Диагноза: Безлюбовие

На 14 и 15 декември от 19 часа в Младежкия театър ще се състоят премиерните представления на пиесата “Заболяване на младостта” от Фердинанд Брукнер.

Режисьор е младата Биляна Петрова, сценографията и костюмите са на Павлина Коцева, хореографията – на Ана Каракашева. В ролите се превъплъщават Ярослава Павлова, Искра Донова, Малин Кръстев, Яна Титова, Николай Луканов, Светослав Добрев, Ангелина Славова.

Според режисьорката, „Текстът на Фердинанд Брукнер „Заболяване на младостта” е предчувствие. Предчувствие за абсолютната катастрофа.

Когато подтиснатите помисли и страсти избухват и излизат на повърхността, те шокират и разтърсват...”

Сюжетът на представлението ни въвежда в света на едни перспективни и изключително ерудирани млади хора. Те са студенти по медицина, интелигентни, на прага на дипломирането и прекрасното бъдеще, което ги очаква.

Привидното обаче никога не е това, което се случва между четирите стени на стаята и самия човек.

Така в театъра – зад четвъртата невидима стена и чрез максималното разголване на актьорите, ще можем да видим истинското лице на това младо поколение.

Проституция, наркотици, алкохол –персонажите от „ Заболяване на младостта” са ги възприели като част от пейзажа, от живота си. И единственият начин да се отърват от тях изглежда е любовта. Тя обаче само привидно е спасение, а всъщност се оказва поредно разочарование, след което небесата се срутват и човекът се устремява към смъртта...

Като че ли в този хаос е невъзможно, но и необходимо да се изградят взаимоотношения, основаващи се на искреност, чистота, истина. Душевната болка не е подвластна и на тогавашната, и на съвременната медицина. Ако си дипломиран лекар, означава ли, че притежаваш власт над човешкия живот, макар и собствен?

Роденият през 1891г. в София Теодор Тагер, който по-късно се подписва под псевдоним Фердинанд Брукнер  е един от най-интересните немски драматурзи от изминалото столетие.

Пиесата му „Заболяване на младостта” е част от трилогията „Младежта на две войни”- пиеси изследващи смъртта на моралните ценности в света на младите. Динамичният диалог и остротата на израза в пиесата, превръщат персонажите в пленници на желанието и безграничния си егоцентризъм, защото „да обичаш” е различно от това „да притежаваш” - истина, пред която погледите на Мари, Дезире, Фредер, Ирене, Петрел и Алт остават затворени, може би предчувствайки настъпващия крах на съвместната им идилия...