още по-голям интерес имат здравноосигурените граждани, които имат нужда и ползват медицинска помощ, заплащана изцяло или частично от организацията за задължително здравно осигуряване. Независимо от кардиналното значение на този въпрос, той е подчертано пренебрегнат и дори не се поставя в аналитичните публикации, публицистичните материали, съсловните становища и политическите изявления . Задължителното здравно осигуряванеЩе се спрем с няколко думи на логиката на задължителното здравно осигуряване, за да се изясни по-добре неговото съдържание и цели.Самото здравно осигуряване е възникнало спонтанно в гилдиите на Средновековна Европа. Неговото появяване се дължи на осъзнатата необходимост и възможност за предотвратяване на катастрофични финансови рискове за отделните индивиди и семейства при нужда от медицинска помощ (болест, травма, раждане) чрез тяхното доброволно обединяване в определен рисков пул. Участниците в рисковия пул заплащат определени вноски, от които се образува един солидарен фонд. По този начин разходите при осъществяване на рисковото събитие се поемат солидарно от всички участници в рисковия пул.Това, което извършва канцлерът Ото фон Бисмарк в Германия през 1883 г., е въвеждането със закон на задължително здравно (и за други социални рискове) осигуряване. Рисковият пул се формира по силата на закона. От вноските на осигурените се образува също солидарен фонд, но вече законово разпореден. (По-късно в заплащането на част от осигурителните вноски се включват и работодателите). Управлението на фонда се възлага на онези, от чиито вноски се формира. Фондът е публична, законово разпоредена организация, но автономна спрямо правителството и държавата. През следващите години този модел се възприема от почти всички европейски държави. В България задължително осигуряване за рисковете болест, бременност и раждане се въвежда за определени групи от населението през 1918 г., разширява се по обхват на осигурените през 1924 и следващите години, съществува до 1949 г. (Н.Константинов, 2004) и бива възстановено с обхващане на всички граждани през 1998 г.Какво всъщност се случва с въвеждането на задължителното здравно осигуряване?Първо. Осъществяването на самата идея за солидарен осигурителен модел, автономен по отношение на държавата, има значение, което включва, но надвишава пределите на здравното осигуряване. Гражданинът внася в осигурителен фонд определена сума (вноска) със съзнанието, че той ще може да ползва средства от солидарен фонд според нуждите си, за да предотврати собствената си финансова беда при потребност от медицинска помощ. За отбелязване е, че осигуреният не зависи и не очаква от държавата да му предостави (даде) безплатна медицинска помощ. Той сам, със собствените си пари, се е подготвил за това чрез здравното осигуряване. Всеки осигурен при нужда е подпомаган солидарно от парите на всички останали осигурени. Тъй като осигурителният фонд е самоуправляваща се организация, всеки осигурен има непосредствен личен интерес от заплащането на осигурителните вноски от всички участници в рисковия пул, защото от това зависи финансовият капацитет на фонда. Всеки осигурен носи отговорност пред останалите осигурени за издължаването на своя принос във фонда, тъй като неиздължените вноски намаляват финансовите възможности на осигурителната организация. Осигурените участват в управлението на фонда, тъй като той е образуван от техните пари, предоставени за солидарно ползване.Изтъкнатото по-горе е една изключително важна морална и политическа характеристика и специфична особеност на задължителното здравно осигуряване. Тя изпъква в контекста на целия политически инструментариум за развитие на демократичния процес. Посочената по-горе идея, реализирана макар и в една сравнително ограничена област, подкрепя формирането на целесъобразно солидарно поведение в гражданското общество, неговото демократично развитие и възможности за пълноценно участие в решаване на собствените му проблеми. Второ. Създава се един автономен финансов източник за заплащане на медицинската помощ, оказвана на осигурените. Той е независим от правителството. За разлика от централизираното бюджетно финансиране, величината и разпределението на средствата за медицинска помощ не зависи от изпълнителната власт, доминиращите партии и парламентарни групи. Пари за медицинска помощ не се отпускат от държавата (правителството) - медицинската помощ се заплаща от независимия солидарен фонд, в чието управление участват и самите осигурени. Това също е стъпка в подкрепа на демократичния процес. Трето. Управлението на солидарния здравноосигурителния фонд принадлежи на субектите (осигуряващите), защото от техните пари (вноски) се набират средствата на фонда. Така се създава необходимият баланс между източника на парите и органите за тяхното управление. Това е желаният демократичен подход за управление на солидарния фонд. Особено значение има участието на осигурените в управлението на фонда, тъй като те са и бенефициентите на задължителното здравно осигуряване. Тяхното присъствие в управлението ги приобщава към осигурителната организация, те са лоялни към нея и пристрастни към нейното развитие.Задължителното здравно осигуряване в България след 1998 г.Със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО-1998 г.) се създава Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) като публичен орган (осигурител) за задължително здравно осигуряване. Организацията и дейността на НЗОК се основава на принципи (ЗЗО-1998 г., чл.5), между които самоуправление на НЗОК, участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от НЗОК разходи. Висшият орган за самоуправление на НЗОК е Събранието на представителите, съставено от 54 членове, по 18 представители на трите субекта (осигуряващи), които плащат осигурителни вноски - осигурените, работодателите и правителството (трипартитна система). Здравноосигурителните вноски се заплащат от онези субекти (осигуряващи), които по един или друг начин създават рискове за здравето (самите осигурени, техните работодатели или държавата, която има общата отговорност за благополучието на гражданите). Те трябва да отделят средства за отстраняване, ограничаване или компенсиране на тези рискове. Самоуправлението на НЗОК се прилага с формирането на изборните управленски органи и в управленските процедури. Събранието избира Управителен съвет (УС) и Контролен съвет (КС) на НЗОК. Управителният съвет осъществява тактическото управление и избира директора на НЗОК. Контролният съвет осъществява контрол върху дейността на УС, директора и директорите на РЗОК. При създаването на задължителното здравно осигуряване (1998 г.) е въведена такава система, която подкрепя гражданската солидарност, демократичното развитие и гарантира ефективно изпълнение на неговото предназначение и функции. С изменението на закона през 2002 г.(ДВ бр.107, 15.11.2002 г.) числеността на Събранието на представителите се намалява на 37 члена. От тях 18 се назначават от правителството, по 6 се определят от общините, синдикатите и работодателите и 1 е представител на представителните организации за защита правата на пациентите (ЗЗО-2002, чл.7 и 7а). Представителите на правителството заемат най-голям дял от състава на Събранието, несъответстващ на финансовото участие на държавата. Представители на осигурените липсват. Участват представители на организации (общини, синдикати, за защита правата на пациентите) които нямат никакъв финансов принос в осигурителния фонд. Трипартитната система в управлението е отменена. Самоуправлението на НЗОК е под въпрос. Успоредно с това, НЗОК засилва непазарното регулиране (2003 г.) чрез административни ограничения (регулативни стандарти - лимити) за ползването на консултации от лекари-специалисти и медико-диагностични изследвания, а по-късно (2008 г.) и на болнична помощ (делегирани бюджети на болниците).Законодателните и административните промени всъщност деформират здравното осигуряване. Те се аргументират с необходимостта от ограничаване нарастването на разходите на НЗОК и подобряване на тяхната ефективност чрез засилен контрол от страна на държавата (правителството) и администрацията (НЗОК). Тази необходимост обаче остава без адекватен отговор-резултат от предприетите мерки, които са безсилни да редуцират увеличаването на разходите на НЗОК (Таблица 1). Разходите неудържимо нарастват средногодишно с около 160 млн. лева. Забележителна е паралелната тенденция за нарастване с подобни темпове и на личните плащания за медицинска помощ. Тъй като по принцип разходите за медицинска помощ (осигурителни и лични) са принудителни, нарастването на личните разходи означава, че осигурителните плащания не задоволяват потребностите от медицинска помощ за гражданите, които са принудени да заплащат нейното ползване. Таблица 1 Разходи на НЗОК и лични плащания за медицинска помощ през 2001-2009 г. (млн. лева)2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009разходи на НЗОК 404.1 564.7 755.0 853.2 1069.4 13.17.5 1550.9 1771.1 2071.2Лични плащания 963.0 975.0 1028.4 1142.9 1298.8 1539.6 1586.9 1803.9 2020.9Източник: Годишни отчети на НЗОК; НСИ (2001-2009) Домакински бюджетиСледва обаче да се има предвид и недовършената реформа на лечебните заведения, които са договорните изпълнители на медицинската помощ, заплащана от НЗОК. Започнала със Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) през 1999 г., две години по-късно тя бива преустановена (заедно с другите реформени начинания в здравната система). Между множеството последици, предизвикващи нерационалните, но нарастващи разходи на НЗОК, за отбелязване е феноменалното увеличаване на хоспитализациите (Таблица 2) . За 10 години те се увеличават със 777 391 броя, средно-годишно с над 77 хиляди, а за някои години (2003/2004, 2004/2005, 2008/2009) много повече. Средният разход за 1 хоспитализиран през този период е 550 лв. и не показва съществени колебания (НЦЗИ. Кратък статистически справочник 2003, с.41; 2009, с,45; 2010, с.57). В страната ни не е имало природни бедствия и тежки епидемии. Няма аргумент, с който да се докаже, че над 1/4 от населението (2009 г.) има показания за болнично лечение. Така нарастващата численост на хоспитализациите може да се дължи на (1) хоспитализации без показания за болнично лечение и (2) множество повторни хоспитализации. Само за да покрие увеличението на хоспитализациите, ежегодно НЗОК се натоварва средно с над 42,5 млн. лв. Това не са разходи в интерес на осигурените. И в двата случая решението е било в ръцете на управляващите органи на НЗОК. Обаче не е възможно деформираното задължително здравно осигуряване да има ефективно взаимодействие с недореформираната лечебна мрежа. Таблица 2 Хоспитализирани пациенти в стационарите на лечебните заведения в България през 2000-2009 г.Години2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009Болнични пациенти1 181 097 1 185 927 1 256 557 1 333 698 1 473 631 1 614 313 1 653 264 1 735 341 1 825 488 1 958 488Хоспитализации като процент (%) от населението14.5 15.0 16.0 17.0 18.9 20.9 21.2 22.7 24.0 25.9Източник: НЦЗИ. Хоспитализирана заболеваемост в Република България за периода 2000-2009 г. Бюлетин. София, с.7-12; НЦЗИ (2010) Здравеопазване 2009Без да се съобразява отрицателния опит от извършените промени, тенденцията за ограничаване самоуправлението на НЗОК чрез засилена намеса на държавата продължава.Съществени в това отношение са законодателните промени в статута и управлението на НЗОК, тъй като те вече изместват парадигмата на задължителното здравно осигуряване Със Закона за изменение и допълнение на ЗЗО (ЗЗО-2009, ДВ бр. 101 от 18.12.2009 г.) се премахват Събранието на представителите, Управителния и Контролния съвет. На тяхно място се създава един Надзорен съвет (НС) (чл.6,ал.3). Съставен е от 9 члена, от които 4 назначавани от правителството (един от тях председател), по 2 представители на работодателите и на представителните организации на работниците и служителите и 1 представител на представителните организации за защита правата на пациентите (чл.13) (1). Въпреки, че в закона формално се запазва текстът относно самоуправлението на НЗОК, числеността и съставът на Надзорния съвет категорично го опровергава. Освен относителното мажоритарно представителство на правителството, в НС участват представители на синдикатите и защитници на правата на пациентите, които изобщо нямат финансов принос в здравноосигурителния фонд. Представители на осигурените (както и преди) липсват. Аргументът, че представителите на синдикатите представляват и осигурените, е несъстоятелен. Синдикатите са самостоятелни организации, със свои статут и цели, които не са идентични с целите на здравното осигуряване. Освен това, те представляват своите членове, които са около 600 хиляди, а здравноосигурените са над 7 милиона, Между тях са деца, ученици, студенти, пенсионери (само те са 2,4 милиона!) и самоосигуряващи се, които не са синдикални членове. Управлението на парите за задължителното здравно осигуряване става централизирано и силно концентрирано и се осъществява без участието на здравноосигурените. Самоуправлението на НЗОК, което след 2002 г. съществува само формално, от 2009 г. е окончателно преустановено. От автономна организация НЗОК се превръща в административно-бюрократичен орган на Министерството на здравеопазването за разпределение на определените от бюджета средства. Нарушеният по законодателен път баланс в управлението на НЗОК преднамерено легитимира нецелесъобразното изразходване на парите от осигурителния фонд. Това проличава и във факта, че едновременно с увеличаването на осигурителната вноска от 6% на 8%, със законите за бюджета на НЗОК за 2009 и 2010 г. допълнително събраните средства от 2-процентовото увеличение (общо над 1 млрд. лева) се заприходяват като излишък и се отнасят към фискалния резерв на държавата, извън разпореждането на НЗОК. Със Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г. изненадващо излишъка изчезва, а значителна част от парите в бюджета на НЗОК (340 млн. лева, т.е.12,9 % от всички приходи) се прехвърлят в бюджета на Министерството на здравеопазването (ЗБНЗОК, чл.1,ал.2, ДВ бр.98 от 14.12.2010 г.). Тези актове са в противоречие с предназначението и целите на НЗОК, несъвместими са с нейното законово разпоредено самоуправление и стесняват възможностите на осигурените да ползват по-достъпни и качествени медицински услуги. Чии са парите?Главното и основното, по което следва да се внесе яснота е, че парите за задължително здравно осигуряване в България не са собственост на държавата.На първо място, това се вижда от логиката на здравноосигурителния процес, на която се спряхме в началото. Правото да се ползва медицинска помощ за сметка на задължителното здравно осигуряване възниква от (момента на) заплащането на здравноосигурителната вноска. Тъй като според ЗЗО здравното осигуряване е задължително за всеки български гражданин (и за някои категории чужди граждани), заплащането на вноската е безусловно необходимо (ЗЗО, чл.5, т.1) и се извършва по трипартитната система (осигурени, работодатели, държава). Следва да се подчертае, че участието на държавата се изразява не в субсидиране (подпомагане) на задължителното здравно осигуряване, а в заплащане на осигурителните вноски на определени категории граждани (ЗЗО, чл.40). Заплащането на тези осигурителни вноски от държавния бюджет не е помощ, а поето от държавата законово задължение. Независимо от това кой е осигуряващият (който заплаща вноските), предназначението на събраните пари е за здравето на осигурените, от което имат интерес както самите те, така и работодателите и държавата. Поради посочената по-горе отговорност държавата със закон създава организация (в нашия случай НЗОК), която да управлява (регулира, координира) паричния фонд от задължителните здравноосигурителни вноски, но винаги в интерес на здравноосигурените граждани. Управлението на фонда би трябвало да се осъществява според неговото предназначение, т.е. за медицинска помощ на осигурените. Фактът, че държавата създава осигурителното законодателство, организира събирането на вноските (НАП) и законодателно определя органа за управление на фонда (НЗОК) не може да промени собствеността на парите в него. НЗОК е разпоредител (управител), а не собственик на парите. Образуван по трипартитната система, фондът има трима равнопоставени и солидарни собственици (осигурени, работодатели, държава), които би следвало и да го управляват. Освен накратко описаната логика на здравноосигурителния процес, съображенията относно собствеността на парите имат юридическа подкрепа и от разграничаването на финансите на държавата от здравното осигуряване. Това е залегнало в Конституцията на нашата държава. В съответния текст (чл.52,ал.2) изрично се посочва,че Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници, при условия и ред, определени със закон. Висшият законодателен акт приема недвусмислено, че личните и колективни осигурителни вноски, както и финансирането от работодателите, са нещо различно от държавния бюджет. Смисълът на конституционния текст се развива в Закона за здравното осигуряване от 1998 г. (чл.29, ал.1 и 2), в който изрично се посочва, че бюджетът на НЗОК е самостоятелен и отделен от бюджета на държавата.Освен това, от ЗЗО (чл.22-32) ясно се вижда, че функцията на НЗОК е именно да бъде не собственик, а управител (при спазване на определени ограничителни изисквания) на парите. Конкретно се посочва начинът за управление на осигурителния фонд (самоуправление на НЗОК с участието на осигурените, работодателите и държавата - чл.5,т.2 и 7). Необходимостта от трипартитното управление на парите личи и от източниците (приходите) във фонда на НЗОК (ЗЗО, чл.23). В приходната част на бюджета вноските от държавата (за пенсионери, безработни, деца до 18 г., социално слаби и т.н. по чл.40 от ЗЗО) са приблизително една трета от общата сума на фонда, Останалите две трети се образуват от вноските на осигурените и работодателите. Заключение. А перспективите ?Макар и кратко изложени, представените по-горе факти и коментари достатъчно ясно показват трънливия път на задължителното здравно осигуряване в България през изминалите години. По този път то е доведено от самоуправляваща се до постепенно самоликвидираща се организация.Поради това не може да се смята, че актуалните дефекти на задължителното здравно осигуряване и заплащането на медицинската помощ се дължат на системата и принципите на здравното осигуряване. Системата и принципите не са погрешни, те просто не се прилагат в страната ни. Тяхното пренебрегване не може да бъде аргумент за въвеждане на друг модел. За да стане ясно дали в България здравното осигуряване работи или не, преди всичко трябва да е налице една действителна, а не деформирана и дебалансирана от години осигурителна организация, която е мъчителна за осигурените, осигуряващите, изпълнителите на медицинска помощ и за собствения си персонал.Отговорът на поставения в заглавието въпрос е изяснен. Но остава въпросът: а какво ще (трябва да) се прави по-нататък?Преди всичко особено важно е да се има предвид, че здравното осигуряване е част от националната система за здравеопазване (по чл.4 от Закона за здравето). Тя включва множество взаимно свързани разнообразни компоненти, с различна степен на влияние в системата. Здравното осигуряване е компонент с твърде голямо влияние върху всички компоненти, не само от лечебния сектор (лечебни заведения, лекарствоснабдяване, технологии) и превантивните дейности. То засяга и (което е от изключително значение) вътрешната среда (персонал, пациенти, отношения) и външната среда (граждани, общности, организации) на системата. Затова всички промени в здравното осигуряване трябва да се съобразяват с балансите на всички влияния и с последиците от настъпилите изменения. В мисълта и поведението на цялата система за задължително здравно осигуряване (осигурени, осигуряващи, осигурители, изпълнители) дълбоко трябва да проникне (да се интериоризира) разбирането, че парите на задължителното здравно осигуряване не са на държавата, а са на солидарните осигурители за медицинска помощ на осигурените. Ще се спрем на някои възможности, като имаме предвид и досегашното развитие на задължителното здравно осигуряване в нашата страна. Понеже са без непосредствена връзка с темата, няма да засягаме тристълбовия модел за здравно осигуряване и на лансираното преобразуване на здравноосигурителните дружества като застрахователни. Разбира се, една от възможностите (най-лесната, в контекста на кризата) е да се запази наличния уникален български модел на задължително здравно осигуряване, с неговите административно-бюрократични характеристики. Такъв вариант обаче налага непрекъснато да се търсят палиативни решения за неговото козметично подобряване. Чрез него ще се засилват и генерализират дисбалансите и противоречията и в самата здравна система. Такъв вариант не е устойчив и може да има (желателно) само кратковременно приложение. Най-целесъобразното (защото е радикално и перспективно) решение с оглед на наслагания у нас десетилетен опит, е практическото реанимиране и развитие на принципите на задължителното здравно осигуряване. Накратко, това ще трябва да се изрази в запазване и развитие на модела за задължително и доброволно здравно осигуряване. Безусловно изискване е възстановяване на самоуправлението на НЗОК на основата на равнопоставено трипартитно участие. Това е особено важна стъпка, за да се преодолее отчуждаването и се върне доверието и увереността на гражданите в задължителното здравно осигуряване.С този модел е възможно да се създадат достатъчно възможности на гражданите за избор на осигурителен фонд и схема за здравно осигуряване, както и за участието им в управлението на парите за задължително здравно осигуряване. Развитието на този модел изисква премахване на монопола и либерализиране на задължителното здравно осигуряване. Това включва(1) предоставяне на законови възможности на лицензирани дружества за здравно осигуряване да извършват и задължително здравно осигуряване и (2) гарантиране на правото на гражданите да избират своя осигурител. При такова решение НЗОК ще бъде равнопоставен партньор в задължителното и доброволното здравно осигуряване, но с променен статут и функции. Мислимото противоречие с трипартитната система за образуване на осигурителния фонд и неговото управление не е трудно да бъде преодоляно. --------------------------------------------------------------------------- (1) Интересно е, че според Закона за изменение и допълнение на ЗЗО (2009) представителите на държавата са 5, а на работниците и служителите 1 (ЗЗО-2009). Цитираната действаща разпоредба е според поредната законодателна промяна на ЗЗО, чрез Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г.(Преходни и допълнителни разпоредби, параграф 11,т.1)

Ало, при 30% капацитет на белия дроб, с гной, няма как сърцето да не е в недостатъчност. Тялото е от свързани вдин с друг органи, а не отделни такива.И не се лекувай в Бг като не ти харесват лекарите тук. Върви в чужбина да видиш как е.

При пневмония,не само сърдечна ,но и във всеки орган може да се развие недостатъчност.При вирусните още по често.В България където всеки се самолекува още по често.Нали все пак в БГ всеки разбира от медицина,футбол и политика.Всеки е капацитет в тези области.Само в своята област е бос,и не разбира.Затова още 100 години ще сме в перманентна криза.Ми така си е.За всеки починал докторите виновни.Те даже и за глобалното затопляне на климата са виновни.

В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа!

Детенцето никога не е страдало от сърдечна недостатъчност!!!!!!!Това е измишльотина на лекарите , с което да си измият ръцете и да изглежда че нямат вина!!!!

ццц

Детето е страдало и от сърдечна недостатъчност. "Днес" поне съобщават за тази "малка подробност". Вижте "новината" на сайта на БТВ - там не се влиза в безполезни подробности. Та пак повтарям - слабо плюете по лекарите.

И защо са чакали да се влоши толкова състоянието на детенцето, за да направят същите тези всички задължителни медицински прегледи, изследвания и процедури в града, от който е дошло?! или до тях се прибягва на предсмъртния одър?!

?

Трагедия!!!за съжаление се случват такива неща,но това въобще не може да бъде новина,то си е семейна драма и не нужно,дори е гнусно това да е в раздел "новини от страната"!СТИГА ВЕЧЕ новинарскте емисии се превърнаха в БЮЛЕТИН НА МВР остава сега информация за умрелите,абортиралите,оперираните,да се съобщава и така новини по 3 часа.Аз ако съм ще ги изгоня и журналисти,и новинари и всичко наред ТОВА Е ДЕМАГОГИЯ С БОЛКАТА НА ХОРАТА!

Gorkoto dete! Gorkite roditeli!! I az kato maika, sa4ustvam! Za sajalenie ponqkoga ot na6a roditelska nemarlivost ili tazi na lekarite stradat i v slu4aq umirat na6ite deca! Stiga s tazi vina...po4inalo e edno dete! Vseki trqbva da potarsi parvo vinata v sebe si!

Господи, прости ни!

????????

До:yaroНа теб системата ти е сбъркана ,а на мен кожата ми е крива а не съм гърбав!

Още не сте ме докладвали. Браво! Тогава да използвам случая да поздравя и строгите, но справедливи модератори на този сайт, за "компетентното" им и "безпристрастно" модериране.Аре, чао!

Ние прочетохме, че детето се е чувствало зле още от 6-ти, водено е на лекар!, да не кажете пак, че родителите нещо... и е било лекувано симптоматично без резултат. Докторе Спок, с какво ежемесечното стресиране на дечицата с формални, неточни и излишни кръвни изследвания ще помогне за предотвратяването на подобни инциденти, които се развиват за дни, а когато ви отърва на вас-докторите, може и за часове, а защо не и за минути. Е какс! Има си смисъл.Ще делкате едни парички с лаболаториите.