От днес влизат в сила промените в Закона за движение по пътищата и катаджиите започнаха да проверяват дали дете в колата се вози на вече задължителните детски столчета.

Глобата за неналичие на такова е 50 лева.

Изискванията за столчетата обаче са много и различни в завизимост от ръста и килограмите на детето. Според законодателите всяко дете, което е под 150 см и до 36 килограма, трябва да се вози в автомобил в специални столчета, разделени в 5 групи в зависимост от теглото на детето. (За сравнение: аз съм правоспособен водач с ръст съвсем малко над 150 сантиметра и тегло съвсем малко повече от 36 килограма, слава Богу!)

Първата, посочена в закона група столчета, е „Нула (0)“ - за деца с тегло под 10 кг.

Следват: група „0+“ - за деца до 13 кг, група „1“ - за деца между 9 и 18 кг, група „2“ - за деца между 15 и 25 кг, и група „3“ - за деца между 22 и 36 кг.

Тук обаче почват големите недоразумения:

Първо: Параметрите на столчетата не отговарят на обозначените в закона изисквания! Проблем, нали? Столчетата, произведени и снабдени със сертификат според изискванията на Европейския съюз, се делят на други групи според килограмите на детето.

Делят се на три групи (само три!) според килограмите на детето. Първата група са столчетата от 0 до 13 килограма.

Според изискванията на закона, обаче, между тези граници са предвидени две групи столчета.

Следват още две групи столчета: 
2. от 9 -13 до 15 – 20 и 
3. от 15 - 22 до 36 килограма

(бел. ред. - килограмите варират при различните производители на детски столчета за кола, но основното е, че столчетата са разделени на 3 основни групи според килограмите, не на 5!)

Второ: Как точно ченгетата ще установяват теглото и височината на детето в сантиметри? За столчетата, ясно, те си имат етикети и сертификати, на които параметрите са обозначени. Но децата?

Представяте ли си, хванал катаджията рулетка и кантарче и мери ли мери, тегли ли тегли дечица от сутрин до вечер? Това не беше ли работа на педиатрите?

Пред очите ми е следната ситуация: напечен юлски ден, някъде на 102-ри километър на магистрала Тракия. Участници в трагикомедийния диалог: жена, шофьор на иначе изряден според изискванията на закона за движение по пътищата автомобил (аз), с дете, прилежно вързано на детска седалка за кола и катаджия, въоръжен с везна и рулетка.

Катаджията: Дотук добре, госпожо, сега да се занимаем със столчетооооо... Не, не ми давайте сертификата, то на седалката отдолу си пише, знам аз. Добра марка, скъпа, за колко я купихте? Така. От 22 до 36 килограма. Така. И хубав дизайн, браво, браво! (Към детето): На колко години си, юнак?

Детето: На 5 и половина.

Катаджията (вади рулетка): Я сега слез да те видя аз колко си висок, като си на 5 и половина.

(Детето слиза, ченгето се отказва да го мери – очевидно е под 150 сантиметра. Но пък сочи кантара, инсталиран в близкия храст)

Я сега да се качиш на кантарчетооооо!

(Детето отказва, ченгето се изнервя и насила го завлича. Аз се развиквам, ченгето също. След кратък спор и след като ченгето вади от джоба си бонбонче и го дава на детето, което моментално се успокоява и доброволно се качва на кантара, мирът е възстановен.)

А такаааа! Проблемче имаме, май-май, госпожо! (грухти доволно катаджията) Детето ви тежи точно 21 килограма и 100 грама. Загазихте го май, а? На седалката пише от дваесе и два (натъртва) до триесе и шес килограма. Лошо, Атанасова, много лошо! И какво ще правим сега?

Та... КАКВО ЩЕ ПРАВИМ СЕГА?!

След като разбрах, че няма да има гратисен период, в който катаджиите само да размахват пръст, предупреждавайки шофьорите, докато свикнат с новите правила за движение по пътищата (в частност, изискването за детско столче в колата), аз, като човек, работещ предимно с интернет, веднага дадох заявка за столче в един от онлайн магазините. Какво бе изумлението ми, обаче, когато ми звъннаха, за да ми съобщят, че всичките налични столчета са изчерпани и чак след седмица ще има, но да поръчвам отсега, защото имало много чакащи.

Не поръчах, разбира се, а, запазвайки самообладание, проверих как стоят нещата във всички онлайн магазини. Все повече се изумявах, обаче, когато един след друг, всичките отказаха да ми продадат столче поради неналичност.

После обиколих всичките големи магазини за детски стоки. Всичко продадено. После обиколих малките магазини за детски стоки. Всичко продадено.

Масова истерия беше настанала, ви казвам! Не намерих и едно детско столче в този град! Това вчера. Днес поднових търсенето... И нищо. Магазините са опустошени, истерясали майки и татковци се щурат с безумни погледи и купуват каквото и да е. Цените на столчетата варират от 30-40 до 600-700 лева. На места са останали от най-скъпите, но и те ще свършат до края на деня. Гарантирам!

Преди малко приятелка ми звънна: Има там и там, вика, бягай, че опашка!

Е, не се впуснах да бягам. Аз проблема го реших: детето ще бяга... зад колата :)

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase